Таншъхуай
Таншъхуай[1] (на китайски: 檀石槐; на пинин: Tánshíhuái) е владетел на сиенбейците и основател на Сиенбейската империя.
Таншъхуай | |
владетел на сиенбейците | |
Роден |
141 г.
|
---|---|
Починал | 181 г.
|
Биография
редактиранеРоден е през 141 година, според легендата в резултат на непорочно зачатие. В средата на 150-те години е издигнат за старейшина и до края на живота си води непрекъснати войни, като обединява сиенбейските родове.
Таншъхуай нанася окончателно поражение на северните хунну, които се изселват на запад, и установява контрол над степните области от Манджурия до Джунгария и Саяните. На юг нанася няколко тежки поражения на империята Хан, достигайки до долината на Хуанхъ.
Таншъхуай умира през 181 година. След конфликти между наследниците държавата му се разпада половин век по-късно.
Източници
редактиране- ↑ Всички известни сведения за Таншъхуай идват от китайски източници, поради което оригиналното произношение на името му е неизвестно.