Таралежови

семейство бозайници

Таралежови (Erinaceidae) е семейство дребни бозайници от разред Таралежоподобни (Erinaceomorpha). Разредът е обособен в нови класификации като отделя представителите му от бившия Насекомоядни. Семейството включва бодливите таралежи (подсемейство Erinaceinae) от Евразия и Африка и гимнурите (подсемейство Galericinae) от Югоизточна Азия, които нямат бодли.

Таралежови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Таралежови (Erinaceidae)
Научно наименование
Таралежови в Общомедия
[ редактиране ]

С дългите си муцуни и къси опашки таралежовите наподобяват земеровките, но са много по-едри от тях, като дължината на тялото им е от 10 cm (земеровков таралеж, Neotetracus sinensis) до 44 cm (обикновен гимнур, Echinosorex gymnura), а масата им достига до 1,3 kg.[1] С изключение на един вид, таралежовите имат по пет пръста на всяко стъпало, понякога със здрави нокти, използване за копаене. При бодливите таралежи козината на гърба е модифицирана в остри бодли. Всички видове имат анални мирисни жлези, но те са по-силно проявени при гимнурите.[2]

Таралежовите са всеядни, като основната част от храната им са насекоми, земни червеи и други дребни безгръбначни. Ядат също семена и плодове, понякога яйца на птици и мърша. Зъбите им са остри и пригодени за улавяне на безгръбначни.

Бодливите таралежи са активни главно през нощта, докато при гимнурите това е по-слабо изразено. Много видове живеят в прости дупки в земята, докато други строят на повърхността временни гнезда от листа и трева или се настаняват в кухи пънове или други подобни скрити места. Извън размножителния сезон живеят поединично, като мъжките не участват в отглеждането на потомството.[2]

Бременността при таралежовите продължава около 6 – 7 седмици. Малките се раждат слепи и без косми, макар че при бодливите таралежи бодлите започват да израстват около 36 часа след раждането.

Нощната арктивност на таралежите и ораската им, наподобяваща цвета на асфалтовите настилки, са причина за многобройните им жертви под колелата на автомобили по пътищата.

КласификацияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 90.
  2. а б Wroot, Andrew. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 750 – 757.