Отваря главното меню
Корица на „Беларуска граматика за училищата“ от Бранислав Тарашкевич, където е направена първата кодификация на „тарашкевица“ (5-о издание, 1929 г.).

Тарашкевица[1][2][3] или беларуски класически правопис[4][5] (на беларуски: тарашкевіца, класiчны/клясычны правапіс) е вариант на правопис на беларуския език, основаващ се на литературната норма на съвременния беларуски език, чиято първа нормализация е направена от Бранислав Тарашкевич през 1918 г. и се използва официално в Беларус до правописната реформа през 1933 г.[6][7] От 1933 г. насам тарашкевица се използва неформално в Беларус и от беларуската диаспора в чужбина. Понякога, в по-общ смисъл тарашкевицата се счита за книжовна форма.[8][9]

Името тарашкевица е предназначено да подчертае приликата на правописа с труда на Бранислав Тарашкевич и вероятно е съществувало и преди Втората световна война.[10]

Около 1994 г. Винцук Вячерка въвежда друго име – класически правопис, като популяризира употребата на съвременна кодифицикация на тарашкевица. През 2005 г. с публикуването на Беларуски класически правопис е направена съвременната нормализация на тарашкевицата. През 2007 г. IANA присвоява на тарашкевицата собствен подтаг „tarask“ (пълно обозначение: „be-tarask“).[11]

Съдържание

ИсторияРедактиране

През 1918 г., преди Беларус да обяви независимост, възниква желание за стандартизиране на изписването на беларуския език. Няколко водещи лингвисти предоставят своите предложения, но накрая предложението на Тарашкевич е най-широко одобрено поради ред причини: правописът на Тарашкевич покрива по-голямата част от граматическите конфликти, надстройва предишния беларуски правопис, включва упражнения за учебни цели и бива спонсориран от беларуските политически водачи по това време.[12]

Трудът на Тарашкевич предоставя окончателен модел за основните черти на беларуския език. Всички следващи предложения и реформи на езика се основават на неговата кодификация.[13]

Предложения за реформа и беларуската правописна реформа от 1933 г.Редактиране

През 1926 г. в Минск се провежда международна конференция относно реформа на беларуския правопис, където се дискутират някои ортографически проблеми. През 1927 г. се сформира Лингвистична комисия, съставена от беларуски академици и лингвисти, която работи върху проблемите на беларуския език и основно доразвива правописната норма на Тарашкевич. През 1929 г. с края на беларусизацията спира и работата на Комисията. Въпреки това, резултатът от работата ѝ е публикуван през 1930 г.

През 1930 г. група учени от Беларуския лингвистичен институт започва работа върху друго предложение за беларуска правописна реформа. Авторите на предложението обявяват отхвърляне на идеите за „национална демокрация“, които, според тях, били основа на работата на Лингвистичната комисия от 1927 – 1929 г.[12] В резултат, през 1933 г. групата предлага дълбоко преразглеждане на беларуския език, но запазва идеите на Тарашкевич за заемки в беларуския и почти изцяло възпроизвежда резултатите от предложението от 1930 г.

Въпреки това, предложението е отхвърлено от съветските власти, поради редица причини, като изкуственото приближаване на беларуския към руския, слабия ѝ научен фундамент и провеждането на реформата по време на сталинистките чистки.[14][15][16] На 5 май 1933 г. ЦК на КП на БССР образува специална Политическа комисия за преразглеждане на Руско-беларуския речник и нови правописни правила на беларуския.[17] Комисията е съставена от политици и нито един лингвист не е включен в нея.

На 21 юли 1933 г. е публикуван указ от ЦК на КП на Беларуската ССР, оповестяващ края на беларуската езикова реформа.[18] На 27 август 1933 г. предложението е одобрено с указ на ЦК на КП на БССР без публично обсъждане.

Беларуската правописна реформа от 1933 г. приема всички промени от предложението от 1933 г., което доближава беларуския до руския.[15] Реформата въвежда фонетични и морфологични промени, както и беларуски речник, където думи без директни еквиваленти на руски са премахнати, а някои руски думи са включени.[19] След реформата всички ръкописи на готовите академични беларуски речници се унищожават.[20]

След 1933 г.Редактиране

Легитимността на реформата от 1933 г. така и не бива приета от някои политически групи в Западен Беларус, нито от емигрантите, които напускат Беларус след 1944 г. Това отхвърляне се свързва с идеология и се представя като анти-русификиация.[21] От друга страна, отхвърляйки всички подобрения след 1933 г., беларуската общност в емиграция остава с всичките проблеми на граматиката отпреди 1933 г. и практически без унифицирана граматика.

След 1930-те години тарашкевицата се използва основно от беларуската диаспора в чужбина. Широкото ѝ използване на територията на Беларус се случва само веднъж по време на немската окупация в периода 1941 – 1944 г.

СъвремиеРедактиране

По време на перестройката започва движение за възстановяване на тарашкевицата в Беларус. В началото на 1990-те години тарашкевицата се използва в Беларус заедно с т. нар. „наркамаука“, официалният вариант на беларуския. На 14 юни 1992 г. във Вилнюс се провежда конференция на журналисти и издатели, използващи класическия правопис.

През 2005 г. с цел стандартизация група от четирима души предлага кодификация на тарашкевицата, наречена беларуски класически правопис, като резултат от интензивни дискусии. Предложението е прието от някои известни медии, използващи тарашкевица, като вестник „Наша Нива“ и други.[22] Този вариант, също така, се използва в Уикипедия на тарашкевица.

ИзточнициРедактиране

  1. Arnold McMillin, Feminization of the Belarusian language // The Journal of Belarusian Studies 2013 (Volume 7, Number 1), pp. 120 – 122
  2. Iryna Lašuk and Aksana Šeliest, The symbolic and communicative dimensions of the linguistic practices of the Belarusian Poles // Belarusian political science review #1 (2011), pp. 142 – 168, ISSN – 8684 2029 – 8684
  3. Hanna Vasilevich, Belarusian Language: Current State and Perspectives // The Annual of Language & Politics and Politics of Identity, Vol. VI./2012
  4. Cychun H., Weißrussisch [1] // Lexikon der Sprachen des europäischen Ostens / hrsg. von Miloš Okuka. Unter Mitw. von Gerald Krenn, 2002. – 1031 S. – ISBN 3-85129-510-2
  5. Решение Высшего Хозяйственного Суда Республики Беларусь от 22.12.98 г. № 2 – 1/98 по иску редакции газеты „Наша Нива“ (г. Минск) к ответчику – Государственному комитету Республики Беларусь по печати – о признании недействительным предупреждения от 29 мая 1998 г. № 26 [2]
  6. Гісторыя Беларусі. Вучэбн. дапаможнік / В.І. Галубовіч, З. В. Шыбека, Д. М. Чаркасаў і інш.; Пад рэд. В.І. Галубовіча і Ю. М. Бохана. – Мн.: Экаперспектыва, 2005. – 584 с. ISBN 985-469-120-9. С. 400
  7. Московский Государственный Университет им. М. В. Ломоносова. Филологический факультет. КОРЯКОВ Юрий Борисович. Языковая ситуация в Белоруссии и типология языковых ситуаций. Диссертация на соискание ученой степени кандидата филологических наук. Научный руководитель – доктор филологических наук, профессор В. М. Алпатов. С. 49 [3].
  8. Беларуская мова. Лінгвістычны кампендыум. Мн., 2003.
  9. Сяргей Шупа.Тарашкевіца ў Слоўніку Свабоды // Arche № 7 (12) – 2000
  10. Клімаў І. Два стандарты беларускай літаратурнай мовы [2004 // Мова і соцыум. (TERRA ALBA. Том III). Магілёў, ГА МТ „Брама“.
  11. IANA registry of language subtags
  12. а б Зьміцер Саўка. Мазаічная артаграфія // Часопіс „Arche“
  13. І. І. Крамко, А. К. Юрэвіч, А. І. Яновіч. Гісторыя беларускай літаратурнай мовы. Т. 2. Мінск, 1968. С. 162 – 163
  14. Клімаў І. Два стандарты беларускай літаратурнай мовы. – 2004 // Мова і соцыум. (TERRA ALBA. Том III). Магілёў, ГА МТ „Брама“.
  15. а б Зьміцер Саўка. Мэханіка зьнявечаньня // Часопіс „Arche“, 10 кастрычніка 2009
  16. Плотнікаў Б. А., Антанюк Л. А. Беларуская мова. Лінгвістычны кампендыум. – Мн.: Інтэрпрэссэрвіс, Кніжны Дом, 2003. С. 88
  17. Гісторыя беларускага мовазнаўства, 1918 – 1941: Хрэстаматыя для студэнтаў філалагічнага факультэта. Ч. 1 – 2. Мінск: БДУ, 2005 – 2008. Ч. 2. 2008. С. 156
  18. Гісторыя беларускага мовазнаўства, 1918 – 1941: Хрэстаматыя для студэнтаў філалагічнага факультэта. Ч. 1 – 2. Мінск: БДУ, 2005 – 2008. Ч. 2. 2008. С. 168
  19. Дзмітрый Шыманскі „Хто знішчыў беларускую мову?“ // Дзедзiч, № 5 (24) (лістапад, 2003 г.)
  20. 128. Як бальшавікі рэфармавалі беларускую мову? // Іван Саверчанка, Зьміцер Санько. 100 пытанняў і адказаў з гісторыі Беларусі. – Менск: „Звязда“, 1993; 150 пытанняў і адказаў з гісторыі Беларусі. – Вільня: Наша Будучыня, 2002.
  21. E.g., per Jerzy Turonek, Belarusian book under German control (1939 – 1944) (in edition: Юры Туронак, Беларуская кніга пад нямецкім кантролем, Minsk, 2002).
  22. Summary for „Classical orthography“
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Taraškievica“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.