Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тарикат.

Тарикат (на арабски: طريقة – тарика(та), „път“) или сулюк в суфизма е школа за духовно извисяване и мистично познаване на истината. Терминът се използва в Корана[1].

Последователите на определена школа се организират в едноименни тарикатлъци (ордени). По-късно терминът „тарикат“ започва за се използа за обозначаване и на самите последователи, не само на школата.

Тарикатът изповядва аскетизъм с цел духовно извисяване и преборване със своите страсти. През ХІ век тарикатите се обединяват около свой духовен учител. Центрове на многобройните тарикати, най-вече в Анатолия, са рибати, текета и завии, т.е. килии[2].

Тарикатите проповядват по пътя към истината и знанието духовното пречистване и преданост към Аллах. Суфийските тарикати играят важна роля в разпространението на исляма сред народите на Мала Азия, Египет, Централна Азия, Африка и други региони на ислямския свят[2].

През ХІІ век тарикатите достигат до Китай още преди Марко Поло.

ИзточнициРедактиране

  1. Коран (46:29)
  2. а б Али-заде, А. А., 2007