Тахионен антителефон
Тахионният антителефон е хипотетично устройство в теоретичната физика, което може да бъде използвано за изпращане на сигнали в нечие минало. Алберт Айнщайн през 1907 г.[1] представя мисловен експеримент за това как сигнали по-бързи от светлината могат да доведат до парадокс на причинността, който е описан от Айнщайн и Арнолд Зомерфелд през 1910 като „телеграф в миналото“[2]. Същият мисловен експеримент е описан от Ричард Толман през 1917 г.[3] и поради това е известен и като парадокса на Толман.
Устройството, способно „да телеграфира в миналото“, по-късно е наречено от Грегъри Бенфърд и колеги „тахионен антителефон“. Според сегашното разбиране за физиката, не е възможен трансфер на информация при скорост по-голяма от скоростта на светлината. Например хипотетичната частица тахион, която дава името на устройството, не съществува дори теоретично в стандартния модел на физиката на елементарните частици, поради тахионната кондензация и няма никакво експериментално свидетелство, което да предполага, че тахионът може да съществува. Проблемът в засичането на тахионите чрез причинно-следствени противоречия се изучава научно[4].
Източници редактиране
- ↑ Einstein, Albert. Über die vom Relativitätsprinzip geforderte Trägheit der Energie // Annalen der Physik 328 (7). 1907. DOI:10.1002/andp.19073280713. с. 371–384.
- ↑ Miller, A.I. Albert Einstein's special theory of relativity. Emergence (1905) and early interpretation (1905–1911) // Addison–Wesley, 1981.
- ↑ R. C. Tolman. Velocities greater than that of light // The theory of the Relativity of Motion. University of California Press, 1917. OCLC 13129939. с. 54.
- ↑ Gregory Benford, D. L. Book, W. A. Newcomb. The Tachyonic Antitelephone // Physical Review D 2. 1970. DOI:10.1103/PhysRevD.2.263. с. 263–265.