Ташко Мицев
Ташко Мицев Трайков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Ташко Мицев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Мицев е роден в 1876 година в гевгелийското село Шльопинци, тогава в Османската империя, днес Доганис, Гърция. По професия е учител и преподава в Стояково. Влиза във ВМОРО, заедно с баща си Мицо и брат си Христо.[1] След Солунската и Баялската афера, избухнали в началото на 1901 година, Мицев е търсен от властите и през февруари е принуден да премине в нелегалност заедно с гевгелийския учителител Аргир Манасиев и мачуковския Григор Тотев.[2] Мицев става нелегален четник при Кръстьо Българията, от март е самостоятелен войвода[3] в Кукушко.[4]
На 27 юни 1901 година четата на Ташко Мицев, Андон Кьосето, Христо Гонов Кюрюшев от Стояково, Дино Крондирски, Кара Васил и Трайчо Шереметлийски от Шереметлия отсядат в село Калиново, Кукушко. Предадени са от Христо Пецанов (Пецев) от Калиново и на 28 юни четата е обградена в къщата на дядо Дончо Петков от турската контрачета на войска от Дойран и Кукуш. Четата пробива с щурм обръча, но тежко ранените в краката Ташко Мицов и Христо Кюрюшев се връщат в къщата и се сражават цяла нощ и през деня на 29 юни, когато в 5 следобед войската запалва къщата и двамата загиват. Турците дават доста убити войници, както и 5 души башибозук, сред които и субашията от Чугунци Ешрев. Ръководителят на калиновския комитет на ВМОРО Дино Панов Захов е принуден да стане нелегален в четата на Григор Тотев, а брат му Мицо - в четата на Андон Кьосето. На 20 октомври Дино Караколев от Драгомирци по заповед на Григор Тотев изпълнява смъртната присъда над предателя Пецков.[5][6]
Илия Докторов пише:
| „ | Така на 29 юни, на самия Петровден, загинаха геройски и мъченически двамата левенти-революционери Ташко Мицов и Христо Кюрюшев. Останките на двамата изгорели революционери били прибрани от развалините на изгорялата къща и били погребани в гробищата на с. Калиново при стечението на много народ.[7] | “ |
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 359 - 360.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 108.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 304.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 72-73.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 149 - 155.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 74.