Ташмарунища

(пренасочване от Ташморунища)

Ташмарунища или Ташморунища (произнасяно в региона Ташмарунишча, на македонска литературна норма: Ташмаруништа; на албански: Morunishti) е село в Северна Македония, в община Струга.

Ташмарунища
Ташмаруништа
— село —
общ изглед
общ изглед
41.2717° с. ш. 20.639° и. д.
Ташмарунища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областСтружко поле
Надм. височина997 m
Население210 души (2002)
Пощенски код6334
Ташмарунища в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в северния край на Стружкото поле на десния бряг на река Черни Дрин (язовира „Глобочица“).

История редактиране

В XIX век Ташморунища е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ташморунища (Tachmorounischta) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 142 българи.[1] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Таш Морунища е арнаутско село с 50 къщи в Дримкол.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Таш Морунища има 400 жители българи християни и 70 арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Таш Морунища е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 48 къщи.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Таш Морунища има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Ташмарунища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 210 жители.[8]

Националност Всичко
северномакедонци 209
албанци
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

В селото има църкви „Свети Архангел Михаил“, „Свети великомъченик Димитрий“, осветена на 20 октомври 1996 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, „Свети мъченик Мина“, осветена на 31 август 2003 година от Тимотей, „Света великомъченица Неделя“, осветена на 14 септември 2003 година от Тимотей, „Свети Харалампий“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 24 май 2007 година.[9]

Личности редактиране

Родени в Ташмарунища
  •   Петър Стоянов Наумов (1884 - ?), български лекар, завършил медицина във Виена[10][11]
  •   Ристо Тасев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета в Ташмарунища на ВМОРО, загива на 4 август по време на Илинденското въстание, заедно с брат си Наум в сражение с турската войска.[12]
  •   Цветко Тасев (? – 1906), български революционер от ВМОРО
Починали в Ташмарунища
Свързани с Ташмарунища

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 18.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007 
  9. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  11. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 49.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 189.