Театърът на Балб (на латински: Theatrum Balbi) е обществена сграда издигала се на Марсово поле в Рим. Построен е през 13 г. пр.н.е. от Луций Корнелий Балб и представлява третият по рода си постоянно действащ каменен римски театър в древния град.

Театър на Балб
Theatre of Balbus.jpg
Театърът на Балб в макета на античен Рим на Джизмонди
Информация
Местоположение Регион IX Циркус Фламиниус
Построяване 13 г. пр.н.е.
Построенo от/за Луций Корнелий Балб
Вид на зданието Римски театър (сграда)

Roma Plan.jpg

Blue pog.svg
Театър на Балб
Театър на Балб в Общомедия

ИсторияРедактиране

През 19 г. пр.н.е.. проконсулът на римската провинция Африка Луций Балб постига значима победа в борбата с племето гарамантите, за което получава правото на триумф. Вероятно с плячката и трофеите придобити в хода на тази военна кампания той започва строителството в Рим на пищно декориран театър. Дейността по изграждането на сграда приключва през 13 г. пр.н.е, когато тя официално открита. Събитието е придружено с голяма помпозност и специално провели се игри, въпреки че точно тогава разлелите се извън коритото си води на река Тибър затрудняват достъпа до театъра, а самият Балб е принуден да го достигне с помощта на лодка.[1]

През 80 г. Театърът на Балб, наред с редица други разположени в близост до него обществени сгради, е засегнат сериозно от пожар, а възстановяването му е извършено по времето на император Домициан.

Макар информацията засягаща сградата в историческите извори да е оскъдна, театърът е значим с това, че представлява последната обществена сграда построена на Марсово поле в чест на и свързана с личност извън кръга на принцепса и семейството му[2].

МестоположениеРедактиране

 
Фрагменти от мраморния план на Рим показващи Театъра на Балб

Театърът на Балб е построен в южната част на Марсово поле, в непосредствена близост до други две големи обществени сгради от този род - Театърът на Помпей и Театърът на Марцел. След разделянето на Рим от император Август на 14 региона тази част от града попада в пределите на Регион IX Циркус Фламиниус.

Точното местоположение на театъра е предмет на диспути до 1960 г., когато италианският археолог Гулиелмо Гати успява да докаже чрез работата си с оцелелите фрагменти от големия мраморен план на античен Рим (Forma Urbis Romae), че останките под Палацо Матеи, считани дотогава за част от Циркус Фламиниус, всъщност принадлежат на Театъра на Балб и по точно са част от неговата кавеа[3].

АрхитектураРедактиране

Вижте също Крипта на Балб
 
План на Театъра и Криптата на Балб

Ориентация и размерРедактиране

Театърът е изграден по ос от запад на изток като външната фасада на кавеата гледа на запад, а от източната страна и зад сцената на сградата Балб издига, по пример от Театъра на Помпей, голям квадропортик стоящ върху засводена крипта.

По своят размер сградата отстъпва на разположените в близост Театър на Помпей и Театър на Марцел като диаметърът се изчислява на 95 метра в сравнение със 150 м и 130 м. за другите два театъра. Поради това Театърът на Балб е най-малкият от трите и по своят капацитет. Така в регионалните каталози съставени по времето на император Константин I се говори за 11510 места за зрители, но изчисленията на съвременни учени се колебаят от 7700[4] до 8840 места[1].

ОтанкиРедактиране

Поради малкото останали запазени физически останки не се знае много за структурата на сградата. Под Палацо Матеи са разкрити четири радиални стени с дължина от 8,1 метра, всяка от които завършва с пилон дълъг 2,4 метра и изграден от туф. При вътрешните си краища тези стени са свързани от извита стена, която вероятно съставлява външната стена на вътрешен пръстеновиден проход. В близост до тези находки са открити още подобни стени. Качеството на градежа говори, че сградата е била изградена съобразно най-високите за времето стандарти[1].

УкрасаРедактиране

Въпреки оскъдността на информацията, от наличните данни може да се направи заключение, че Театърът на Балб е бил богато декориран. Открити са части от подова мозайка под една от входните арки на сградата, а сред ценната украса са били и четири колони изработени от оникс[1].

ЛитератураРедактиране

  • Sear, Frank. Roman theatres: An architectural study, Oxford University Press, 2006, ISBN 0198144695
  • Welch, Kathrine E. The Roman Amphitheatre: From Its Origins to the Colosseum, Cambridge University Press, 2007, ISBN 0521809444
  • Dyson, Stephen L. Rome: A Living Portrait of an Ancient City, JHU Press 2010, ISBN 1421401010
  • Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome, JHU Press, 2992, ISBN 0801843006

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Sear, стр. 65-66
  2. Dyson, стр. 146
  3. Welch, стр. 121-122
  4. Richardson