Отваря главното меню

Театърът на Балб (на латински: Theatrum Balbi) е обществена сграда издигала се на Марсово поле в Рим. Построен е през 13 г. пр.н.е. от Луций Корнелий Балб и представлява третият по рода си постоянно действащ каменен римски театър в древния град.

Rmn-social-header-1-.svg
Theatrum Balbi
Театърът на Балб в макета на античен Рим на Джизмонди
Театърът на Балб в макета на античен Рим на Джизмонди
Местоположение Регион IX Циркус Фламиниус
Построенo през 13 г. пр.н.е.
Построенo от/за Луций Корнелий Балб
Вид на зданието Римски театър (сграда)
Свързани статии

Roma Plan.jpg

Blue pog.svg
Театър на Балб

ИсторияРедактиране

През 19 г. пр.н.е.. проконсулът на римската провинция Африка Луций Балб постига значима победа в борбата с племето гарамантите, за което получава правото на триумф. Вероятно с плячката и трофеите придобити в хода на тази военна кампания той започва строителството в Рим на пищно декориран театър. Дейността по изграждането на сграда приключва през 13 г. пр.н.е, когато тя официално открита. Събитието е придружено с голяма помпозност и специално провели се игри, въпреки че точно тогава разлелите се извън коритото си води на река Тибър затрудняват достъпа до театъра, а самият Балб е принуден да го достигне с помощта на лодка.[1]

През 80 г. Театърът на Балб, наред с редица други разположени в близост до него обществени сгради, е засегнат сериозно от пожар, а възстановяването му е извършено по времето на император Домициан.

Макар информацията засягаща сградата в историческите извори да е оскъдна, театърът е значим с това, че представлява последната обществена сграда построена на Марсово поле в чест на и свързана с личност извън кръга на принцепса и семейството му[2].

МестоположениеРедактиране

 
Фрагменти от мраморния план на Рим показващи Театъра на Балб

Театърът на Балб е построен в южната част на Марсово поле, в непосредствена близост до други две големи обществени сгради от този род - Театърът на Помпей и Театърът на Марцел. След разделянето на Рим от император Август на 14 региона тази част от града попада в пределите на Регион IX Циркус Фламиниус.

Точното местоположение на театъра е предмет на диспути до 1960 г., когато италианският археолог Гулиелмо Гати успява да докаже чрез работата си с оцелелите фрагменти от големия мраморен план на античен Рим (Forma Urbis Romae), че останките под Палацо Матеи, считани дотогава за част от Циркус Фламиниус, всъщност принадлежат на Театъра на Балб и по точно са част от неговата кавеа[3].

АрхитектураРедактиране

Вижте също Крипта на Балб
 
План на Театъра и Криптата на Балб

Ориентация и размерРедактиране

Театърът е изграден по ос от запад на изток като външната фасада на кавеата гледа на запад, а от източната страна и зад сцената на сградата Балб издига, по пример от Театъра на Помпей, голям квадропортик стоящ върху засводена крипта.

По своят размер сградата отстъпва на разположените в близост Театър на Помпей и Театър на Марцел като диаметърът се изчислява на 95 метра в сравнение с 150 м и 130 м. за другите два театъра. Поради това Театърът на Балб е най-малкият от трите и по своят капацитет. Така в регионалните каталози съставени по времето на император Константин I се говори за 11510 места за зрители, но изчисленията на съвременни учени се колебаят от 7700[4] до 8840 места[1].

ОтанкиРедактиране

Поради малкото останали запазени физически останки не се знае много за структурата на сградата. Под Палацо Матеи са разкрити четири радиални стени с дължина от 8,1 метра, всяка от които завършва с пилон дълъг 2,4 метра и изграден от туф. При вътрешните си краища тези стени са свързани от извита стена, която вероятно съставлява външната стена на вътрешен пръстеновиден проход. В близост до тези находки са открити още подобни стени. Качеството на градежа говори, че сградата е била изградена съобразно най-високите за времето стандарти[1].

УкрасаРедактиране

Въпреки оскъдността на информацията, от наличните данни може да се направи заключение, че Театърът на Балб е бил богато декориран. Открити са части от подова мозайка под една от входните арки на сградата, а сред ценната украса са били и четири колони изработени от оникс[1].

ЛитератураРедактиране

  • Sear, Frank. Roman theatres: An architectural study, Oxford University Press, 2006, ISBN 0198144695
  • Welch, Kathrine E. The Roman Amphitheatre: From Its Origins to the Colosseum, Cambridge University Press, 2007, ISBN 0521809444
  • Dyson, Stephen L. Rome: A Living Portrait of an Ancient City, JHU Press 2010, ISBN 1421401010
  • Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome, JHU Press, 2992, ISBN 0801843006

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Sear, стр. 65-66
  2. Dyson, стр. 146
  3. Welch, стр. 121-122
  4. Richardson