Отваря главното меню

Пенсакола (на английски: Pensacola) са тип тежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Пенсакола“ (на английски: USS Pensacola (CA-24)) и „Солт Лейк Сити“ (на английски: USS Salt Lake City (CA-25)). Първите тежки крайцери в американския флот.

Тежки крайцери тип „Пенсакола“
Pensacola-class cruiser
USS Pensacola (CA-24) underway at sea in September 1935 (NH 97838).jpg
Тежкият крайцер „Пенсакола“
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Пенсакола“
Производител New York Navy Yard в Ню Йорк и др, в САЩ.
Живот
Заложен 27 октомври 1926 г.
Спуснат на вода 25 април 1929 г.
Влиза в строй 6 февруари 1930 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 178,5 m
Ширина 19,8 m
Газене 5,9 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли White-Forster;
4 гребни винта;
107 000 к.с.
Скорост 32,5 възела
(60,2 km/h)
Водоизместимост 9100 – 9097 t (стандартна)
12 050 – 11 512 t (пълна)
Броня пояс: 63,5 – 102 mm;
траверси: 63,5 – 25 mm;
палуба: 25 – 45 mm;
барбети: 19 mm;
кули: 63,5 – 19 mm;
бойна рубка: 32 mm
Екипаж 631 души
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x3 и 2x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
4×1 127 mm;
8x1 12,7 mm картечници
Самолети 4 хидросамолета;
2 катапулта
Торпеда 2x3 533 mm ТА
Тежки крайцери тип „Пенсакола“
Pensacola-class cruiser
в Общомедия

История на създаванетоРедактиране

Американците смятат, че техните крайцери трябва да превъзхождат „Хокинс“, тъй като Великобритания се счита за вероятен противник. Такава ре­ална заплаха представлява и Япония, за това е отчетена и спецификата на Тихоокеанския театър – това означа­ва голяма далечина на плаване.

Проекта е разработен през 1926 г. с оглед ограничението за нормална водоизместимост с величина – не повече от 10 000 t, определно Вашингтонския договор от 1922 г. за крайцерите, с цел ефективно противодействие на японските крайцери на океанските комуникации.

КонструкцияРедактиране

Проекта е разработен през март 1925 г. Той пре­движда десет 203 mm оръдия, скорост от 31,2 възела и бронира­не с маса 773 тона. Разчетите показват, че водоизместимостта на ко­раба ще бъде по-малка от разрешените 10 000 дълги тона, за това добавят още 250 тона за бронирането на кораба, които са за усилване на бронирането на погребите. Получава се така, че крайцерите са относително неуязвими за 152 mm снаряди, но 203 mm снаряди пробиват пояса в района на машините на дистанция от 120 кабелта, а палубата на разстояния над 80 кабелта. Тъй като развитието на системите за централизирана наводка правят такива дистанции на боя за 203 mm снаряди напълно реални, това предизвиква определено безпокойство. Проекта се оказва лошо изработен. Проектната водоизместимост съставлява 9800 д.тона, но след достройката става ясно, че крайцерите са силно недонатоварени (стандартната водоизместимост на „Пенсакола“ е 9100 д.т., „Солт Лейк Сити“ – 9097 д.т.).

Метацентричната височина на изпитанията на крайцера „Солт Лейк Сити“ за стабилност съставлява 1,69 m при пълно натоварване (11 512 д.т.), 1,65 m при натоварване 2/3 от пълното (10 666 дл.т.), което е с четвърт метър повече от проектната. В резултат крайцерите има излишна устойчивост и се оказват подложени на силно люлеене. Спешно са увеличени скуло­вите килове. През 1943 г., за сметка на поставянето на допълнително въоръжение и оборудване, метацентричната височина при пълна водоизместимост (12 720 д.т.) е намалена до 1,14 m[1].

Енергетична установкаРедактиране

В състава на силовата установка влизат осем водотръбни котела конструкция „Уайт-Форстър“. Схемата на установката е ешелонна.

Те захранват с пара четири турбини тип Parsons с едностепенни редуктори, с обща мощност 107 000 к.с., която да осигури ход от 32,5 възела. Турбините въртят четири трелопастни винта. Масата на силовата установка съставлява 1765 д.т. (тяговъоръженост – 16,5 kg/к.с.). Нормалният запас гориво съставлява 1411 д.тона, пълният – 2116 д.т. мазут[1] (според други източници СА-24 – 3052, СА-25 – 2895 тона нефт). Проектната далечина съставлява 10 000 морски мили на 15-възлов ход. „Солт Лейк Сити“ през 1945 г. на ход 15 възела може да измине 7020 мили, при скорост 20 възела – 5000 мил при запас гориво 2115 д.т.

Крайцерите имат два турбогенератора с мощност по 250 кW и два по 200 кW[2].

ВъоръжениеРедактиране

Главен калибърРедактиране

Необикновена черта в разположението на въоръжението е, че триоръдейните кули са поставени над двуоръдейните. Това е направено за това, че големият барбет на триоръдейната кула не се вписва в острите обводи на носовата час­т. Крайцера е въоръжен с 203/55 mm оръдия, които при ъгъл на възвишение от 41° имат далечина на стрелбата 159 кабелта. Масата на снаряда е 118 kg. начална скорост – 853 m/s.

Универсален калибърРедактиране

127 mm/25 оръдие е първата голямокалибрена зенитка, създадена за американския флот в средата на 20-те, и към този момент обладава прекрасни характеристики, но към началото на войната вече не е ново оръдие, отстъпващо по своите характеристики на чуждите аналози (малка досегаемост, недостатъчна скорост на наводка, прекалено тежък унитарен изстрел)[3]. Крайцерите първоначално носят четири такива оръдия.

Зенитна артилерия на леките крайцери
Оръдие  5in Mk. 10  4"/45 QF Mark XVI  127 mm/40 Тип 89[4]
калибър, mm 127 102 127
дължина на ствола, калибра 25 45 40
маса на оръдието, kg 1937 2039 3060
скорострелност, изстрела/минута 15 – 20 16 – 20 12 – 16
тегло на патрона, kg 36,3 28,8 34,3
тегло на снаряда, kg 24,43 15,88 23
начална скорост, m/s 657 811 720
максимална далечина на стрелбата, m 13 259 18 150 14 800
максимална досегаемост по височина, m 8352 (6500) 11 890 9400 (7400)
Живучест на ствола, изстрела 3000 600 1500

Лекото зенитно въоръжение се състои само от осем 12,7 mm картечници Браунинг.

Авиационно въоръжениеРедактиране

Авиационното въоръжение през 30-те години се смята за важна част от бо­йната мощ на големия надводен кораб. На типа „Пенсакола“ могат да се намират четири хидросамолета, но крайцера няма хангар. Два барутни катапулта ускоряват самолет с маса до 3,7 тона до скорост 105 km/h.

Тактико-технически характеристики към 1941 г.

Водоизместимост: „Пенсакола“[5] – стандартна 9100 д.т., пълна – 12 050 д.т.

„Солт Лейк Сити“ – стандартна 10 051 д.т., пълна – 12 716 д.т.

Размери – 173,7/178,5×19,9×5,9 метра

Силова установка: 4 ТЗА, 107 000 к.с.

Скорост – 32,5 възела.

Проектна далечина на плаване – 10 000 морски мили на 15-възлов ход.

Брониране: пояс – 63,5 – 102 mm; траверси – 63,5 – 25 mm; палуба – 25 – 45 mm; кули – 63,5 – 19 mm; барбети – 19 mm; рубка – 32 mm.

Въоръжение – 2 × 3 и 2 × 2 – 203 mm/55, 8 × 1 – 127 mm/25, 2 × 4 – 28 mm/75, 2 катапулта, 4 хидросамолета.

Екипаж – 1054 човека

МодернизацииРедактиране

В средата на 30-те години от крайцерите в съответствие с новата тактическа концепция са свалени торпедните апарати. През 1940 г. на „Пенсакола“ е поставен експерименталния радар модел CXAM. Преди войната крайцерите получават още по четири 127 mm/25 оръдия. През ноември 1941 г. на крайцерите са поставени два четирицевни 28 mm автомата. В хода на войната двата кораба получават нови модели радар. Към 1942 г. корабите получават по осем 20 mm автомата и още по две „чикагски пиана“. През 1942 г. вместо 28 mm автомати са поставени четирицевни „Бофорси“. Броя на самолетите е съкратен до два, десният катапулт е свален. Поставени са два резервни дизел-генератора, които имат мощност по 100 кW.

СлужбаРедактиране

 
Тежкият крайцер „Солт-Лейк-Сити“.

USS Pensacola (CA-24) – заложен на 27 октомври 1926 г., спуснат на 25 април 1929 г., влиза в строй на 6 февруари 1930 г.

USS Salt Lake City (CA-25) – заложен на 9 юни 1927 г., спуснат на 23 януари 1929 г., влиза в строй на 11 декември 1929 г.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Cruisers, 1984, p. 472
  2. Cruisers, 1984, p. 471
  3. 5"/25 (12.7 cm) Marks 10, 11, 13 and 17
  4. Campbell J.. Naval weapons of World War Two.
  5. към момента на влизане в строй

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
  • Baker, A. D., Friedman N.. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. 496 с.. ISBN 0-87021-715-1.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Пенсакола““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.