Телохранител или Йоджимбо (на японски: 用心棒; на английски: Yojimbo) е черно-бял филм на японския режисьор Акира Куросава от 1961 г. по мотиви от „Червената жътва“ и „Стъкленият ключ“ на Дашиъл Хамет.

Телохранител
用心棒
РежисьориАкира Куросава
ПродуцентиТомоюки Танака
СценаристиРиузо Кикушимо
Акира Куросава
Базиран на от Дашиъл Хамет
В ролитеТоширо Мифуне
Тацуя Накадаи
Йоко Цукаса
МузикаМасару Сато
ОператорКадзуо Миягава
МонтажАкира Куросава
РазпространителToho Company
Премиера25 април 1961 (Япония)
(Япония)
Времетраене110 минути
Страна Япония
Езикяпонски
Външни препратки
IMDb Allmovie
Телохранител в Общомедия

Сюжет редактиране

През 1860 година идва краят на династията Токугава. Самураят Санджуро Кувабатаке остава без господар. Ронинът е изправен пред един променящ се свят, в който търговците изместват самураите, а огнестрелното оръжие – мечовете. Бродейки наслуки Санджуро попада в малък град, тероризиран от две банди, оспорващи си търговията с коприна и хазарта. Гостилничарят съветва самурая да напусне мястото, колкото се може по-бързо. Градският стражар Хансуке му препоръчва да постъпи като телохранител при някой от двамата главатари, като не пропуска да поиска за себе си дял от бъдещото му възнаграждение. След сблъсък с хората на един от главатарите (Уши-Тора), където Санджуро демонстрира уменията си с меча, всяка от шайките се опитва да го привлече на своя страна. Самураят започва опасна игра, лавирайки между двете групировки. Положението особено се усложнява, когато в градчето се завръща по-малкият брат на Уши-Тора, Уносуке. Той притежава едно ново за Япония оръжие – револвер. Сейбей, към чиято група е решил да се присъедини Санджуро, смята да се „отърве“ от него, веднага щом унищожи Уши-Тора. Самураят не се плаши от тежкото положение. Нещо повече – той е решил да изчисти града и от двете банди.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьори и персонажи редактиране

  • Тоширо МифунеСанджуро Кувабатаке (Санджуро – тридесетгодишен, Кувабатаке – черничева градина), самурай – ронин.
  • Тацуя НакадаиУносуке, стрелецът, по-малък брат на Уши-Тора и противник на Санджуро.
  • Йоко ЦукасаНуи, жената на Кохей.
  • Сейзабуро КавазуСейбей, съдържател на бордей, главатар на едната шайка.
  • Изусу ЯмадаОрин, коварната жена на Сейбей.
  • Еиджиро ТоноГонджи, добродушният гостилничар, у когото отсяда Санджуро.
  • Дайсуке КатоИнокичи, дебилният брат на Уши-Тора.
  • Йосуки Нацуки – синът на Кохей.
  • Такаши ШимураТокуемон, пивовар, намесва се в изкупуването на коприна.
  • Хироши Тачикава Йоичиро, син на Сейбей.
  • Каматари ФуджиуараТазаемон, търговец на коприна, бивш кмет на града.
  • Атсуши Уатанабе – бъчвар, майстор на ковчези и гробар.
  • Икио СавамураХансуке, страж на града, мъчи се да се присламчи към Санджуро като негов „агент“.
  • Сусуми ФуджитаХомма, учител по фехтовка при шайката на Сейбей.
  • Каю СазанкаУши-Тора (Уши – бивол, Тора – тигър), бивш помощник на Сейбей, понастоящем главатар на другата шайка.
  • Йошио ЦушияКохей, съпруг на Нуи.

Екип редактиране

  • Сценарий – Риузо Кикушимо и Акира Куросава
  • Режисьор – Акира Куросава
  • Оператор – Кацуо Миягава
  • Композитор – Масару Сато
  • Художници – Йоширо Мираки (костюми)
  • Продуцент – Акира Куросава

Награди редактиране

  • 1961 г. – Приз в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне на Международния кинофестивал във Венеция.
  • 1962 г. – Приз „Синя лента“ в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне от Блу Рибън Ауърдс

(Blue Ribbon Awards), Токио.

  • 1962 г. – Приз в категорията „Най-добър актьор“ за Тоширо Мифуне от Кинема Джънпо Ауърдс (Kinema Junpo Awards),

Токио.

Номинации редактиране

  • 1961 г. – Номинация за „Златен лъв на св. Марко“ за Акира Куросава на Международния кинофестивал във Венеция.
  • 1962 г. – Номинация за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник по костюмите в черно-бял филм“ за Йоширо Мираки.

Римейк редактиране

Източници редактиране