Отваря главното меню
Четирите основни вида темперамент

Темпераментът е съвкупността от устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката на психическата дейност на човека и оставящи относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейността.

Съдържание

ПараметриРедактиране

Психологическата характеристика на типовете темперамент се определя от следните основни параметри:

СензитивностРедактиране

 
Четирите темперамента нарисувани от Йохан Каспар Лафатер. Флегматик, холерик, меланхолик и сангвиник (по часовниковата стрелка)

За нея се съди по най-малката сила на външните въздействия, необходима за предизвикването на психична реакция у човека. Става дума както за най-малката сила на дразнителя, необходима за възникване на усещане, така и за най-малката степен на незадоволеност на потребността, която причинява психична реакция.

РеактивностРедактиране

За нея се съди по това в каква степен индивидът реагира емоционално на външните или вътрешните въздействия с една и съща сила.

АктивностРедактиране

Определя се от това колко дейно индивидът въздейства на околната среда и преодолява външните и вътрешните препятствия при осъществяването на своите цели.

Съотношение реактивност – активностРедактиране

Става дума за това кое е доминантно за поведението на индивида – случайните вътрешни или външни обстоятелства или целите, намеренията и стремежите.

Темп на реакциитеРедактиране

За него се съди по скоростта на протичане на психичните реакции и процеси.

Пластичност и ригидностРедактиране

Определят до каква степен индивидът лесно и гъвкаво се приспособява към изменящите се външни въздействия, респективно в каква степен инертно е поведението му.

Класификация според ХипократРедактиране

Взаимна връзка на темперамента с типовете висша нервна дейност – ВНД

Класическата типология на темпераментите се базира на една древна класификация. Хипократ през V век пр.н.е. описва четири човешки типа според „преобладаващата в организма им течност“: сангвиник (кръв), холерик (жълта жлъчка), флегматик (лимфа) и меланхолик (черна жлъчка). Естествено, в наше време от Хипократ са заимствани само имената на четирите типа, а делението между тях се извършва на основата на разгледаните по-горе шест критерия, свързани с типа висша нервна дейност на човека. Четирите класически темпераментови типа могат да бъдат описани най-общо по следния начин:

СангвиникРедактиране

Лабилен тип ВНД

Повишена реактивност. Жив и с голяма възбуда, откликващ на всичко, което привлича вниманието му. Жива мимика и изразителни движения. По лицето може да се отгатне настроението му и отношението му към определен човек или предмет. Бързо съсредоточава вниманието си. Понижена сензитивност (висок праг на усещане) и повишена активност. Много енергичен и работоспособен. Активността и реактивността са уравновесени. Лесно се поддава на дисциплина, добре сдържа проявата на чувствата си и неволевите си реакции. Бързи движения, бърз темп на речта, готовност за включване в нова работа, бързо съсредоточаване на вниманието, находчивост. Висока пластичност. Чувствата, настроението, интересите и стремежите са много променливи. Лесно установява контакти с нови хора, лесно свиква с нови изисквания и с нова обстановка. Може да обича няколко мъже (жени) едновременно. Бързо се превключва от една работа на друга, усвоява и преустройва навиците си. Уравновесен.

ХолерикРедактиране

Възбудим тип ВНД

Както сангвиникът, холерикът също се отличава със слаба сензитивност, висока реактивност и активност, но при него реактивността преобладава над активността. Поради това е необуздан, невъздържан, нетърпелив, избухлив. По-малко пластичен и по-ригиден от сангвиника. Оттук идват и по-голямата устойчивост на стремежите и интересите, и проблемите с пренасочването на вниманието. Бърз психически темп. Неуравновесеност.

ФлегматикРедактиране

Инертен тип ВНД

Слаба сензитивност и емоционалност. Бедна мимика, неизразителни движения. Работоспособност и издръжливост. Голямата активност преобладава значително над слабата реактивност. Отличава се с търпение и самообладание. Бавен темп на речта и движенията и бавно съсредоточаване. Ригиден. Трудно превключва вниманието си, трудно се приспособява към нова обстановка, трудно влиза в контакт с нови хора и трудно променя навиците си. Уравновесен.

МеланхоликРедактиране

понижена възбудимост ВНД

Голяма сензитивност и много нисък праг на усещанията, извънредно чувствителен. Слаба реактивност, неизразителна мимика и бедни движения, тих глас. Понижена активност. Неувереност в себе си, стеснителен, дори и незначителна трудност може да го накара да се предаде или откаже, лесно се уморява и е слабо работоспособен. Неустойчиво внимание и бавен психичен темп. Ригиден. Неуравновесен.

Класификация според АйзенкРедактиране

ЕкстровертРедактиране

Екстровертните хора са насочени навън – те се фокусират към външната среда и черпят енергията си от взаимодействието си с нея. По-силно изразената екстровертност води до по-силна нужда от социални контакти. Екстровертните личности са по-склонни към спонтанност, избухливост и прибързани реакции. Характеризират се с активност, нужда от популярност и общуване с други хора, инициативност, повишен ентусиазъм.

ИнтровертРедактиране

Интровертните хора са насочени навътре, към вътрешния си свят и енергията им идва от него. Те са по-малко склонни да търсят социални контакти, в сравнение с екстровертите. Личностите с по-силно изразен интровертизъм имат социални взаимоотношения с външния свят, но просто не се фокусират върху тях. По-силно изразената интровертност се характеризира най-често с по-силно изразена резервираност, усамотение, спокойствие, саморефлексия (обмисляне на собственото поведение).Това незадължително са хора без приятели!

Класификация според КречмерРедактиране

На свой ред Ернст Кречмер, наблюдавайки психично болните, забелязал, че страдащите от меланхолия и манийна психоза обикновено са ниски на ръст и пълни, докато шизофренно болните, безразличните и апатичните имат издължено и тънко тяло. Той нарекъл първите „пикнични-циклотимни“, а вторите „астенични (или лептосомни-шизотимни“). По-късно добавил „атлетичния-епилептоиден“ тип и „диспластичния“ тип.

Класификация на ШелдънРедактиране

Шелдън разработва собствена класификация на темпераментите в своята книга „Видове темперамент“. Също откроява три основни морфологични типа: ендоморфен, ектоморфен и мезоморфен. На всеки тип съответства съвкупност от основни характерологични черти, наречени висцеротония, церебротония и соматотония. Практически много рядко в живота могат да се срещнат индивиди, които да принадлежат изцяло към един от трите типа. Човекът представлява съвкупност от тези темпераменти.

Ендоморфен типРедактиране

Терминът обозначава субект с едро, меко, закръглено, без мускулен релеф тяло, но изключителна сила и издръжливост, като вътрешните органи и храносмилателната система заемат важно място. Терминът е свързан с наименованието на вътрешния слой на зародиша (ендодерма), от който почти изцяло произлизат функционалните елементи на храносмилателната система. На този морфологичен тип съответства „висцеротоничният“ темперамент, който се характеризира с общителност и слабост към обилното хранене.

Ектоморфен типРедактиране

Ектоморфният субект е слаб, деликатен и крехък, с неизразена мускулатура и относително дълги крайници. У него пропорционално на телесната маса мозъкът и централната нервна система са значителни и в известен смисъл имат, заедно с кожата, склонност към преобладаване в структурата на тялото. Терминът „ектоморфен“ е бил избран, защото напомня за най-външния зародишен слой (ектодермата), от който произлизат тези тъкани. На този морфологичен тип обикновено съответства „церебротоничен“ темперамент.

Мезоморфен типРедактиране

Индивид, при когото преобладават мускулите, костите и съединителната тъкан. Всички те произлизат от мезодермата, или междинния слой на зародиша, чийто физически аспект изразява здравина и сила. Обикновено на този морфологичен тип съответства соматотоничен темперамент (активен, енергичен, обичащ да се налага).

Класификация на ПавловРедактиране

Изхождайки от експерименталната си практика, касаеща изучаването на зависимостта на темперамента от типа на висшата нервна дейност и условните рефлекси, руският психолог и физиолог Иван Павлов (1849 – 1936) забелязва, че кучетата се различават по основните свойства на нервната система: сила, уравновесеност и подвижност. Разграничил е следните четири типа

1) Силен, уравновесен, подвижен – сангвиник

2) Силен, неуравновесен – холерик

3) Силен, уравновесен, бавен – флегматик

4) Слаб – меланхолик

Съпоставяйки ги с класическите темпераментни разделения, Павлов достига до извода, че комбинациите от свойства на нервната система определят темперамента.