Тенгризъм е древно вярване на тюркските, монголските, хунските народи, включително и прабългарите[1] преди мнозинството от тях да приемат известните световни религии. Все още активно се практикува в Якутия, Монголия, Казахстан, Киргизстан и др. паралелно с тибетския будизъм.

В тенгризма смисълът на живота се състои в съществуването в хармония с обкръжаващия свят. Тенгристите разглеждат съществуването си като поддържано от безкрайното Небе – Тенгри, Богинята Майка Умай, плодородната Земя/Вода - Ерсу и владетел Улген, който е считан за покровител на горния свят. Земята, Небето, духовете на природата и предците се грижат за всички нужди и защитават хората.

Мирозданието на тенгризма (тенгрианството) е, че света е съставен от три нива или свята. Повелител на средният, на който живеем е Богинята Майка Умай, долният свят е където отиват духовете на починалите, за да чакат прераждането си с повелител Елериг и горния свят на Улген. Световното дърво, Бой терек по вертикалата свързва трите свята.

Шаманите (в прабългарския вариант колобъри) играят важна роля при възстановяването на баланса, когато той бива нарушен вследствие на бедствия или намесата на духове. Те в състояние на транс могат да пътуват по вертикалата на световното дърво, стълба между трите свята. Като такова се е считало старо вековно дърво сред горска поляна, предимно дъб или каменен менхир. Мястото, където се е извършвало свещенодействието е наричано капище или оброчище.

Тенгризмът включва шаманство, анимизъм, тотемизъм, култ към предците и определени елементи от китайската космология.

Тенгризмът е бил също така религия на прабългарите, хуните, евразийските авари и маджарите. Те пренасят тенгризма в Европа, като някои от тях продължават да го изповядват до късното средновековие. Съществува теория според която в България то е разпространена религия и като такава съществува до края на IX век, когато християнството е утвърдено от княз Борис-Михаил.

В България през последните години се наблюдава повишен интерес към тенгрианството. В основата на това е Движение „Войни на Тангра“, основано през 2004 от починалия дисидент Ангел Грънчаров – Елтимир.

ИзточнициРедактиране

  1. Димитър Овчаров, Прабългарската религия: Произход и същност, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997; ISBN 9544304681, стр. 24.

Външни препраткиРедактиране