Теньо Червениванов

български революционер

Теньо (Тено) Георгиев Червениванов (Цървениванов) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Теньо Червениванов
български революционер
Роден
1870 г.
Починал

Биография редактиране

Роден е през 1870 година в българския южномакедонски град Кукуш,[1] тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Георги и Мария Червениванови.[2]

Завършва училище в родния си град и се занимава с търговия. Присъединява се към ВМОРО, но през 1898 година е арестуван и затворен. На околийския конгрес на ВМОРО през 1904 година е избран за член и касиер на революционния комитет в Кукуш.[3][4]

Със съпругата си Екатерина имат деца Рада и Мария (към 1907 година). Сестра – Вера Червениванова.[2]

След Балканските войни емигрира със семейството си в България, първо в Гюмюрджина, а след това в Кърджали, където умира на 17 декември 1947 година.[3][5]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
(Иван?)
Червениванов
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Червениванов
 
Мария
Червениванова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Червениванов
(1863 – 1939)
 
 
 
 
 
Христо
Червениванов
 
 
 
 
 
Теньо Червениванов
(1870 – 1947)
 
 
 
 
 
Иван Червениванов
(около 1855 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любен Червениванов
 
Карл Червениванов
 
Кочо Червениванов
 
Асен Червениванов
(1885 – 1977)
 
Рада Червениванова
 
Мария Червениванова
 
Гоце Червениванов
(1878 – ?)
 
Костадин Червениванов
(1889 – ?)

Бележки редактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 520.
  2. а б ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 18 гръб и л. 19. В екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е регистриран като 34-годишен, бакал, живее с майка си Мария Мирчова, вдовица на 52 г., сестра си Вера (22) и с жена си Катерина (30) и децата Рада (5) и Мария (2).
  3. а б Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија – Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 14 – 15. Посетен на 23 декември 2013 г.
  4. Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 520-521.