Теодора Ангелина Комнина

Теодора Ангелина Комнина е византийска принцеса, омъжена последователно за двама български боляри Иванко (ок. 1197 – 1200 г.) и Добромир Хриз (1185 – 1201 г.), отцепили се като сепаративни владетели, независими от България и от Византия.

Теодора Ангелина Комнина
Θεοδώρα Αγγελίνα Κομνηνή
византийска принцеса
Лични данни
Родена
ок. 1191 – 1192 г.
Починала
Семейство
Баща севастократор Исак Комнин
Майка Анна Ангелина
Бракове Иванко
Добромир Хриз

ПроизходРедактиране

Теодора Теодора е родена около 1192 г., при положение, че към 1196 г. все още е невръстно момиче на около 4 г.[1] Тя е дъщеря на севастократор Исак Комнин, който е праплеменник на византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180 г.). Нейна майка е визайнтийската принцеса Анна Ангелина, дъщеря на император Алексий III Ангел (1195 – 1203 г.) и императрица Ефросина Дукина Каматирина. Поради това тя се пада внучка на императора.

Като зет на императора и виден представител на аристократичния род Комнини, нейният баща Исак Комнин е удостоен с титлата севастократор, по онова време втора по важност титла във византийската йерархия, непосредствено след императорската. Поверено му е командването на византийските войски във второто сражение при Сяр (1195 – 1196 г.), където претърпява тежко поражение. След битката е пленен и отведен в Търново, където умира в български затвор през 1195 или 1196 г.[2]

След смъртта на баща ѝ, през 1200 г. майка ѝ Анна Ангелина е омъжена от императора за Теодор Ласкарис, бъдещ основавател и първи император на Никейската империя.

СемействоРедактиране

Дядото на Теодора, византийският император Алексий III Ангел, урежда два брака на младата принцеса, всеки път с български благородници, отцепели се като независими или полунезамисими владетели на Балканите.

Брак с ИванкоРедактиране

Иванко се споменава като роднина на българския цар Асен (1185 – 1196 г.) или поне като приближен на владетеля в Търновския двор. Докато е в български плен, севастократорът Исак подкупва Иванко да убие Асен и да осъществи дворцов преврат, като завземе властта в Търново. Заедно с „много други обещания“, плененият севастократор обещава на Иванко ръката на дъщеря си Теодора, внучка на византийския император. Севастократор Исак умира в български затвор преди осъществяването на заговора.[1]

Иванко не успява да завземе трона, нито да удържи Търново след нападенията на цар Петър. Той установява контакт с византийската власт и бяга във Византия, където предявява претенциите си към ръката на внучката на императора Теодора, обещана му от баща ѝ. Императорът първоначално отлага решението си, поради детската възраст на Теодора, а и поради предпочитанията на Иванко към Анна Ангелина, майката на невръстната Теодора. Все пак, бракът се осъществява, тъй като Никита Хониат изрично споменава, че Теодора е била омъжена за Иванко някъде преди 1200 г.[1]

Иванко е назначен за византийски управител на тема Филипопол със задача да отбива нападенията на българите, а Теодора остава в Константинопол поради незрялата си възраст. Постепенно Ивенко става независим от императора и дори се съюзява с българите. В крайна сметка, императорът мами Иванко, който междувременно е преминал обратно на страната на българите при Калоян, като предателски го пленява по време на дипломатически преговори и го хвърля в тъмница през 1200 г.[3]

Брак с Добромир ХризРедактиране

След нападенията на Добромир Хриз и Михаил Камица в Тесалия (1201 – 1202 г.), императорът сключва мир с Добромир Хриз и го сватосва за Теодора,[4] която е извикана от Византион. Скоро след това обаче, императорът „измамил Хриз“ като завладял Струмица и сключил договор с Калоян.[5] След тези събития Добромир Хриз или Теодора не се споменават повече в писмените сведения.

Брак с Леополд VI АвстрийскиРедактиране

Възможен е трети брак на Теодора впоследствие, а именно с херцога на Австрия Леополд VI Бабенберг (1198–1230 г.), ако се приеме, че споменаваните в изворите Теодора Ангелина Комнина и Теодора Австрийска са едно и също лице (вж. по-долу).

ИдентифициранеРедактиране

В австрийската историография дълго време има спорове дали Теодора, дъщеря на севастократор Исак, е една и съща личност с Теодора Ангелина, съпруга за австрийския херцог Леополд VI Бабенберг (1198–1230 г.). Най-новите исторически изследвания убедително доказват тази идентификация и отхвърлят останалите възможни обяснения за личността и произхода на херцогиня Теодора.[6][7]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Никита Хониат, „История“, 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 51
  2. Никита Хониат, „История“, 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49
  3. Никита Хониат, „История“, 36. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 36., стр. 64
  4. Томов, Тома. "Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица". // Анамнеза (1). 2008. ISSN 1312-9295,. с. 97-115. Посетен на 20018-10-26.
  5. Никита Хониат, „История“, 39. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 39., стр. 68
  6. Rhoby, Andreas. Wer war die „zweite“ Theodora von Österreich? Analyse des Quellenproblems. // Wiener Byzantinistik und Neogräzistik. Beiträge zum Symposion „Vierzig Jahre Institut für Byzantinistik und Neogräzistik der Universität Wien im Gedenken an Herbert Hunger“ (Wien, 4.–7. Dezember 2002). Vienna, 2004. S. 391–395. (на немски)
  7. Preiser-Kapeller, Johannes. Von Ostarrichi an den Bosporus. Ein Überblick zu den Beziehungen im Mittelalter. // Pro Oriente Jahrbuch 2010. Vienna, 2011. S. 70. (на немски)

ЛитератураРедактиране

  • K. Varzos, Η γενεαλογία των Κομνηνών. 2 voll. II., Thessalonicae, 1984, no. 299
  • Никита Хониат, История, Глава 29.