Теодор Бланк

Теодор Бланк (на немски: Theodor Blank, роден като Hugo Carl Theodor Blank) е преводач от български на немски език, фотограф и фармацевт.

Теодор Бланк Theodor Blank
немски преводач
Теодор Бланк със сестра си Ирми Бланк, Мюнхен 1911 година
Роден	31 януари 1901 г. Берлин, Германска империя
Починал	12 април 1942 г. София, Царство България
Учил в	Мюнхенски университет
Семейство
Деца	Хенриета Тодорова
Теодор Бланк в Общомедия

Биография

Теодор Бланк произхожда от видната немска предприемаческа фамилия Бланк. Дядо му Хуго Бланк (Dr. Phil. Ernst Hugo Blank — 1843—1924) първоначално работи като инженер в семейната машиностроителната фирма на майка си Емилия Камп (Emilie Blank “Kamp” — 1809—1871) (фирмата „Камп и С-ие“, град Ветер, разположен на река Рур, Германия). По-късно става съдружник в същата фирмата. През 1880 година основава собствена верига от хи­мически фабрики в Берлин и околностите му, както и на територията на тогавашната Австро­-Унгария.

Оскар Бланк (Dr. Phil. Ernst Oskar Blanck — 1873—1950), бащата на Теодор Бланк, първоначално е прокурист на берлин­ския клон на семейната фирма, а през 1910 година, когато фирмата е продадена, се мести да живее в град Мюнхен. Там за известно време притежава фабрика за плодови сокове, но скоро изоставя това си начинание и става рентиер.

Хенриета и Оскар Бланк – родителите на Теодор Бланк (1900).

Семейната къща на Оскар Бланк в Мюнхен (1922, фотография Теодор Бланк). Къщата все още съществува, но вече не е собственост на фамилията.

Теодор Бланк е роден на 31 януари 1901 година в Берлин, район Шьоненберг. Има по-малка сестра Ирнгард (Ирми) (Henriette Agnes Irngard Schwartz “Blank” ). Женен е за Мария Статкова, с която имат две дъщери: Хенриета и Елза. Мария Статкова е дъщеря на Васил Статков, известен адвокат, търговец, общественик и политик от град Враца. Майка ѝ Параскева (Кета) Статкова (Печеняшка) е племеница на Стефанаки Савов.

Теодор Бланк е на 11 години, когато умира майка му Хенриета (Henriette Mathilde Blank “Jaeger” — 1878—1920), дъщеря на фабрикант от град Нюрнберг. На млади години той често боледува, поради което многократно е изпращан в санаториуми за лечение на белодробни заболявания в Швейцария. В началото на 20-те години на XX век, по волята на баща си, Теодор Бланк се записва да следва химия в Мюнхенския университет. По време на следването си общува с група български студенти, писатели, художници и учени сред които: Николай Лилиев, Владимир Полянов, Светослав Минков, Елисавета Багряна, Чавдар Мутафов, Дечко Узунов, Кирил Цонев, Никола Михов, Симеон Радев, Георги Райчев. По това време същите са се срещали редовно в бохемското кафене на Мюнхен — „Стефани“. Следи публикациите в българското месечно литературно-художествено списание „Златорог“. През 1923 година се запознава с Мария Статкова, която по това време следва специалност пиано в Консерваторията в Мюнхен.

Теодор Бланк изучава български и за няколко години става един от най-компетентните преводачи от български на немски. Той е във възторг от Пейо Яворов, когото нарича „божествен поет“. През 1924 година за кратко е сътрудник на излизащия в Мюнхен вестник „Аусландспост“, където са публикувани и няколко негови превода.

През 1925 година полага държавен изпит и завършва висшето си образование в Мюнхен. Тогава, отново по настояване на баща му, започва работа върху дисертационен труд по химия, който така и не довършва. През пролетта на 1926 година заминава за София и остава там до края на живота си. По-късно се жени за Мария Статкова, като кум им е Дечко Узунов. Работи като представител на швейцарската фармацевтична компания „Хофман–Ла Рош“ от град Ба­зел. Известно време е служител в отдел „Минно дело и металур­гия“ в Министерството на търговията, промишлеността и труда в София. В семейните архиви са засвидетелствани няколко неуспешни опита за търговия с платове. В България той продължава да превежда от български на немски. За да разшири кръгозора си, вероятно под влиянието на Васил Статков, братът на Мария Статкова, в чиято къща живеят първоначално, започва да учи руски – изявява желание да чете Пушкин, Достоевски и Толстой в ори­гинал. Призивът на Ницше: „Научете се да живеете вашия живот!“ се превръща в девиз на живота му. През 1925 година Теодор Бланк получава официално пълномощно от списание „Златорог“ с правото да превежда на немски отпечатаните в него произведения на български автори.

През 1938 година бракът на Теодор Бланк и Мария Статкова се разтрогва. Тогава Теодор Бланк преживява тежки години. На 12 април 1942 година, на 41 г, той слага край на живота си. Различни са причините, които го подтикват към това трагично решение и тук спекулациите по тях са неизбежни. Засвидетелствано е обаче, че господството на фашизма в Германия силно го е потискало. Дъщеря му Хенриета Тодорова си спомня, че през март 1942 година баща ѝ е арестуван и отведен в софийския клон на Гестапо, а след това е следен, защото е подпомагал с лекарства изселените еврейски семейства. Неговият приятел Атанас К. Георгиев също потвърждава, че Теодор Бланк сам е сложил край на живота си, защото не е могъл да понесе присъствието на хитлеристите в България, както и неприятностите, които те са му създавали.

За околните Теодор Бланк е млад и буден немец, чувствителна натура, който любознателно и с чувство на уважение се сближава с българската култура и литература и като такъв се радва на доброжелателно внимание от страна на българските писатели, битуващи в тогавашна София. С някои от тях той се познава още от студентските си години в Мюнхен, а с други, като Елин Пелин, Йордан Йовков и Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов), се запознава в София. В библиотеката на Теодор Бланк е имало книги с автографи на Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна. Интересен е случая с книгата с посвещение и автограф на Елисавета Багряна, запазена в библиотеката на дъщеря му Елза. Същата е подарена на Теодор Бланк като знак на благодарност за преводите му на немски.

Владимир Полянов характеризира Бланк като „мило, културно и кротко момче“, а в една литературна анкета, на въпроса с кои немски писатели се е запознал в Мюнхен, Полянов си спомня за Бланк като за „един много тих и кротък човек, когото никакви политики не занимаваха, занимаваше го само литературата“. Там той споменава и че Теодор Бланк бързо „става един от най-ревностните популяризатори на българската литература в Германия“.

Преводната литература обогатява приемащата я такава, когато внася в нея нещо ново и значимо за читателя. С усет за художествена стойност Теодор Бланк дебютира с преводи на разкази от Йордан Йовков. Първият му превод на немски е „Грехът на Иван Белин“ (1925 "Die Sünde des Iwan Belin"). В писмо до Мария Статкова от 14 май 1925 г. той пише: „…Защо съм се спрял тъкмо на Йовков? Много други произведения не ми бяха под ръка, но преди всичко: тук хората най-много се интересуват от прости разкази, дей­ствието на които става на село и които разказват за обикновени неща. Слож­ните психоанализи – тях ги знаят тук до насита. Затова Йовков ми се струва много подходящ за превод…“. От такава позиция Бланк подхожда и към повечето други български автори. Може да се приеме, че неговите схва­щания за литературата съответстват на схващанията му за цивилизацията и природата като цяло. Приемайки възгледа, че един писател трябва да изтъква една „висока човечност на приемане на живота и заобикалящият ни свят“, даващ възможност на читателя да приема автора и като „революционер... въоръжен с оръжията на любовта към ближния, представящ личен пример за противопоставянето на злото“, Теодор Бланк избягва да превежда битова проза от края на XIX и началото на ХХ век, в която не вижда ярко изявени общочовешки измерения. За отбелязване е, че извън полезрението на преводачес­ките му усилия остава Иван Вазов, чиято проза той възприема за такава с акцент върху национално­то колективно начало, за сметка на човешката индиви­дуалност.

Като преводач Теодор Бланк представя на немския читател почти всички творци на българското разказно изкуство от 20-те години на XX век. В библиографския преглед „Нови български разкази на немски“, обнародван в списание „Златорог“ през 1930 година, се изреждат 44 разказа, чиито „преводи са направени именно от г-н Теодор Бланк“. Най-често пре­вежданите от него разказвачи са: Ангел Каралийчев, от когото са известни 14 публикувани и 3 непубликувани превода, Владимир Полянов (известни са 10 публикувани и 4 непубликувани произведения), Елин Пелин (известни са 11 публикувани и 2 непубликувани произведения), Йордан Йовков (известни са 2 публикувани и 5 непубликувани произведения), Г. Райчев (публикувани 4, непубликувани 1) и Св. Минков (публикувани 2, непубликувани 4). Освен това той превежда и Дора Габе (публикувани 1, непубликувани 3), Николай Райнов (публикувани 2), Ботьо Савов (публикувани 1, непубликувани 1), Панчо Михайлов (публикувани 1, непубликувани 1) и Димитър Шишманов (публикувани 1). До нас са стигнали по един непубликуван превод на разкази от Димо Сяров, Георги Стаматов, Теодосий Атанасов, Ясен Вал­ковски (псевдоним на Асен Вълкадинов) и А. Паничерски. Преводаческият път на Теодор Бланк показва, че той е бил съпричастен към различни литературни течения и насоки, като: „традиционния“ реализъм на Елин Пелин, гротескно-фантастичните разкази на Светослав Минков, лирично одушевената проза на Ангел Каралийчев, трезвия аналитизъм и експресионизъм на Владимир Полянов, символизма на Георги Райчев, повлияната от сецесиона проза на Николай Райнов, лирично обагреното пластично изложение на Йордан Йовков и публи­цистичният очерк на Теодосий Атанасов. Теодор Бланк не се страхува да превежда както големите имена на българската литература, така и част от по-малко известните автори на това време.

Не само като познавач на българската литература, а и като неин прево­дач Теодор Бланк е самоук. По това време все още не съществуват научни разработки по проблемите на немско­-българския превод. Няма данни, от които би могло да се заключи, че той е бил запознат с по-ранните преводи на Георг Адам. Теодор Бланк несъмнено е притежавал преводачески талант и усет за езика. Той е владеел най-фините оттенъци на родния си език и е запознат в дълбочина с българския. От живота си в България, пътуванията из страната и от общуването с плеяда български приятели и познати той черпи онези богати езикови познания, без които е немислима работата на един преводач.

Теодор Бланк е добросъвестно и солидно работещ преводач и като такъв изпитва дълбоко уважение към литературното произведение, което превежда. Той убеди­телно съумява да предаде художествените нюанси и многообразие на всеки от много­бройните разказвачи, които превежда. С подбора, както и с качеството на превода единствен той открива достъп на немския читател до богатство­то и разнообразието на българския разказ от 20-те години на XX век. Търсейки различни възможности за публикуване и поставен в зависимост от тях, той за съжаление разпилява преводите си по различни както престижни, така и посредствени и периферни периодични издания, които днес трудно могат да се намерят. Грижливо прегледани и събрани в едно цяло книжно тяло, те биха представлявали извънредно интересна антология на българската литература през онова време. Безспорно остава, че за своя кратък живот Теодор Бланк е заемал достойно място в по-новата история на немско-българските културно-литературни взаимоотношения на XX век.

• 
  Мария Статкова и Теодор Бланк. Снимка в двора на семейната къща на ул. Узунджовска 10, София (фотография Захари Статков 1933 г)
• 
  Екслибрисът на Теодор Бланк, вероятно създаден през 20—те години на XX век в град Мюнхен, Германия, поставен върху книга от 1917 година с посвещение от родителите му
• 
  Писмо от Теодор Бланк до Асен Разцветников с предложение за превод от немски на български език на фармацевтични рекламни материали. Държавна агенция „Архиви“ – Централен държавен архив
• 
  Бачковският манастир. Художествена фотография от Теодор Бланк (1933)
• 
  Художествена фотография от Теодор Бланк (1934)
• 
  Посвещение за Теодор Бланк от Елисавета Багряна, авторът на стихосбирката "Сърце човешко"