Теодор Врана

византийски военачалник

Теодор Врана е византийски военачалник и аристократ. В края на живота си служи и на Латинската империя създадена в Константинопол след 1204 година.

Теодор Врана
византийски военачалник
Роден
Починал
Семейство
Баща Алексий Врана
Съпруга Агнес Френска

Наричан е Ли Вернас от западните хроникьори на Четвъртия кръстоносен поход включително и Жофроа дьо Вилардуен.

Теодор е син на византийския генерал Алексий Врана убит през 1187 в опит да завземе трона. И чрез двамата си родители е свързан с императорската фамилия на Комнините. Майка му Ана Ватацина Комнина е внучка на византийския василевс Йоан II Комнин. Предполага се че е роден в Адрианопол (дн. Одрин) където семейството му имало наследствени земи.

Към 1193 а може и по рано според хроникьора Алберих дьо Троа-Фонтен, Теодор станал любовник на императрицата вдовица Агнес Френска тогава 22-годишна. Те не могли да се оженят тогава тъй като Ана е можела да изгуби зестрата си.

Теодор воювал с ограничени успехи при управлението на Исак II Ангел. Той командвал отряд алански наемници по време на преминаването през Византия на рицарите на Фридрих Барбароса по време на Третия кръстоносен поход през 1189.

Не забравяйки убийството на баща си, заедно с други видни аристократи взема дейно участие в свалянето на Исак II Ангел и поставянето на брат му Алексий III Ангел на трона. Военната му кариера продължава като активно защитава Константинопол срещу Четвъртия кръстоносен поход 1202–1203.

Теодор и Ана се оженили вероятно с разрешението на новия латински император на Константинопол – Балдуин Фландърски някъде към лятото на 1204 г. Те имали една дъщеря която се омъжила за барона Наржо дьо Туси. След 1204 г. Теодор и Ана били от значима помощ за новосъздадената Латинска империя. Дотолкова че той получил в замяна титлата Кесар. Теодор послужил като посланик на Анри Фландърски пред гърците от градовете Адрианопол и Димотика, които желаели да прекратят съюза си с българския цар Калоян и да признаят латинската власт.

От латинците той получил като феодално владение градовете Адрианопол и Апрос. За последно е споменат през 1219 година когато заедно със зет си е за кратко регент в Константинопол.