Теодосий Зограф

бългрски иконописец

Теодосий Зограф е български възрожденски майстор зограф от XIX век, предвестник на светската живопис.[1][2]

Теодосий Зограф
бългрски иконописец
Роден
18-и век
Починал
19-и век
Теодосий Зограф в Общомедия

БиографияРедактиране

Картина в „Успение Богородично“ в ЩипРедактиране

 
Картината на Теодосий Зограф

Роден е в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Единственото подписано негово дело[2] е една оригинална картина на платно (73 Х 63 cm), посветена на църквата „Успение Богородично“ в щипската махала Ново село. Картината се пази в новата църква. На нея Теодосий Зограф е изписал дълъг надпис, който показва подтика на художника да рисува, годината и името на майстора. Надписът е ценен и като езиков материал,[1] а картината представлява и етнографски интерес с изобразяването на старото велешко облекло.[3]

Знамение новое чудо Прстыѧ Бдцы како естъ скоро помощница / азъ грѣшны Ѳеодосиѧ образомъ сыи зографъ: в лѣто ѿ Хта, 1813, / вотова време работихъ на црква Ново селска и имахъ домъ у Велесъ и едно де / те това що лежи имене Илиѧ: беше ми болно: пратихъ за него имаикаму донесего / ради даго лекуеме: и нищо лекъ не поможе: и прїиде време дете даумре и ма / икаму го принесе предъ врата церковна изе даплаче: иазъ рекохъ жено види какое / Бца избавила цара ѿ море: она може и намъ да поможе: и поклонихме се ѡ чудесе Престыѧ оживе детето и посака да ѧде ипотом оздраве самото отроче егда возрастъ 15 лѣтъ прїиде и поклониѧ во сты храмъ.[1]

Знамение на новото чудо на Пресветата Богородица, която е Скоропомощница. Аз грешен Теодосий на този образ зограф в лето от Христа 1813. В това време работих на църквата новоселска и имах дом у Велес и едно дете, това що лежи по име Илия. Беше ми болно. Пратих за него и майка му го донесе да го лекуваме. И никой лек не помогна. И дойде време детето да умре и майка му го принесе пред вратата църковна и взе да плаче. И аз рекох „Жено, виж както Богородица избавила царя от морето, тя може и нам да помогне.“ И се поклонихме, о чудо, Пресветата оживи детето и поиска да яде и после оздравя самото отроче. Когато беше на възраст 15 години дойде и се поклони в светия храм.

В сцената, описваща драматично семейно събитие, с щастлив край са изписани самият Теодосий, синът му, жена му, един цар и Богородица пред църква.[1] Теодосий е вляво, облечен в късо бяло кожухче, поръбено с тъмни кожи, обърнал, глава към съпругата си,[4] с благи черти на лицето, молитвено изражение и дълги коси. Съпругата му е до него забладена с бяла кърпа и облечена дълъг кафяв кожух и червена сая, украсена с бели черти под нея. В краката на двойката е болното пеленаче. Теодосий сочи с лявата си ръка към картина на стената на храма, изобразяваща потъващ в морето цар, над който е надвесена спасяващата го Богородица. В другия край е изписано отново детето вече като 15-годишен юноша в празнични дрехи – с дълъг до стъпалата кожух, носещо свитък с текст „и принесе образъ свидѣтелства“.[3]

Възрастта на детето към времето на изцелението е неизвестна и съответно картината е изпълнена най-късно в 1828 година.[5]

Според Асен Василиев сцената е изпълнена с много чувство и има приятни, меки и благородни тонове. Теодосий е бил много добър опитен зограф, съдейки по чистите му и сигурни линии и убедителните изрази на лицата.[3]

Други делаРедактиране

 
Икона на Теодосий от Щипската галерия за икони, около 1813 г.

Северномакедонската изкуствоведка Виктория Поповска-Коробар е идентифицирала още дела на Теодосий. Иконите на Теодосий запазват артистичните характеристики на картината му: хармонична композиция с лица напомнящи семейни портрети. Без разлика на пол и възраст челата на лицата са високи, ушите са специфично клепнали, предадени с двойно пречупени линии, очите са с формата на бадем и имат тъмни долни и светли горни клепачи, носовете са издължени и винаги са разположени на една страна над малки плътни устни. Третирането на фигурите в пространството, на телесните жестове и анатомичните детайли има тенденция към грациозност.[6] Според Поповска-Коробар Теодосий вероятно е повлиян от самоковския майстор Димитър Христов.[7] С времето стилът на зографа се променя, поради предизвикателствата на времето или разширяване на зографската работилница. Годината рядко се изписва.[8]

Теодосий е автор на част от стария иконостас на църквата „Успение Богородично“ в Ново село – двете вратни икони на протезиса, изобразяващи Христос Добрия пастир на южната част[7] и Архангел Михаил на северната. Също така тя атрибутира на Теодосий над 12 икони от старата църква, изложени в женската църква на новата. Всички те са малки и са били иконостасни или целувателни икони.[9] Според Поповска-Коробар на Теодосий Зограф са и над 20 икони – царски, празнични, апостолски или на отделни светци – от Щипската галерия за икони в църквата „Свети Никола“.[6]

 
Икона на Теодосий от „Свети Архангел Михаил“ в Ягодина (Сбирката на Каленичкия манастир), 1824 г.

Дело на Теодосий е икона в старата църква „Свети Архангел Михаил“ в Ягодина, която е подписана „от ръката на Теодосий в 1824“.[6]

Четири царски икони от старата църква „Свети Георги“ в Кочани изглежда също са дело на Теодосий Зограф, като същевременно носят белезите на ранните дела на самоковските майстори. Църквата е построена в 1809 или 1814 година. На две негови икони от иконостаса на „Свети Спас“ във Велес има датировка 1818 и 1819 година и иконите показват леки промени:[8] засилена украса, блестящи лъчи във фона, картуши с ангели, дрехи с пищна растителна позлатена бродерия, тънки черни и бели карирани бордюри. Зографът среща трудности с големите размери и с пропорционалното представяне на телесните части.[10]

 
Стенопис от протезиса на църквата „Свети Роман“ в Ражан, 1827 г.
 
Икона от „Света Петка“ в Галичник, 30-те години на XIX век

Дела на Теодосий се срещат и в Сърбия и вероятно зографът живее в княжеството известно време, тъй като могат да му бъдат приписани и стенописи. В нишката църква „Свети Архангели“, чиито царски икони са дело на светогорска работилница от 1815 година, Теодосий е автор на повечето икони[10] на горната част на иконостаса и Светия кръст с Разпятието. Датировката им е в началото на 30-те години. В стария манастир „Свети Роман“ в Ражан Теодосий е автор на късните стенописи. В протезиса е изписана сцената Сретение Господне с датировка 1827. Почеркът е същият калиграфски почерк от картината в Ново село с типичните л, м и р. Вероятно по същото време той изписва горните слоеве на южната конха на наоса.[11]

В началото на 30-те години е пиковия период за Теодосий. Оттогава са иконите на иконостаса на църквата „Света Петка“ в Галичник – царските икони, вторият горен ред с Големия Дейсис, Честния кръст с Разпятието и иконата на[11] Свети Димитър на кон. Лицата, които в по-ранните периоди излъчват доброта, са сковани, тъй като са безупречно изписани с бледа боя и сиви отсенъци и големите им очи с нова форма имат замръзнал поглед.[12]

Теодосий вероятно продължава да работи, вероятно със сина си Илия. Може би общ проект са стенописите на северната стена и иконостасните икони в църквата „Свети Никола“ в Башино село. Дело на същата работилница е царската икона на Света Богородица от църквата „Свети Никола“ в Градня, Сърбия.[12]

Изкуството на Теодосий Зограф е повлияно от Самоковската школа, от Светогорската, както и от местни традиции.[12]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 265.
  2. а б Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 399.
  3. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 266.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 265 – 266.
  5. Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 400.
  6. а б в Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 403.
  7. а б Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 401.
  8. а б Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 404.
  9. Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 402.
  10. а б Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 405.
  11. а б Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 406.
  12. а б в Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 407.