Теодосий (Дочо) Ангелов Робев[1] е български икономист от Македония.

Теодосий Робев
български икономист
Роден
1903 г.
Починал
1996 г. (93 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластИкономика

Биография

редактиране

Теодосий Робев е роден в големия охридски род Робеви в 1903 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва икономика в Лайпциг. Става доктор на икономическите науки. Робев е автор на книгата „Битоля“, която е издадена преди 1944 година.[2]

Д-р Теодосий Робев, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизант на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие са основните двигатели на списанието „Луч“. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия.[3] Робев пише антисръбски икономически статии в списанието, които подписва като Робе, а не като Робевич.[4] След закриването на списанието е уволнен от общината, в която работи.[5] След установяването на комунистическия режим в 1944 година, бяга в България, за да се спаси от преследване.[6]

Теодосий Робев е син на Ангел (Ангелаки, 1867 – 1948) и внук на Константин Ангелов Робев (1818 - 1900). Има един брат - Константин (Кочо) (1901 – ?) и три сестри – Хариклия (по мъж Алексиева, 1893 – 1971), Василка (по мъж Боянова, 1896 – ?) и Елза (1899 – 1918).

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
Мария Радева
(1858 - ?)
 
Деспина Робева
(1829 — 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? — около 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
 
Апасия Робева
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
Антон Робев
(1875 - 1947)
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
Виктория
Христович
 
Михаил Христович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 - 1975)
 
Хариклия Алексиева
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  • Robeff, Theodossi A. Die Verkehrs- und Handelsbedeutung von Saloniki unter besonderer Beruecksichtigung der Wirtschaftsverhaeltnisse seines Hinterlandes [Съобщителното и търговското значение на Солун и специално на стопанските връзки с неговия хинтерланд] Philos. Diss. Leipzig, 1926 [1927] Lucka i. Thuer., R. Berger 1926. 109 p. (докторска дисертация)
  • Робев, Теодосий. „Битоля“, Македонски преглед, ΧΙΙΙ, 1.
  1. Понякога фамилията е назовавана и като Робе.
  2. Дисертации на морска тема, защитени от българи в чужбина до 1968 година. Кратка биография
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 151.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 154.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 158.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 159.