Концептуална рамка
Концептуална рамка се използва в изследванията за да подчертае възможни посоки на действие или да представи предпочитан подход към идея или мисъл. Например философът Исая Бърлин използва „hedgehogs“ срещу „foxes“ подход;[1] „hedgehog“ може да подхожда към света в условията на единен организационен принцип; „fox“ може да преследва множество конфликтни цели едновременно. В друг вариант един емпирик може да подхожда към даден обект чрез директно изследване, докато интуиционистът може просто да има интуиция за какво следва по-нататък.[2]
Концептуалните рамки (теоретични рамки) са вид на междинна теория, която се стреми да се свърже с всички аспекти на изследване (например дефиниция на проблема, цел, преглед на съществуващата литература, методология, събиране на данни и анализ). Концептуалните рамки могат да действат като карти, които дават кохерентност на емпиричното изследване. Тъй като концептуалните рамки са потенциално много близо до емпиричното изследване те приемат различни форми, в зависимост от въпросът или проблемът, който се изследва.
Източници редактиране
- ↑ Мичико Какутани (Tuesday, 28 април 2009) p. C1, „The Ert of Adapting Quickly“, The New York Times
- ↑ ((en)) Чарлз Макграт (вторник, 28 април 2009) стр. C1, „Coming of Age in Sag Harbor, Amid Privilege and Paradox“, Ню Йорк Таймс
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Conceptual framework в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |