Теория на обектните отношения

Теорията на обектните отношения е психодинамична теория, като част от психоаналитичната теория. Теорията обяснява динамичните процеси на развитието на психиката като израстваща в отношенията между реалните други в обкръжаващата среда. „Обектите“ в името на теорията тук се свързват с реалните други в света на човека, както и с интернализираните образи на другите. Обектните отношения са оформени първоначално от ранните взаимодействия с родителите, тоест първите хора, които отдават грижата си. Тези ранни модели могат да бъдат променени в опита, но често продължават да упражняват влияние през целия живот. Терминът „обектни отношения“ е формално измислен от Фейърбърн през 1952, но линията на мислене се свързва с активността във формирането на психоанализата от 1917 нататък. Теорията на обектните взаимоотношения е доста новаторски разработвана през 40-те и 50-те от британските психолози Роналд Фейърбърн, Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Хари Гънтрип и други.

Обектите отначало са схващани в детската психика чрез техните функции и се обозначават като „частични обекти“. Гърдата, която храни гладното бебе е „добрата гърда“. Гладното бебе, което не намира гърда е във връзка с „лошата гърда“. Чрез повторяемо преживяване вътрешните обекти са формирани от модели, изплуващи в нечие субективно преживяване на грижата от страна на обкръжаващата среда. Тези интернализирани образи може да бъдат или да не бъдат точни изображения на сегашните, външни други.

Теория на обектните отношения на Клайн

Несъзнателна фантазия

Клайн нарича психологическите аспекти на инстинктивно несъзнателно „фантазия“ (на английски с "phantasy", за да го разграничи от думата "fantasy"). Фантазията е даден психичен живот, който се движи навън към света. Тези образи-потенциали са дадени априори с нагони и евентуално позволяват развитието на по-сложни състояния на душевния живот. Несъзнателната фантазия на изплуващия душевен живот на детето е модифициран от околната среда като детето има контакт с реалността. От момента, когато детето започне да взаимодейства с външния свят, то е заето в тестването на своите фантазии в реална обстановка. Искам да подскажа, че произхода на мисленето лежи в този процес на тестване на фантазията срещу реалността; това е, такова мислене, което не само е контрастирано с фантазията, но е основано и произлиза от нея.

Ролята на несъзнаваната фантазия е същността в развитието на капацитета на мисленето. В термините на Уилфред Бион образа на фантазията е предварителна представа, която не е мислене докато преживяването не се комбинира с реализацията в света на опита. Предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да заемат форма като концепция, която може да бъде мислене. Класически промер за това се крие във вглеждането на детето в зърното в първите часове на живота. Обезпечаването на зърното доставя реализацията в света на опита и чрез това време, чрез повторяемо преживяване, предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да създадат концепция. Капацитета на душевността строи върху предишни преживявания като обкръжаваща среда и детето взаимодействат.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Object relations theory в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки

• Object Relations Theory, Psychology Department, Sonoma State University
• Object Relations Theory and Therapy
• Melanie Klein Obituary Архив на оригинала от 2011-06-12 в Wayback Machine.

• Портал „Психология“