Отваря главното меню

Теофано, още Теофана и Теофания (на гръцки: Θεοφανώ, 960-15 юни 991), е византийска принцеса, германска кралица и императрица на Свещената Римска империя, съпруга на император Отон II.

Теофано
свещена римска императрица
Theophanu.jpg
Статуя на Теофано пред катедралата в Ешвеге, Хесен, Германия
Лични данни
Регент на Отон III
Регентство 983 – 991
Родена 960 г.
Константинопол, Византия
Починала 15 юни 991 г.
Неймеген, Свещена Римска империя
Семейство
Брак Отон II
Баща Константин Склир
Майка София Фокина
Теофано в Общомедия

СемействоРедактиране

Теофано е родена през 960 г. в Константинопол. Дълго в историографията се поддържа становището, че тя е дъщеря на византийския император Роман II и съпругата му Теофано. Това мнение се основава на факта, че в брачния си договор Теофано е наречена neptis (племенница) на Йоан Цимисхий, чиято втора съпруга е Теодора, сестра на Роман II.

Много изследователи обаче отричат Теофано да е дъщеря на Роман II, изтъквайки, че в документите тя не е посочена като порфирогенита (на гръцки: πορφυρογέννητη, вж. Багренородни т.е. родена в Порфира – в Пурпурната зала, където обикновено се раждали децата на византийските императори по време на тяхното управление),[1] и че имената на родителите ѝ не се споменават никъде. Освен това в Хрониката на Титмар се споменава, че Теофано не е била „virgo desiderata“ (девица желана).

Съвременни изследвания доказват, че Теофано е дъщеря на Константин Склир (Κωνσταντίνος Σκληρός), брат на пълководеца Варда Склир (Βάρδας Σκληρός). Майката на Теофано е София Фокина (Σοφία Φώκαινα), племенница на император Никифор II Фока. Сестрата на Константин Склир и Варда Склир, Мария Склирина, е първата съпруга на император Йоан Цимисхий, поради което Теофано е посочена като племенница на императора.

Свещена римска императрицаРедактиране

Първите постъпки за сродяване между императорските семейства на Византия и Свещената Римска империя прави император Отон I Велики, който поискал да ожени сина си, бъдещия Отон II, за някоя от принцесите във византийския двор и така да скрепи отношенията с Византия и да получи признание на императорската си титла от император Никифор II Фока.

За договаряне на условията по брака в Константинопол пристига посолство, начело с епископа на Кремона, Лиудпранд. Докато Лиудпранд преговаря с ромеите в Цариград, от Ватикана пристига писмо до император Никифор II, в което папа Йоан XIII нарича Отон I „император на Рим“, и се обръща към ромейския император с унизителното „император на гърците“. Обиден, Никифор II прекратява преговорите с Лиудпранд, чиято мисия е провалена.

Преговорите за династичен брак са подновени, след като на престола във Византия се възкачва Йоан Цимисхий (969 – 976). За съпруга на Отон е предложена племенницата на императора, Теофано. Вероятно предложението на ромеите не задоволява напълно германските искания, но за сметка на това императорът дава ръката на племенницата си заедно с изключително богата зестра. През 972 г. Теофано пристига в Рим по внушителен начин: тя е придружена от великолепна свита и носи със себе си огромно съкровище от императорската хазна.

 
Отон II и Теофано

На 14 април 972 г. Теофано и Отон II са венчани от папа Йоан XIII в базиликта св. Петър в Рим. На същия ден Йоан XIII короновал Теофано за „императрица на римляните“.

Теофано и Отон II имат пет деца:

  • Аделхайд (977 – 1040)
  • София (978 – 1039)
  • Матилда (979 – 1025)
  • Отон III (980 – 1002), император на Свещената Римска империя
  • дъщеря, близначка на Отон III, починала през същата 980 г.

В новата си родина изтънчената византийска принцеса е изключително непопулярна. В Германия Теофано се радва на добро отношение от страна на съпруга си, който е лудо влюбен в нея. Тя придружава Отон II при всяко негово пътуване и като императрица издава грамоти от собствено име. Императрицата обаче се намира в постоянен конфликт с майката на Отон II, императрица Аделхайд. Отношенията между Теофано и Аделхайд са толкова лоши, че според Одило, абат на Клюни, Аделхайд била много щастлива, когато „гъркинята“ умряла.

Алберт от Мец описва императрицата като неприятна и бъбрива жена. Изтънчеността и маниерите ѝ не допадат на много хора в германския императорски двор. Теофано често е обвинявана в упадчност, която според съвременниците ѝ се изразява в това, че императрицата се къпела всеки ден, обличала се с разкошни дрехи и носела скъпи бижута, което по примера ѝ се превърнало в последна мода в императорския двор. С Теофано се свързва и първата поява на вилицата в Западна Европа – хронистите описват изумлението, което императрицата предизвикала, когато на един банкет извадила „двузъба златна вила“, която използвала, „за да поставя храната в устата си“ вместо да яде с ръце, какъвто е обичаят в цяла Западна Европа по това време.

Според теолога Петър Дамян императрица Теофано има любовна връзка с гръцкия монах Йоан Филагат, който управлявал за кратко като антипапа Йоан XVI.

 
Саркофагът на Теофано в катедралата в Кьолн

Император Отон II умира на 7 декември 983 г. и е погребан в Рим. На Коледа същата година Теофано отвела със себе си тригодишния си син, коронован като император Отон III, и започнала да управлява империята като „императрица-регент“ от негово име. През пролетта на 984 г. Отон III е отвлечен от баварския херцог Хайнрих II. Херцогът обаче скоро бил принуден да върне обратно детето на Теофано. До смъртта си Теофано управлява империята заедно с Вилигиз, архиепископа на Майнц, и Хилдебалд, епископа на Вормс.

Императрица Теофано умира на 15 юни 991 г. в Неймеген (в днешна Холандия) и е погребана в катедралата „Св. Пантелеймон“ в Кьолн. След смъртта ѝ начело на регентството на непълноления Отон III застава баба му Аделхайд.

БележкиРедактиране

  1. Виж например Gunther Wolf (Hrsg.), Kaiserin Theophanu. Prinzessin aus der Fremde, des Westreichs Große Kaiserin, Köln 1991, S. 59 ff., и Henry Benrath (= Albert Rausch), Vorarbeiten zu „Die Kaiserin Theophano“, Stuttgart 1941, S. 13 ff.

ИзточнициРедактиране

  • Davids, Adelbert, The Empress Theophano: Byzantium and the West at the turn of the first millennium, 2002. ISBN 0-521-52467-9
  • Hans K. Schulze, Die Heiratsurkunde der Kaiserin Theophanu, Hannover 2007 ISBN 978-3-7752-6124-1
  • Παναγοπούλου, Αγγελική, Θεοφανώ: Η βυζαντινή αυτοκράτειρα της Γερμανίας πρέσβειρα του βυζαντινού πολιτισμού στη Δύση = Theophano. The Byzantine Empress of Germany Ambassadress of Byzantine Culture to the West, Θεσσαλονίκη: Αντ. Σταμούλης, 2008 ISBN 978-960-6713-01-9
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Theophanu“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.