Теофилакт Рангаве (съимператор)
Теофилакт Рангаве (на гръцки: Θεοφύλακτος ὁ Ραγκαβές, Theophylaktos Rhangabe, като монах Eustratios; * 793, Константинопол; † 15 януари 849, остров Плати или Проти) е византийски съ-император от 811 до 813 г.
| Теофилакт Рангаве | |
| византийски съ-император | |
.jpg) Теофилакт на златен солид на баща му Михаил I | |
| Роден |
около 793 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 811 – 813 г. |
| Семейство | |
| Род | Арабска династия |
| Баща | Михаил I Рангаве |
| Майка | Прокопия |
| Братя/сестри | Игнатий Константинополски |
Биография редактиране
Той е най-възрастният син на куропалат и по-късно византийски император Михаил I, който управлява от 811 до 813 г., и съпругата му Прокопия, дъщеря на византийския император Никифор I (упр. 802 – 811), сестра на император Ставракий (упр. 811). По бащина линия е внук на адмирал Теофилакт Рангаве (fl. 780). Има двама братя Ставракий и Никетас (по-късният патриарх Игнатий) и две сестри Георго и Теофано.
Михаил Рангаве е издигнат за Василевс по време на бунт срещу зет му Ставракий през началото на октомври 811 г. Така Теофилакт става престолонаследник и на 25 декември 811 г. в Света София е коронован за съимператор. По време на признаването на Карл Велики като римски император на Запада, се преговаря и за женитбата на Теофилакт с една франкска принцеса.
На 11 юли 813 г. войската провъзглася пред столицата патрикиос и стратег на тема Анатоликон Лъв Арменец за император. Михаил I се отказва от трона и става монах, също и Теофилакт, който насила, както и братята му, е кастриран (и така да не може да бъде император). Новият император определя да живеят на остров Плати (при Зонара: Проти) в Мраморно море. Там Теофилакт живее под монашеското име Евстратий до смъртта си на 15 януари 849 г.
Източници редактиране
- Йоан Скилица 8−9
- Теофан, S. 494 (Edition: Carl de Boor)
- Теофан Продължител 1, 10
- Йоан Зонара 15, 17−18
Литература редактиране
- Ilse Rochow: Byzanz im 8. Jahrhundert in der Sicht des Theophanes. Quellenkritisch-historischer Kommentar zu den Jahren 715 – 813 (= Berliner byzantinistische Arbeiten. Bd. 57). Akademie-Verlag, Berlin 1991, ISBN 3-05-000700-1, S. 103, 306−307, 317, 319.
- Friedhelm Winkelmann: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 1. Abteilung, Bd. 4, De Gruyter, Berlin 2001, ISBN 3-11-016674-7, S. 684−685, Nr. 8336.
- Treadgold, Warren T. The Byzantine Revival, 780 – 842. Stanford, California, Stanford University Press, 1988. ISBN 0-8047-1896-2.
- Theophylaktos (#8336) // Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit: I. Abteilung (641 – 867), 4. Band: Platon (#6266) – Theophylaktos (#8345). Berlin, Germany and New York, New York, Walter de Gruyter, 2001. ISBN 978-3-11-016674-3. S. 684 – 685. (на немски)