Отваря главното меню

Терапията на взаимодействието родител-дете (ТВРД) /Parent–child interaction therapy (PCIT) на англ./ е форма на поведенчески тренинг за родители разработен от Шейла Ейберг и е предназначен за деца межу 2 – 7 г. и техните настойници. Разработката е свързана с работата на Рудолф Дрейкърс, който е приложил теорията за индивидуалната психология в интеракацията межу родител и дете. ТВРД е научно обоснован метод базиращ се на доказателствата (evidence-based treatment (EBT) на англ.) и насочен към малките деца с емоционални и поведенчески разстройства като поставя акцент върху подобряването на качеството на взаимоотношенията между родителите и децата и променя моделите на взаимоотношения между тях. [1]

Нарушеното поведение на децата е най-честата причина за насочване им към услугите за психо-социални грижи и може да варира от относително малки отклонения като „отговаряне“ до по-значими актове като агресия например. Най-често третираното- Разтройство на нарушеното поведение може да класифицира като Опозиционно предизвикателно разстройство или Поведенческо разстройство в зависимост от сложността на поведението и естеството на представения проблем. Разстройството се случва заедно със Синдрома на дефицит на вниманието с Хиперактивност (ADHD).[2] Терапията използва уникална комбинация от поведенческата терапиятерапия чрез игра и обучение на родители като ги учи на ефективни техники за дисциплиниране на децата и подобрява взаимоотношенията между тях.[3]

Базирайки се на теорията на Диана Баумринд за развитието на родителсването, ТВРД преподава „Авторитетно“ родителстване като това е представено чрез комбинация от твърд контрол, добра комуникация и подхранване на поведението.[4] ТВРД е основана на теориите за социално учене и привързаността посредством, които се стреми да осъществи авторитетното родителстване.[1]

Съдържание

Фази на терапиятаРедактиране

ТВРД е разделена на две фази: развитие на взаимоотношенията (интеракция насочена към детето ИНД) и тренинг за дисциплиниране (интеракция насочена към родителя ИНР). ИНД се фокусира върху заздравяване на привързаността между ротителя и детето и е основа за следващата фаза – ИНР, която подчертава структурираният и съдържателен подход към дисциплината. Всяка фаза започва с една единствена обучителна сесия, в която родителят посещава без детето и е последвана от серия от седмични сесии с него.

Интеракция насочена към дететоРедактиране

Интеракцията насочена към детето (ИНД) е част от ТВРД целяща да развие любяща и подхранваща връзка между родителя и детето посредством вид игрова терапия. Родителите се обучават на списък от „Да-та“ и"Не-та", които използват докато си взаимодействат с техните деца. Те използват и тези умения докато си играят с детето през деня и го наричат" Специалното време" за децата. Целата на тази фаза е да изгради и подобри себеоценката на детето доката в същото време се подобрява положителното му социално поведение. [5]

ГОРДОСТ уменияРедактиране

Родителите се обучават в набор от умения, които на англйиски имат абривиетурата PRIDE-ГОРДОСТ използвайки ги във Специалното време.

PRIDE е съкращение на следното:

P – Praise П-Похвала
R – Reflect Р-Рефлексия
I – Imitate И – Имитирай 
D – Describe О – Опиши 
E – Enjoyment Р – Радост

Абривиетурата е напомняне за това, което родителите трябва да правят: описват онова, което децата правят, рефлектират върху онова, което те казват, имитират играта на децата си, хвалят децата за техните позитивни действия, и се опитват да се радват на Специалното време.[6] По време на тяхното прилагане, родителите се насърчават да избягват въпроси, команди и забрани. Тъй като ТВРД е насочена за деца между 2 – 7 г. коучингът взема вредвид особеностите на развитието на всяка възрст и обучава родителите да внимават върху нея. Родителите се насърчават да хвалят и рефлексират върху всеки опит на децата им вербално да общуват с тях, оставяйки говорът им да се развива едновременно по това време.[7]

Интеракция насочена към родителяРедактиране

Интеракцията насочена към родителя (ИНД) е част от ТВРД, която има за цел да обучи родителите в по-ефективни средства за дисциплиниране на техните деца постигайки го чрез форми на поведенческа и игрова терапия. Родителите се обучават да издават ясни, подходящи за възрастта директни команди предоставящи логични последствия за изпълнението или не изпълнението им. [D] Родителите хвалят детето, когато се изпълнява командата и правят пауза, когато детето не я изпълнява. По време на играта в ИНР сесията, родителите наставляват децата, допускайки последствията от подходящ характер. [7]

Психологически измерванияРедактиране

Психотерапевтите оценяват семейният прогрес по няколко начина. Първо се измерва кодирането и наблюдаваното във взаимодействието родител-дете чрез Dyadic Parent-Child Interaction Coding System (DPICS). В началото на всяка сесия се използват двете измервания за да се изберат уменията, върху които ще се работи и да се определи момента, когато са изпълнили критерия за предвижване напред от едната фаза на терапията към другата и нейното приключване. Също така, в началото на всяка сесия родителите попълват въпросника – Intensity Scale of the Eyberg Child Behavior Inventory (ECBI), който измерва текущото проблемно поведение на децата в къщи. Всяка седмица психотерапевта отбелязва резултатите за да се наблюдава прогреса на детето и в различни моменти от терапията ги споделя с родителя. И накрая, в допълнение на тези критерии, терапията не приключва, докато родителят не изрази своята увереност в уменията си за наставляване на детето. [2]

Приложения на терапиятаРедактиране

ТВРД е била използвана при семейства злоупотребяващи с децата си [8] деца с опозиционно поведение.[9] Също така, терапията може да се използва при малтретирани деца.[10]

ТВРД е модел, който е показал успех при деца с Опозиционно предизвикателно разстройство и напоследък се прилага и при деца с Аутизъм.[.[11][12] Към момента, много научни изследвания са били направени за това как терапията може да се приложи за ангажиране и задържане на семействата с трудно родителстване в нея.[[13] Проучванията показват, че уменията научени по време на сесиите се прилагат в къщи.[14] ТВРД е много популярно в САЩ, и намира прием в Австралия, Германия, Япония, Хонг конг, Норвегия, Холандия, Южна Корея, Тайван, Нова Зеландия и Кипър.[1]

Икономическа ефективностРедактиране

Терапията на взаимодействието родител-дете е подход, който е доказал своята икономическа ефективност.[15]Начинът, по който това е било измерено е чрез сравняване на съотношението между цената на терапията и придобите ползи от промяната в поведението. Измереното е със значителни клинични подобрения в CBCL(намаляването е в диапазона 17 – 61%)[15]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в PCIT International www.PCIT.org
  2. а б „Zisser, A., Eyberg, S. (2009). Parent-Child Interaction Therapy and the Treatment of Disruptive Behavior Disorders“ University of Florida, Gainesville
  3. Parent–Child Interaction Therapy, Hembree-Kigin, T. & McNeil, C., 1995, Springer, NY
  4. Eyeberg, S.M.. The PCIT story part I: Conceptual foundation. // PCIT Pages, The Parent-Child Interaction Therapy Newsletter. 2004.
  5. Herschell, Amy D. и др. Clinical issues in parent-child interaction therapy. // Cognitive and Behavioral Practice 9 (1). 1 януари 2002. DOI:10.1016/S1077-7229(02)80035-9. с. 16 – 27.
  6. Chase, R. & Eyberg, S.M. (2005).
  7. а б Herschell, Amy D. и др. Parent-child interaction therapy: New directions in research. // Cognitive and Behavioral Practice 9 (1). 1 януари 2002. DOI:10.1016/S1077-7229(02)80034-7. с. 9 – 16.
  8. Ware, Fortson и др. Parent–Child Interaction Therapy: A Promising Intervention for Abusive Families. // The Behavior Analyst Today 3 (4). 2003. DOI:10.1037/h0099993. с. 375 – 85.
  9. McNeil, C.B. и др. Parent–Child Interaction Therapy: Can a Manualized Treatment Be Functional?. // The Behavior Analyst Today 2 (2). 2001. DOI:10.1037/h0099925. с. 106 – 54.
  10. Chaffin, M. и др. Parent–child interaction therapy with physically abusive parents: Efficacy for reducing future abuse reports. // Journal of Consulting and Clinical Psychology 72 (3). 2004. DOI:10.1037/0022-006X.72.3.500. с. 500 – 10.
  11. Masse, J.J. и др. Parent-Child Interaction Therapy and High Functioning Autism: A Conceptual Overview. // Journal of Early and Intensive Behavior Intervention 4 (4). 2007. DOI:10.1037/h0100402. с. 714 – 735.
  12. Tempel, Ashley B. и др. Parent–Child Interaction Therapy and Language Facilitation: The Role of Parent-Training on Language Development. // Spl Aba 2 (3). 2008. с. 216 – 32.
  13. Fernandez, M.A. и др. Keeping Families In Once They've Come Through the Door: Attrition in Parent–Child Interaction Therapy. // JEIBI 2 (3). 2005. DOI:10.1037/h0100314. с. 207 – 14.
  14. Naik-Polan, A.T. и др. Stimulus generalization of parenting skills during parent child interaction therapy. // Journal of Early and Intensive Behavior Intervention 5 (3). 2008. DOI:10.1037/h0100424. с. 71 – 91.
  15. а б Goldfine, Matthew E. и др. Parent–Child Interaction Therapy: An Examination of Cost-Effectiveness. // Journal of Early and Intensive Behavioral Intervention 5 (1). 2008. DOI:10.1037/h0100414. с. 119 – 32.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Parent–child interaction therapy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.