Терм[1] (също Терма[2]) е главният град на Етолийския съюз в Древна Елада, южно от днешния град Термо.

Терм
Останки от Терм до съвременното градче
Останки от Терм до съвременното градче

Разположение

редактиране

Терм се намира в планински район в днешна Западна Гърция, десетина километра северно от езерото Трихонида[3], и на 34 km от Агринио[4]. Към III в. пр. Хр. е ограден от три страни с масивни стени и кули, а от четвъртата – от склона на връх Мега Лакос.[4] Платото, на което се намира, е и естествено защитено, достъпно само по тесен, обрамчен с пропасти планински път.[3]

Политическо и културно значение

редактиране

Още към края на Микенската епоха Терм вече е развито селище. През последните десетилетия на VII в. пр. Хр. в града е издигнат известният в цяла Елада храм на Аполон Термиос.[4]

Към края на III в. пр. Хр. Терм е политически и духовен център на етолийците – мястото, където те провеждат своите събрания, трупат общите богатства и провеждат ежегодни игри.[3] По време на войните на етолийците с Македония Терм на два пъти (през 218 и 206 г. пр. Хр.) е превземан и разоряван от Филип V. При първото от тези нашествия воините на македонския цар разрушават 2 000 статуи в града.[3]

След Съюзническата и Първата македонска война етолийците възстановяват разрушения Аполонов храм. Терм запазва средищното си значение поне до покоряването от Рим през 168 г. пр. Хр., но след това бързо запада.[4]

Археологически разкрития

редактиране

В рамките на Терм са открити фрагменти от множество статуи и паметници, сред които трофеят, увековечаващ победата на етолийците над галите при Делфи от 279 г. пр. Хр., както и частично запазени надписи, сред които договор между Етолия и Акарнания.[4]

Сред главните находки са останките от храма на Аполон Термиос от Архаическата епоха, с основи на дорийски колонади и фрагменти от метопи, изрисувани с митологични сцени. След македонското нашествие в края на III в. пр. Хр. е издигнат нов храм по модела на разрушения. От Елинистическата епоха датират още два храма – на Артемида и на Аполон Лисиос.[4]

Разкрит е и булевтерионът – правоъгълна сграда, в която са се провеждали съветите на етолийското федерално събрание. От булевтериона започвала широка (25 m) улица, заслонена от запад и изток с дълги (173 и 185 m) стои, пред които били наредени статуи на герои и богове.[4]

Източници

редактиране
  1. Полибий. Всеобща история. Книга 11, глава 7. Превод на Валерий Русинов. Посетен на 15.08.2020.
  2. Страбон. География. Книга 10, глава 3, §2. Превод на Валерий Русинов. Посетен на 15.08.2020.
  3. а б в г Smith, William (ed.). Dictionary of Greek and Roman Geography. Т. II. Boston, Little, Brown and Co., 1870, с. 1163
  4. а б в г д е ж Bookidis, N. Thermos Aitolia, Greece. — В: Richard Stillwell и др. (ред.). The Princeton Encyclopedia of Classical Sites. Princeton University Press, 1976. Посетен на 17.08.2020.