„Терминалът“ (на английски: The Terminal) е американски трагикомичен филм от 2004 г., продуциран и режисиран от Стивън Спилбърг, и с участието на Том Ханкс, Катрин Зита-Джоунс и Стенли Тучи.

Терминалът
The Terminal
РежисьориСтивън Спилбърг
ПродуцентиСтивън Спилбърг
Уолтър Паркс
Лори Макдоналд
СценаристиСаша Джърваси
Джеф Нейтънсън
В ролитеТом Ханкс
Катрин Зита-Джоунс
Стенли Тучи
Чи Макбрайд
Диего Луна
МузикаДжон Уилямс
ОператорЯнуш Камински
МонтажМайкъл Кан
Филмово студиоAmblin Entertainment
Parkes/MacDonald Productions
РазпространителDreamWorks Pictures
ЖанрТрагикомедия
Премиера18 юни 2004 г.
(Германия)
Времетраене128 минути
Страна САЩ
ЕзикАнглийски
Български
Бюджет$60 милиона[1]
Приходи$219,4 милиона[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie

Филмът е вдъхновен отчасти от 18-годишния престой на иранеца Мехран Карими Насери на летище Шарл дьо Гол в Париж от 1988 до 2006 г.[2]

Сюжет редактиране

Героят Виктор Наворски (Том Ханкс изпълнява ролята му) пътува от Кракозия (измислена държава) до Ню Йорк с единствена цел да попълни колекцията от автографи на джаз музиканти на своя баща, като изпълни обещанието си към него да вземе този „последен“ автограф от единствения, който му липсва – джаз музиканта Бени Голсън. Бащата на Наворски е очаквал това в продължение на 40 години, но за съжаление е починал, без да го види на живо.

При кацането си на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк обаче паспортът на Виктор Наворски е отхвърлен от системата и впоследствие е задържан от управата на летището. Причината: докато пътува, в родината му е извършен държавен преврат: действащото правителство е свалено от власт незаконно, държавата му реално осъмва без статут и визите и паспортите на нейните поданици стават невалидни. Няма правителство, няма легитимна държава Кракозия, просто Виктор Наворски се оказва гражданин на държава, несъществуваща в официален документ, поради което до изясняване на неговия статут на имигрант началникът на летището му разрешава временно да пребивава със статут „отказан официален достъп за пребиваване на територия на САЩ“ в остъклената чакалня на изход номер 67 (временно неизползваем) на летището.

За да запълва времето си, Наворски прави какво ли не: той е с практичен ум (измисля начин да прибере депозирана монета от количката за багаж) и има умения, благодарение на които успява да оцелее и същевременно да се сприятели с персонала на летището. Виктор Наворски остава да живее на летището почти 10 месеца, първоначално заради неизяснения си статут, а после – заради нежеланието на началника на летището да го пусне в Ню Йорк, макар и след края на войната в Кракозия.

Все пак, благодарение на доброто си сърце и помощта на всички останали Наворски успява да изпълни обещанието си, като напуска летището, за да търси нужния адрес. Един от летищните полицаи му предоставя връхна служебна полицейска дреха и полицаите умишлено не изпълняват устната заповед на началника им, дадена по телефона, да го арестуват. Виктор Наворски излиза от летищната чакалня и се озовава на мразовитата леко заснежена нюйоркска улица.

Край на разкриващата сюжета част.

Любопитни факти редактиране

Държавата Кракозия е измислена за целите на филма. Името ѝ е вдъхновено от названието на най-стария съществуващ полски футболен отбор „Краковия“ (Cracovia), основан през 1906 г. в един от любимите градове на Спилбърг – Краков в Полша. Точното местоположение на Кракозия нарочно е неопределено, за да може Виктор Наворски да остане просто източноевропеец или от бивша съветска република. Въпреки това в една сцена за кратко по време на репортаж за конфликта на телевизор в летището се вижда картата на Кракозия: границите и мястото на държавата са тези на Северна Македония. От филма става ясно, че Кракозия граничи с Русия и кракозийският език е близък до руския, а кракозийският плурализъм – до този на Албания.

Изобразеният герб на корицата на задграничния паспорт на Виктор Наворски олицетворява извити във форма на венец житни класове и петолъчка, точно подобие на паспортите, издавани в бившия СССР и Народна република България. Шофьорската му книжка е възможно да е от Беларус.

За да не бъде конкретизиран езика, на който говори Виктор Наворски, във филма няма нито една преведена реплика от „кракозийски“, но въпреки това те са обозначени: (говори на български); (псува на български).

Руският език, задължително изучаван и разпространяван в републики от състава на бившия СССР предполага, че българин може да говори с руснак свободно на руски език, но в ситуация с рускоговорещ пътник Наворски отговаря на български език. Поради оскъдния брой реплики на кракозийски, самият Том Ханкс признава, че е усвоил тези реплики с помощта на съпругата си – Рита Уилсън (с рождено име Маргарита Хасан Ибрахимова) и нейния баща Алън Уилсън (с рождено име Хасан Халил Ибрахимов – помак по произход) и те са на съвременен български език, макар че с артикулацията, с която Ханкс ги изговаря, те са неразбираеми за българските зрители.

Димитър Асенов Наворски е пълното име на бащата на героя на Том Ханкс във филма. Името е структурирано по точна подредба на българските и руските имена, изписващи се във възходящ ред от собствено към фамилно. „Димитър“ и по баща „Асенов“ са традиционни имена в България от Развитото средновековие по времето на „Свети Димитър Солунски“ и неговите покровители – династия Асеневци.

Фамилията „Наворски“ е заимствана от Полша.

Джон Уилямс, композиторът на музиката за филма, написва национален химн за Кракозия.

В България редактиране

В България филмът е пуснат по кината на 15 октомври 2004 г. от Съни Филмс.[3]

На 23 март 2005 г. е издаден на VHS и DVD от Прооптики България.

През 2011 г. е излъчен по Нова телевизия.

На 1 януари 2017 г. е излъчен по БНТ 1 със субтитри на български.

През 2019 г. се излъчва и по каналите на bTV Media Group.

Войсоувър дублажи
Диема Вижън (2011)
Озвучаващи артисти Даниела Йорданова
Яница Митева
Силви Стоицов
Димитър Иванчев
Здравко Методиев
Христо Узунов
Преводач Бисер Пачев
Тонрежисьор Димитър Кукушев
Режисьор на дублажа Димитър Кръстев
Студио VMS (2019)
Озвучаващи артисти Петя Абаджиева
Радослав Рачев
Стефан Димитриев
Стефан Сърчаджиев-Съра
Момчил Степанов
Преводач Константин Николов
Тонрежисьор Венелин Николов
Режисьор на дублажа Веселина Стоилова

Източници редактиране

  1. а б The Terminal (2004) // Box Office Mojo. Посетен на 27 август 2015.
  2. Ethan Gilsdorf Behind 'The Terminal,' a true story The Christian Science Monitor
  3. kino.dir.bg

Външни препратки редактиране