Теснопътната железопътна линия, наричана за кратко теснолинейка, е железопътна линия с по-тясно междурелсие спрямо най-разпространените, по която се движат състави, пригодени за съответното по-малко междурелсие. Наричана е също и дековилка или дековилна линия по името на нейния създател (1875) Пол Дековил. Под теснолинейка може да се разбира също влак по теснопътна линия или теснопътна железница изобщо.

Централна гара София: теснолинейни локомотив Henschel – Cassel и вагон, обслужвали главната българска теснопътна жп линия Радомир – Валовища по долината на река Струма и нейните клонове (Струмски район) към Бяло море[1]

Обикновено релсите също са по-малки (от по-лек тип). Предпочитани за изграждане на теснолинейки са планинските райони, поради своя труднопроходим терен, защото теснопътните железници позволяват по-малък радиус на кривите (завоите), заемат по-малко място, изискват по-леки мостове, при прокопаването на тунели се извършват по-малко земекопни работи. Сравнително популярното название „дековилка“ всъщност означава само теснолинейка с междурелсие 600 мм.

Недостатъци на теснолинейката са по-малките габарити и тегло на товарите, по-малката устойчивост и по-ниската безопасна скорост.

ИсторияРедактиране

 
Мина в Чехия с теснолинейка, илюстрация в De re metallica, 1556 г.

Най-ранното споменаване на теснолинейна железопътна линия е в труда De Re Metallica от 1556 г., където е описана мина в Чехия с железен път с междурелсие от около 2 фута (610 мм). През 16 век железниците са основно ограничени до ръчно избутвани теснилинейни по габарит линии в мините на цяла Европа. През 17 век железниците са разширени, за да се осигури транспорт и над земята. Тези линии са промишлени, свързващи мините с близките транспортни точки, обикновено разтоварища, канали или други водни пътища. Тези железници са вече и за животинска тяга и са построени обикновено по същия тесен габарит като минните железници, от която те произлизат[2].

Обширна мрежа теснолинейни ж.п системи служат на фронтовите линии във фортовете и окопите през Балканските и особено в Първата световна война. След края на войната излишъкът от оборудване от тях създава малък бум в развитието на линиите с тясно междурелсие в Европа.

Технически данниРедактиране

Релсовите пътища спрямо междурелсието им технически се делят на:

  • широколинейни – с по-голямо от 1435 мм междурелсие -
    • най-голямата е проектирана за Хитлер Breitspurbahn с междуосие 3000 мм;
  • с нормално междурелсие – 1435 мм (4 фута и 8,5 инча),
    • възприето в БДЖ и днес в практически цяла Европа (първоначално е имало и вариации с 1373 мм, 1422 мм, 1448 мм и пр.);
  • теснолинейни – с междурелсие с ширина под 1435 мм,
    • минимално междурелсие 381 мм (15 инча)

Дековилната жп линия (дековилка) най-често е с междурелсие 600 мм., типичната теснолинейна жп линия обикновено е с междурелсие 760 мм, други габарити най-вече извън Европа са междурелсия 1000 мм, 1067 мм и доближаващото се до нормалната жп линия 1372 мм.

Тъй като радиусът на завой при теснолинейката е по-малък от този на стандартните влакове, а съставите са с по-малко тегло, това позволява по-леки мостови и тунелни конструкции и пътно легло. Често теснолинейни железници се комбинират със зъбчат, въжен или друг допълнителен механизъм осигуряващ им възможност да преодоляват големи наклони в планините и други трудни терени и са наричани „зъбчатки“, „фуникулер“ и пр. Понастоящем са широко разпространени, не само като атракция, в Швейцария и на други места.

Теснолинейните линии са по-бързи за построяване, по-евтини и възможни за реализация при трудни терени, например в долината Урубамба при Мачу Пикчу в Андите, може да са с по-големи наклони, които са съвсем нормално допустими за голяма част от трасето на тесния път (при средните и широките междурелсия железният път не може да надминава максимално превишение 30, за България 31, в най-изключителни случай до 40 на 1000 м и то само в отделни най-тежки къси участъци).

Теснолинейки по светаРедактиране

 
Япония: теснолинеен JR東日本 (JR East) експрес 1067 мм
 
Швейцария: теснолинейният 750 мм влак Валденбург (Waldenburgerbahn) тръгва от гара Бад Бубендорф в кантон Базел ланд (Bad Bubendorf BL)

Междурелсие 1000 мм има в Бразилия, Гърция, Португалия, Италия, Франция, Китай, Пакистан, Индия, Бангладеш, Индокитай, Малайзия, редица латиноамерикански страни и в голяма част от страните в Африка; такива са много от трамваите в Европа.

В редовна експлоатация жп линии на 1067 мм са в Япония, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, голяма част от Африка, много страни от Азия и някои други по света, а в Япония – и на 1372 мм.

За сравнение теснолинейните трамваи, каквито са повечето в София, имат междурелсие 1009 мм, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 мм, колкото е на метрото и на стандартните междуградски влакове.

В Русия влаковото междурелсие е 1520 мм (5 фута или 60 инча) още от построяването на първата железница Москва – Санкт Пербург по времето на император Николай I в 1842 г., такова е и междурелсието на фериботния комплекс във Варна.

В Ирландия е 1600 мм, в Индия – 1676 мм, в Испания е 1765 мм, а Голямата западна железница в Англия е с междурелсие 2134 мм (7 фута) – най-голямото използвано междурелсие за действаща железница.

Теснолинейни жп линии наред с нормалните се използват и в промишлеността, мините, летищата и във военните съоръжения (при последните най-често са дековилни), а широколинейни – в промишлеността, корабостроенето, космодрумите и пр.

В Европа най-голямо предпочитание към теснолинейките има в Швейцария, поради планинският терен на страната. Теснолинейки се ползват също така в планинските райони на Германия и Австрия.

БележкиРедактиране

  1. Локомотивът е произведен в Германия в заводите Henschel – Cassel, с фабричен номер 16012/1918 г. от стандартизираните четириосни DHF-машини тип D (0-4-0) – „бригаден локомотив“. Първоначалният му експлоатационен DHF-номер е 1130. От 1936 г., когато се въвежда новото серийно означение за локомотивите на БДЖ, получава No 479. В експлоатация е 50 години, работи по главната българска теснопътна жп линия Радомир – долината на р. Струма – Валовища, както и по клоновете Дупница – Бобов дол, Кочериново (Струма) – Рилски манастир, Ген. Тодоров – Петрич. Най-дълго време е зачислен към Локомотивното депо в Дупница, а след поетапната замяна на теснолинейката с нормална линия – в депата в Симитли, Рила и Петрич. Когато през 1969 г. в БДЖ приключва експлоатацията на междурелсието 600 мм, е изложен на гара Радомир – първата (1916 г.) теснолинейна гара в страната. През 2000 г., след постъпки от страна на Генералната дирекция и с решение на общината в Радомир, локомотивът е предаден на БДЖ. Реставриран е като стационарен музеен експонат в Локомотивното депо в София през 2001 г. и е изложен в чакалнята на Централна гара София през 2001 г. „Междурелсието 600 мм в българските железници“, инж. Димитър Деянов
  2. Whitehouse, Patrick and Snell, John B.. Narrow Gauge Railways of the British Isles. 1984. ISBN 0-7153-0196-9.

Вижте същоРедактиране