Отваря главното меню

Тетанус (на латински: Tetanus) е остропротичаща, незаразна ранева инфекция при всички бозайници. Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинически заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура на тялото. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура.

Тетанус
Opisthotonus in a patient suffering from tetanus - Painting by Sir Charles Bell - 1809.jpg
Опистотонус при пациент болен от тетанус. Картината е нарисувана от сър Чарлз Бел, 1809 г.
Класификация и външни ресурси
Специалност заразни болести
МКБ-10 A33-A35
МКБ-9 037, 771.3
База данни
DiseasesDB
2829
База данни
MedlinePlus
000615
База данни
eMedicine
emerg/574
Столбняк в Общомедия

Исторически сведения за заболяванетоРедактиране

Заболяването е известно от дълбока древност. За връзката му с предходни рани и последващо развитие на болестта обръщат внимание лекарите още от ранните цивилизации в Египет, Гърция, Индия и Китай. През IV век пр.н.е. пръв Хипократ описва клиничната картина на заболяването при собствения си син, който умира от тетанус. В изучаването на болестта се включват и Гален, Целз, Аретей, Авицена, Амброаз Паре и други известни лекари в древността и средновековието.

Същинското научно изследване на тетануса започва през втората половина на XIX век. Установена е връзката на тетануса от рана (Carte и Ruttoue, 1884), а Nikolaier възпроизвежда болестта след замърсяване на рана с градинска пръст. Изолирането на чиста култура на причинителя прави японския микробиолог С. Китадзато през 1887 г., а през 1890 г. съвместно с немския бактериолог Емил фон Беринг създават първия анатоксичен серум. През 1923 г. френският имунолог Гастон Рамон произвежда анатоксин за активна имунизация.

ЕтиологияРедактиране

Причинителят на тетануса се нарича Clostridium tetani. Той представлява грамположителна тънка подвижна пръчица, строг анаероб и образува спори. Краищата на пръчицата са закръглени. Дължината им е 4 – 8 μm, а ширината 0,3 – 0,8 μm, притежава и до 20 дълги флагелума.

Причинителят се отнася към групата условнопатогенни микроорганизми. Той е естествен обитател на храносмилателната система на животните и човека, където живее и се размножава без да причинява вреда на организма. Чрез изпражненията попада в околната среда. Среща се в огромни количества в оборския тор, градински и обработени с тор почви, пасища, води и замърсени с фекалии места и повърхности.

В присъствие на кислород и температура над 4 °C образува спори. Те са устойчиви на външно въздействие: издържат при температура до 90 °C за 2 часа, при температура на кипене умират след 1 – 3 часа. В тор и почва се съхранява до 10 години. При липса на кислород, температура 37 °C и достатъчна влажност, спорите прорастват в неустойчивата вегетативна форма.

В организма и хранителни среди вегетативната форма образува силен токсин, съдържащ няколко съставки:

От трите, решаващ токсин за демонстриране на характерната клинична картина е невротоксинът. Токсинът образуван от Clostridium tetani е силна биологична отрова, която отстъпва по сила обаче на ботулиновия токсин.

ВъзприемчивостРедактиране

Най-възприемчиви са коне и магарета, следвани от говеда, овце и свине. Доста по-рядко боледуват кучета и котки. Младите животни са много по-чувствителни към заразяване. Хората също са силно възприемчиви към заболяването.

Релативна чувствителност към тетанусовия токсин.[1]
Вид животни Единица доза
Кон 1
Морско свинче 2
Човек 3
Мишка 12
Заек 24
Куче 600
Котка 7200
Птица 360 000

РазпространениеРедактиране

 
Плътност на случаите на тетанус по страни 1997 г.
(по данни на СЗО)
 Страни с изключително висока плътност на заболели
 Страни с висока плътност на заболели
 Страни със средна плътност на заболели
 Страни с ниска плътност на заболели
 Страни с единични случаи на заболели

Тетанусът се среща във всички страни със спорадични случаи на заболели хора. В страните от тропическа Африка и Азия случаите на тетанус придобиват ензоотичен характер. При животните случаите на тетанус са повсеместно разпространени особено при селскостопанските животни и тези използвани с цел впрегатна сила.

ЕпизоотологияРедактиране

Тетанусът е ранева инфекция. Спорите на причинителя трябва да попаднат дълбоко в размачканите тъкани, възникнали в резултат на нараняване. Такива случаи най-често възникват при кастрации, недобре обработена пъпна връв, неправилно подковаване, прободни и огнестрелни рани и други. При говедата са наблюдавани случаи на тетанус в резултат на чуждо тяло в предстомашията. Попаднал дълбоко в анаеробни условия причинителят бързо прораства в своята вегетативна форма и започва да продуцира токсин.

ЕпидемиологияРедактиране

При хората тетанус настъпва най-вече в резултат на убождане, замърсяване на разкъсни и контузни рани, при по-тежки контузии включително и фрактури. Особено опасни са малките прободни рани със замърсени остри предмети, за които обикновено не се търси лекарска помощ.

ПатогенезаРедактиране

Водещ фактор в проявата на клиничната картина е тетаноспазминът. Той засяга гръбначния и продълговатия мозък. Нарушава се образуването на ацетилхолинестеразата и нервните клетки изпадат във възбуда. Довежда се до повишена рефлекторна възбудимост, от която възникват тоничните спазми на мускулатурата. Смърт настъпва след няколко дена в резултат на смущения в дишането.

Клинични признациРедактиране

 
Опистотонус при човек

Инкубационният период обикновено продължава 7 – 21 дена. Много рядко той може да е в рамките на 24 часа (при пъпна инфекция), описани са и случаи, в които той продължава 60 дни.

В резултат на клиничните признаци са отдиференцирани четири форми на тетанус.

Локална формаРедактиране

Това е доста рядка форма на проявление и се среща при видове (например при кучета), които са до известна степен устойчиви към заболяването. Обикновено се наблюдават тонични спазми в областта на проникване на микроорганизма, които постепенно отшумяват. Смъртността при тази форма е много ниска – около 1% от случаите.

Черепна формаРедактиране

Рядка форма на тетанус. Заболяването възниква в резултат на отит или след травми на главата. Наблюдават се спазми на лицевите нерви.

Генерализирана формаРедактиране

Най-често срещаната форма. Наблюдава се при 80% от случаите. Първият признак е скованост (тризмус) на долната челюст. Апетитът е запазен, но поради парализата на лицевата мускулатура болният не може да се храни. Последва се от скованост на шията, затруднение при преглъщане и ригидност на гръдна и телесна мускулатура. Други симптоми включват повишена температура, изпотяване, повишено кръвно налягане, както и бърз сърдечен ритъм. Спазмите могат да се появяват често на кратки интервали и да продължат до няколко минути. Наблюдава се характерна стойка на тялото (опистотонус) с изпъната назад глава и крайници насочени напред. При животните стойката на тялото наподобява на „магаре за рязане на дърва“. Спазмите продължават от 2 – 3 дена до 3 – 4 седмици в зависимост от изхода. При тази форма процентът на смъртност е много висок.

Неонатална формаРедактиране

Това е форма на генерализиран тетанус и се проявява при новородени. Тя възниква при кърмачета, които не са придобили пасивен имунитет. Той обикновено се появява при прерязване на пъпната връв с нестерилни инструменти. Неонаталният тетанус се среща често в много развиващи се страни и е отговорен за около 14% от смъртните случаи на новородени. Тази форма е изключително рядко срещана в развитите страни.[2]

Патологоанатомични измененияРедактиране

Няма характерна картина при аутопсия на трупа. Налице са признаци на асфиксия – лошо съсирена кръв, хиперемия и оток на белия дроб. В много от случаите е трудно да се открие входната врата на инфекцията – рана.

ДиагнозаРедактиране

Поставянето на диагноза се базира на характерната клинична картина и данните от анамнезата. Лабораторните резултати нямат съществен принос в поставянето ѝ.

В диференциално отношение е нужно да се имат предвид следните заболявания – остър мускулен ревматизъм, бяс, отравяния, менингит, енцефалит и др.

ЛечениеРедактиране

В случай на нараняване и замърсяване е нужно веднага раната да се обработи с антисептици и да се потърси лекарска помощ.

В случай на проявени клинични признаци, при лечението е нужно вниманието да се насочи към:

  • прекратяване на продукцията на токсин в мястото на проникване на инфекцията;
  • неутрализиране на токсина в кръвта;
  • намаляване и ограничаване на спазмите на организма;
  • поддържане на сърдечно-съдовата и дихателната дейност;
  • Регулиране на водно-солевия баланс на организма.

ПрофилактикаРедактиране

При човека имунизация се провежда от ранна детска възраст с комбинирана ваксина. В случай на нараняване се прилага и профилактично третиране със серум.

При животните подкожно се прилага тетаничен анатоксин преципитат. Имунитетът продължава до 2 години. Повторно имунизиране на животното в рамките до една година след първата ваксинация изгражда почти доживотен имунитет.

БележкиРедактиране

  1. Болести при кучето, ИК „Агропрес“ 1996 г., стр.531
  2. СЗО. Maternal and Neonatal Tetanus Elimination by 2005. // 1 ноември 2000. Посетен на 15 март 2009.
  • „Зоонози болести общи за животните и човека“, Земиздат 1992 г., стр. 55 – 61.
  • „Болести при кучето“, ИК „Агропрес“ 1996 г., стр. 530 – 533.

Външни препраткиРедактиране