Отваря главното меню

Тетевенският манастир „Свети Илия“ е български православен манастир в Тетевенска духовна околия на Ловчанската епархия на Българската православна църква.

Тетевенски манастир
„Свети Илия“
Sv.Iliya.Teteven.1.JPG
Манастирската църква
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Тетевен
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Ловчанска
Време на изграждане XVII век
Съвременен статут действащ
Тетевенски манастир
„Свети Илия“
в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Манастирът е разположен в южното подножие на връх Острец, непосредствено северно от града.

ИсторияРедактиране

Основан е по преданието в XI век. Според друго предание цар Иван Шишман дарил на манастира дървен кръст със сребърна обковка, на която били изобразени евангелски сцени. Сведения за манастира от 1600 г. се намират в требник, днес в Националния църковен историко-археологически музей в София. Преди Освобождението Тетевенския манастир е бил книжовен център с килийно училище и библиотека. Посещаван е от дейци на националноосвободителното движение. Манастирът е действащ без монаси.

АрхитектураРедактиране

 
Кръст-акротерия върху купола на иконостаса в манастира „Св. Илия", гр. Тетевен. Изработен е през 1874 г. (дата върху иконостаса) от дърво и вапцан с тъмнозелена маслена боя. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.

Запазени са църквата и една жилищна сграда. Църквата се възприема като уникална със своите 5 конхи и два купола на високи барабани, но само източната апсида и двете конхи са първоначални (17 в.), а другите две конхи и вторият купол са добавени през 1869 г. Храмът е без притвор и има един западен вход и един вход в югозападната конха. Между двете северни конхи е изградено достъпно само отвън помещение, приспособено за костница. Надпис върху църквата гласи, че през 1779 г. турците опожаряват и разграбват Тетевен, но манастирът оцелява.

В храма има два слоя останки от стенописи: от 17 век в олтарната част и от 19 век във вътрешността на църквата, възможно дело на Иван Доспевски (незавършени). Иконостасът от 19 век е дело на тетевенски или тревненски резбари, които са изработили и иконостаса в параклиса „Свети Никола“ в Троянския манастир. Царските двери тук и там са еднакви. Особено ценни са иконите от 18 в. на „Св. Илия“, „Христос Вседържител“, „Йоан Кръстител“, „Св. Константин и Елена“ и „Архангелски събор“.

Външни препраткиРедактиране