Тетевенско преселване във Видинско

преселване на Балканите през XVIII-XIX век

Тетевенското преселване във Видинско е процес на преселване на българи от района на Тетевен във Видинския санджак на Османската империя.

Тетевенско преселване във Видинско
миграция
Място Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Османска империя
Дата XVIII-XIX век

Не са запазени подробни сведения за преселванията, като основно свидетелство за техния мащаб е запазването до наши дни в Кулско и Зайчарско на компактни общности, говорещи на централен балкански говор, контрастиращ с околните преходни и северозападни говори. Според преобладаващото днес мнение преселванията протичат в края на XVIII и началото на XIX век, когато Тетевенско е силно засегнато от кърджалийството, а през 1801 година самият град е превзет и разграбен от кърджалии. По това време Видинско е относително стабилно под управлението на Осман Пазвантоглу и в района се основават множество нови чифлици, чиито собственици се стремят да привлекат работна ръка.[1]

Тетевенски преселници се установяват в повечето села в района, като в някои от тях стават преобладаващи по численост, което дава възможност за запазване на диалекта им до наши дни. Силно повлиян от централния балкански говор е традиционният диалект в Кула, Зайчар, Велики извор (и свързаната с него Извор махала), Големаново, Полетковци, Шишенци, Гърлище и цели махали в Бойница и Вратарница. Значителни тетевенски заселвания има и в села, като Старопатица, Раковица, Урбабинци и Ракитница, но там тетевенци остават малцинство и са езиково асимилирани от местното население.[1][2]

През 1833 година някои от селата, заселени с тетевенски преселници влизат в границите на Сърбия. Макар да запазват диалекта си до наши дни, днес техните жители се самоопределят като сърби.[3] Тетевенски произход вероятно има и един от водещите сръбски политици в края на XIX и началото на XX век Никола Пашич.

БележкиРедактиране

  1. а б Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 213 – 214.
  3. „Књига 1“. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.