Тетевен (община)

община в област Ловеч

Община Тетевен се намира в Северна България и е една от съставните общини на Ловешка област.

Тетевен (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Ловеч
Площ697.16 km²
Население21 220 души
Адм. центърТетевен
Брой селища13
Сайтwww.teteven.bg
Управление
КметМадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет21 съветници
  • ГЕРБ (9)
  • ДПС (6)
  • БСП (3)
  • Партия на Зелените (2)
  • ПП Глас народен (1)

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в югозападната част на област Ловеч. С площта си от 697,161 km2 заема 3-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 16,89% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средна Стара планина и Западния и Средния Предбалкан.

Южната част на общината, на юг от селата Дивчовото и Рибарица и седловината Превлаката (1098 m) се заема от северните разклонения на Златишко-Тетевенска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат най-горните течения на реките Черни и Бели Вит и техните начални притоци. Тук на границата с община Карлово се издига първенецът на планината и на общината връх Вежен (2198 m).

Останалата част на общината попада в пределите на Западния и Средния Предбалкан. Районът западно от долината на река Вит и лявята съставяща я река Черни Вит се заема от източните и северните части на планината Лисец (най-източната орографска единица на Западния Предбалкан). Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Беглика (1096 m), издигащ се североизточно от село Голям извор, на границата с община Ябланица. Източните склонове на планината обърнати към долината на Вит и Черни Вит са много стръмни, на места осеяни със скални венци, а западните, в района на село Голям извор са полегати.

На изток от долините на Вит и Черни Вит се простира Средния Предбалкан. Тук той е представен с две планини. На север и североизток от дълбоката долина на река Бели Вит и източно от същинската река Вит се простира най-високата планина на ПредбалканаВасильовска планина (връх Васильов 1490 m). В пределите на община Тетевен попадат нейните югозападни и северозападни части.

Между река Черни Вит на запад, река Бели Вит на североизток и седловината Превлаката на юг се издига планината Лествица, която изцяло попада в пределите на общината. Тя триъгълна форма и стръмни западни и североизточни склонове обърнати към двете реки. Нейната максимална височина е връх Голям Климаш (1355 m), разположен северно от седловината, свързваща я със Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина.

Най-ниската точка на община Тетевен се намира в най-северната ѝ част, северозападно от село Български извор, в коритото на река Вит – 250 m н.в.

Над 95% от територията на общината попада във водосборния басейн на река Вит. Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Черни и Бели Вит при квартал Полатен на град Тетевен. Река Черни Вит извира от Златишко-Тетевенската планина под името Боатинска река, преминава през село Дивчовото, завива на север и вече под името Черни Вит тече много дълбока и залесена долина между планините Лисец и Лествица. Река Бели Вит води началото си от стика между Златишко-Тетевенска планина и Троянска планина и тече на север, а след устието на десния си приток река Дебелщица – на северозапад. Преминава през село Рибарица и общинския център град Тетевен, където образува малко долинно разширение, в което е разположен града. При квартал Полатен двете реки се сливат и дават началото на река Вит. Тя тече на север в много дълбока долина със стръмни склонове между планините Лисец на запад и Васильовска на изток. Напуска пределите на общината малко преди да навлезе в късия и тесен пролом Боаза. Тук в нея отдясно се влива река Калник.

Останалите 5% от територията на община Тетевен, в най-западната ѝ част, землището на село Голям извор принадлежат към водосборния басейн на река Искър. Те се отводняват от река Оселна, десен приток на река Малки Искър, която от своя страна е десен приток на река Искър.

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 21 307 100,00
Българи 18 527 86,95
Турци 30 0,14
Цигани 661 3,10
Други 422 1,98
Не се самоопределят 228 1,07
Неотговорили 1439 6,75

Населени места

редактиране

Общината има 13 населени места с общо население 17 970 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Тетевен, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бабинци 252 10,165 Градежница 1698 22,804
Български извор 1136 20,093 Турски извор Дивчовото 111 83,813
Васильово 208 43,922 Малка Желязна 82 24,784
Галата 2408 15,700 Рибарица 942 216,112 9-о по големина землище в Б-я
Глогово 1543 18,428 Тетевен 7850 110,788
Гложене 917 62,163 Черни Вит 472 36,358
Голям извор 351 32,031 Големи извор ОБЩО 17970 697,161 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 668/обн. 30.11.1920 г. – признава н.м. Байовица за отделно населено място – к. Байовица;
– признава н.м. Банков дол за отделно населено място – к. Банков дол;
– признава н.м. Ванковци за отделно населено място – м. Ванковци (в сила от 11 януари 1921 г.);
– признава н.м. Камен дол за отделно населено място – к. Камен дол;
– признава н.м. Климаш (от сб.с. Полатен) за отделно населено място – к. Климаш;
– признава н.м. Крушов дол за отделно населено място – к. Крушов дол;
– признава н.м. Недковци за отделно населено място – к. Недковци;
– признава н.м. Полатен за отделно населено място – к. Полатен (в сила от 14 януари 1921 г.) г.;
– признава м. Черни Вит за с. Черни Вит;
  • Указ № 424/обн. 07.04.1949 г. – признава м. Васильово за с. Васильово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Големи извор на с. Голям извор без административен акт;
  • Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува к. Камен дол на к. Здравец;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – признава н.м. Глогова махала (от с. Градежница) за отделно населено място – с. Глогово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Дивчовото за отделно населено място – м. Дивчовото;
– признава к. Полатен за с. Полатен;
– заличава колиби Влашки дол, Длабе, Лиса могила, Опаленик и м. Сушица поради изселване;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – признава н.м. Бабинци, Пладнището и Скрибътна за отделни населени места – м. Бабинци, м. Пладнището и М. Скрибътна;
– заличава м. Бабинци, к. Байовица, к. Банков дол, м. Ванковци, к. Здравец, к. Климаш, к. Крушов дол, к. Недковци, м. Пладнището, с. Полатен и м. Скрибътна и ги присъединява като квартали на гр. Тетевен;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Бабинци от гр. Тетевен и го признава за отделно населено място – с. Бабинци;
– признава м. Дивчовото за с. Дивчовото;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш. МС № 139/обн. 20.03.2007 г. – заличава селата Асен, Зоренишки дол, Лозето и Топилища и ги присъединява като квартали на с. Гложене;
– заличава селата Голямо осое, Горното село, Дълга ливада, Кривина, Кръкожабене, Ореша и Равна и ги присъединява като квартали на с. Голям извор;
– заличава селата Брезово и Горуньово и ги присъединява като квартали на с. Рибарица.

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране