Техеран (на персийски: تهران‎) е един от 31 остана (провинции) на Иран. Разположен е в северната част на страната, в подножието на планинската верига Алборз. Заема площ около 19 000 km², населението е над 13 милиона (2016 г.). Провинцията е част от административния регион 1 на Иран. Административен център е столицата на страната, град Техеран.

Техеран
استان تهران
Местоположение в ИранМестоположение в Иран
Страна  Иран
Административен център Техеран
Площ 18 814 km²
Население 13 267 637 души (2016)
705 души/km²
Шахрестани 16
Часова зона UTC+03:30
Техеран в Общомедия

ИсторияРедактиране

Селища на територията на остана съществуват от няколко хиляди години. В района на планината Фирузкух са намерени руини, чието датиране ги свързва с четвъртото хилядолетие преди Христа. До преди 300 години централно значние има градът Рей. Градът Техеран се развива през втората половина на 18 век и става столица на страната през 1778 г. след като на власт идва Каджарската династия.[1]

Остан Техеран се обособява като административна единица през 1942 г. Впоследствие неговите граници няколко пъти се променят, променя се и вътрешното му административно деление на шахрестани. През 2010 г. от остана отделят няколко града, сред които е Карадж, който става административен център на обособения остан Алборз.

ГеографияРедактиране

Остан Техеран граничи на север с остан Мазандаран, на запад с останите Маркази и Казвин, на юг с Кум и на изток със Семнан.

Разположен е на юг от планинската верига Алборз и Каспийско море и се намира в земетръсна зона. Най-високата точка на провинцията е планината Дамаванд (5 678 м), най-ниската е равнината Варамин (790 м). Горите заемат над 330 km², пасищата се разпростират на над 12800 km². Големите реки са Карадж и Джайруд. Релефът е планински – на север и североизток се простират планините Алборз, Савадкух и Фирузкух, в южната част се намират планините Лавасанат, Шемиранат, Хасан Абад и Намак.[1]

Климатът се определя от четири сезона. Най-горещите месеци в годината са от средата на юли до средата на септември, когато температурите варират от 28° до 35°C. Най-студените месеци са декември и януари с температури между 7° и -5° C. В град Техеран зимата е умерена, а лятото е горещо. Средногодишните валежи са приблизително 400 мм, като максималните са през зимния сезон.[1]

Административно делениеРедактиране

Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Остан Техеран е разделен на 16 шахрестана.[2]

Шахрестани
Карта на остан Техеран Шахрестан Население
 
Техеран 8 737 510
Дамаванд 349 700
Рей 349 700
Шемиранат 47 279
Варамин 283 742
Шахрияр 744 210
Есламшахр 548 620
Робат Карим 291 516
Пакдащ 350 966
Фирузкух 33 558
Годс 316 636
Малард 377 292
Пишва 86 601
Бахарестан 536 329
Пардис 169 060
Гарчак 269 138

НаселениеРедактиране

Остан Техеран има над 13 милиона жители, което е около 17% процента от цялото население на страната. От тях над 12 милиона живеят в градове. Около 64% на градското население е концентрирано в столицата Техеран.[2]

Етническото мнозинство са персийци. Сред малцинствените групи най-многобройни са азери. Основната религия е шиитски ислям, религиозните малцинства са християни, евреи, бахаи.

Около 93% от населението на остан Техеран е грамотно (възрастова група над 6 г.)[3]

Икономика и транспортРедактиране

Останът притежава около 30% от икономиката и 40% от потребителския пазар на страната. На територията му се намират над 17000 производствени единици, което е 26% от техния брой в цялата страна. Тук се намират три язовира и две естествени езера, които осигурява водоснабдяването на селищата. Останът разполага с мрежа от пътища, част от която са големи автомагистрали. В столицата има няколко линии метро. Летищата са две – Мехрабад за вътрешни полети и Имам Хомейни за международни.[1]

ЗабележителностиРедактиране

Освен музеите и дворците на столицата Техеран провинцията притежава природни и исторически забележителности, голяма част от които са включени в националния списък на културното и историческото наследство на Иран:

  • Танге Саваши – планински проход в шахрестан Фирузкух. Освен красиви долини и водопади тук се намира и един от историческите барелефи, изработени по нареждане на каджарския владетел Фатх Али Шах;
  • Тепе Ваван – шахрестан Есламшахр;
  • Тепе Алурд – шахрестан Шахрияр;
  • Яхчал Таршанбе – шахрестан Есламшахр;
  • Голе Ирадж – древна крепост, шахрестан Варамин;
  • Кервансарай Хадж Кемал – шахрестан Робат Карим;
  • Чешме Али – археологически комплекс край воден източник, шахрестан Рей. Тук се намира вторият барелеф, създаден за Фатх Али Шах;
  • Кула Тогрол – шахрестан Рей.

ИзточнициРедактиране