Техеран (остан)
Техеран (на персийски: تهران) е един от 31 остана (провинции) на Иран. Разположен е в северната част на страната, в подножието на планинската верига Алборз. Заема площ около 19 000 km², населението е над 13 милиона (2016 г.). Провинцията е част от административния регион 1 на Иран. Административен център е столицата на страната, град Техеран.
| Техеран استان تهران | |
 Местоположение в Иран | |
| Страна |  Иран |
|---|---|
| Административен център | Техеран |
| Площ | 18 814 km² |
| Население | 13 267 637 души (2016) 705 души/km² |
| Шахрестани | 16 |
| Часова зона | UTC+03:30 |
| Техеран в Общомедия | |
История
редактиранеСелища на територията на остана съществуват от няколко хиляди години. В района на планината Фирузкух са намерени руини, чието датиране ги свързва с четвъртото хилядолетие преди Христа. До преди 300 години централно значние има градът Рей. Градът Техеран се развива през втората половина на XVIII век и става столица на страната през 1778 г. след като на власт идва Каджарската династия.[1]
Остан Техеран се обособява като административна единица през 1942 г. Впоследствие неговите граници няколко пъти се променят, променя се и вътрешното му административно деление на шахрестани. През 2010 г. от остана отделят няколко града, сред които е Карадж, който става административен център на обособения остан Алборз.
География
редактиранеОстан Техеран граничи на север с остан Мазандаран, на запад с останите Маркази и Казвин, на юг с Кум и на изток със Семнан.
Разположен е на юг от планинската верига Алборз и Каспийско море и се намира в земетръсна зона. Най-високата точка на провинцията е планината Дамаванд (5 678 м), най-ниската е равнината Варамин (790 м). Горите заемат над 330 km², пасищата се разпростират на над 12800 km². Големите реки са Карадж и Джайруд. Релефът е планински – на север и североизток се простират планините Алборз, Савадкух и Фирузкух, в южната част се намират планините Лавасанат, Шемиранат, Хасан Абад и Намак.[1]
Климатът се характеризира с четири сезона. Най-горещите месеци в годината са от средата на юли до средата на септември, когато температурите варират от 28° до 35°C. Най-студените месеци са декември и януари с температури между 7° и -5° C. В град Техеран зимата е умерена, а лятото е горещо. Средногодишните валежи са приблизително 400 мм, като максималните са през зимния сезон.[1]
Административно деление
редактиранеВсеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Остан Техеран е разделен на 16 шахрестана.[2]
| Карта на остан Техеран | Шахрестан | Население |
|---|---|---|
| ||
| Техеран | 8 737 510 | |
| Дамаванд | 349 700 | |
| Рей | 349 700 | |
| Шемиранат | 47 279 | |
| Варамин | 283 742 | |
| Шахрияр | 744 210 | |
| Есламшахр | 548 620 | |
| Робат Карим | 291 516 | |
| Пакдащ | 350 966 | |
| Фирузкух | 33 558 | |
| Годс | 316 636 | |
| Малард | 377 292 | |
| Пишва | 86 601 | |
| Бахарестан | 536 329 | |
| Пардис | 169 060 | |
| Гарчак | 269 138 |
Население
редактиранеОстан Техеран има над 13 милиона жители, което е около 17% процента от цялото население на страната. От тях над 12 милиона живеят в градове. Около 64% на градското население е концентрирано в столицата Техеран.[2]
Етническото мнозинство са персийци. Сред малцинствените групи най-многобройни са азери. Основната религия е шиитски ислям, религиозните малцинства са християни, евреи, бахаи.
Около 93% от населението на остан Техеран е грамотно (възрастова група над 6 г.)[3]
Икономика и транспорт
редактиранеОстанът притежава около 30% от икономиката и 40% от потребителския пазар на страната. На територията му се намират над 17000 производствени единици, което е 26% от техния брой в цялата страна. Тук се намират три язовира и две естествени езера, които осигурява водоснабдяването на селищата. Останът разполага с мрежа от пътища, част от която са големи автомагистрали. В столицата има няколко линии метро. Летищата са две – Мехрабад за вътрешни полети и Имам Хомейни за международни.[1]
Забележителности
редактиранеОсвен музеите и дворците на столицата Техеран провинцията притежава природни и исторически забележителности, голяма част от които са включени в националния списък на културното и историческото наследство на Иран:
- Танге Саваши – планински проход в шахрестан Фирузкух. Освен красиви долини и водопади тук се намира и един от историческите барелефи, изработени по нареждане на каджарския владетел Фатх Али Шах;
- Тепе Ваван – шахрестан Есламшахр;
- Тепе Алурд – шахрестан Шахрияр;
- Яхчал Таршанбе – шахрестан Есламшахр;
- Голе Ирадж – древна крепост, шахрестан Варамин;
- Кервансарай Хадж Кемал – шахрестан Робат Карим;
- Чешме Али – археологически комплекс край воден източник, шахрестан Рей. Тук се намира вторият барелеф, създаден за Фатх Али Шах;
- Кула Тогрол – шахрестан Рей.
-
Проходът „Танге Саваши“ -
Каджарският барелеф в „Танге Саваши“ -
Хълмът „Ваван тепе“ -
Каджарският барелеф в „Чешме Али“
Източници
редактиране- ↑ а б в г Province of Tehran
- ↑ а б ((fa)) National census 2016 // amar.org.ir. Посетен на 2021-10-10.
- ↑ Selected Results of National Population and Housing Census, 2016