Уикипедия

Технически университет – София

висше училище в България
(пренасочване от Технически университет (София))

Техническият университет в София[1] е държавно висше техническо училище, най-голямото в България с филиали в Пловдив и Сливен.

Технически университет – София
Девиз„Ние успяваме!“
Основан15 декември 1945 г.;
преди 79 години (1945-12-15)
ВидДържавен университет
Финансиране6,4 млн. лв. (2023 г.)
Ректорпроф. д-р Георги Венков
Преподаватели700 (дек. 2023 г.)
Студенти11 500, от които 750 чуждестранни, 300 докторанти (дек. 2023 г.)
МестоположениеСофия,  България
Бивши имена
  • МТФ
  • МЕИ
  • ВМЕИ
  • ВМЕИ „В. И. Ленин“
Цветовесиньо, бяло
   
ЧленствоЕвропейски технологичен университет
АдресСофия, Студентски град, ул. „проф. Георги Брадистилов“ 11
Сайтwww.tu-sofia.bg
Карта Местоположение в Студентски
Технически университет – София в Общомедия

В продължение на десетилетия Техническият университет подготвя инженерни кадри в областта на машиностроенето, енергетиката, електротехниката, електрониката, транспорта и съобщенията.[2]

История

редактиране
  Основна статия: Държавна политехника

Техническият университет в София е основан на 15 декември 1945 г. като Машинно-технологичен факултет (МТФ) към Висшето техническо училище с три отдела – машинно инженерство, електроинженерство и индустриална химия. През 1950 г. се открива отдел минно инженерство и инженерна геология.[3]

През 1953 г. Машинно-технологичният факултет се отделя от Държавната политехника[4] като самостоятелен висш технически институт под името Машинно-електротехнически институт (МЕИ).[5] За негов първи ректор е избран проф. Саздо Иванов.[2]

Първоначално към МЕИ са създадени Машиностроителен факултет с 14 специалности и Електротехнически факултет с 6 специалност. През 1960 г. е открит Факултет по транспорта и съобщенията. На 18 юни 1963 г. института се разделя на пет отделни факултета – машинно-технологически, енергомашиностроителен, транспортен, електротехнически и Факултет по радиоелектроника. През 1973 г. се откриват още два факултета – машиностроителен и автоматика.[2]

През 1953 г. се въвежда задочно обучение, а през 1971 г. – вечерно. През 1969 г. е въведена следдипломна квалификация.

Между 1967 и 1995 г. носи името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, по случай 50-ата годишнина от Октомврийската революция (1917).

В периода 1975 – 1976 г. във ВМЕИ има 23 специалности, 13 526 студенти (от тях 199 чужденци от 40 страни) и 1435 преподаватели. Срока на обучение е 4 1/2 години (редовно) и 5 1/2 години (задочно). До 1976 г. ВМЕИ са завършили 30 000 специалисти (от тях 360 чужденци от 23 страни).[2]

Филиалът на университета в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета – Факултет по електроника и автоматика и Факултет по машиностроене и уредостроене. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет в Сливен.

Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.

През 1991 г. е открит Факултет по мениджмънт.

Университет

редактиране

С решение на XXXVII народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет – София.

От 1990 г. в Техническият университет – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, съгласно междуправителствена спогодба с Германия. Между 1992 и 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език – Факултет за английско инженерно обучение и Факултет за френско обучение по електроинженерство.

Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец.

През цялата история на Техническия университет в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително около 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.

През 2022 – 2023 г. в Техническият университет има 39 специалност, 4657 студенти (от тях 169 чужденци от 13 страни) и 1586 преподаватели. Срока на обучение и в двете форми е 4 години.

Ректори

редактиране
№ име мандат
1. проф. Саздо Иванов (1953 – 1960)
2. проф. Яким Якимов (1960 – 1962)
3. проф. Иван Попов (1962 – 1962)
4. проф. Георги Брадистилов (1962 – 1966)
1. проф. Георги Брадистилов (1962 – 1966)
2. проф. Ангел Балевски (1966 – 1968)
3. проф. Ангел Балевски (1967 – 1968)
4. проф. Николай Наплатанов (1968 – 1970)
5. проф. Владимир Дивизиев (1970 – 1972)
6. проф. Никола Тодориев (1972 – 1973)
7. проф. Цанко Цанков (1973 – 1976)
8. проф. Начо Начев (1976 – 1983)
9. проф. Димитър Бучков (1983 – 1986)
10. проф. Людмил Даковски (1986 – 1989)
11. проф. Димитър Бучков (1989 – 1992)
12. проф. Димитър Димитров (1992 – 1999)
1. проф. Димитър Димитров (1992 – 1999)
2. проф. Венелин Живков (1999 – 2005)
3. проф. Камен Веселинов (2005 – 2011)
4. проф. Марин Христов (2011 – 2014)
5. проф. Георги Михов (2014 – 2019)
6. проф. Иван Кралов (2019 – 2025)
7. проф. д-р Георги Венков (от 2025 – настоящем)

Учебна структура

редактиране

В учебната си структура Техническият университет включва общо 17 факултета и 4 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища, разпределени както следва:

Факултети

редактиране
Структурни звена на Техническия университет – София
Факултет Година на основаване
Машиностроителен 1953
Електротехнически 1953
Транспорт[6] 1963
Енергомашиностроителен 1965
Автоматика 1973
Електронна техника и технологии[7] 1987
Телекомуникации 1987
Компютърни системи и технологии 1987
Германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт 1990
Стопански 1991
Френско обучение по електроинженерство 1991
Английско инженерно обучение 1992
Индустриални технологии 1993

Колежи

редактиране

Средни училища

редактиране

Други звена

редактиране
  • Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика, София
  • Департамент по физическо възпитание и спорт, София
  • Департамент за квалификация и професионално развитие на учители, София
  • Център за дистанционно обучение, Пловдив
  • Център за обучение на специализанти, Пловдив
  • Център за развитие и квалификация, Сливен
  • Център за развитие и квалификация, София

Научна структура

редактиране

Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:

  • Научноизследователски сектор – с 15 научноизследователски и 20 научно-приложни лаборатории
  • 4 малки предприятия – ЕФТОМ-ЙОН, ЕФТОМ-ХИМ, МОД-МАН, МУСАТ, ЕМНМ
  • Учебно-експериментално предприятие (Учебен завод) – с 4 обособени производствени звена

Библиотека

редактиране

През 1976 г. библиотеката разполага с книжен фонд около 87 000 тома.[2] Към 2024 г. в библиотеката има над 130 000 тома научна и образователна литература в областта на инженерните и стопански науки.

Осигурени са 216 работни места, от които 126 са компютъризирани, както и достъп до съвременни CAD, CAM, CAE и други системи за проектиране, симулация и моделиране и достъп до електронните ресурси на ScienceDirect, SpringerLink, EmeraldEngineering, EBSCOhost, както и цитатните бази данни Scopus.

В библиотеката има информационен център на Българския институт за стандартизация, откъдето могат да се четат стандарти, покриващи множество инженерни, стопански и други области.

Известни преподаватели и възпитаници

редактиране

Доктор Хонорис кауза

редактиране
  •   Йорг Шенк, съветник на посланик в посолството на Германия

Преподаватели

редактиране

Възпитаници

редактиране

Галерия

редактиране
  •  
    Инженерно-педагогическият факултет и Колежът в Сливен
  •  
    Сградата на библиотеката на Техническия университет – София
  •  
    Сградата на Електротехническия факултет на Техническия университет – София

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Официалното наименование на университета е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, София, също ТУ (София) или ТУ – София. Най-краткото съкращение е ТУС.
  2. ↑ а б в г д Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1978. с. 678 – 679.
  3. ↑ История на Техническия университет – в сайта на ТУ – София
  4. ↑ Указ № 231 от 10 юни 1953 г. на Президиума на Народното събрание.
  5. ↑ Кратка българска енциклопедия. Том 1. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1963. с. 515.
  6. ↑ Основан през 1960 г. като част от Факултета по транспорта и съобщенията.
  7. ↑ Основан на 18 юни 1963 г. като Факултет по радиоелектроника.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Технически_университет_–_София&oldid=12600707“.