Технически университет (София)

висше училище в България

Техническият университет в София[1] е държавно техническо висше училище, най-голямото в България[2].

Технически университет – София
Universitas technica Sofiae
Ректорат
Ректорат
Девиз„Ние успяваме!“
Основан15 октомври 1945 г.
Виддържавен
Финансиране6,7 млн. лв. (2021 г.)
Ректорпроф. д.н. инж. Иван Кралов
Преподаватели700 (дек. 2023 г.)
Студенти11 500, от които 750 чуждестранни, 300 докторанти (дек. 2023 г.)
МестоположениеСофия, Република България
Бивши именаМашинно-електротехнически институт
Цветовесиньо, бяло
ЧленствоЕвропейски технологичен университет
АдресСофия, бул. Св. Климент Охридски 8
Сайтtu-sofia.bg
42.6553° с. ш. 23.3552° и. д.
Разположение в София
Технически университет – София в Общомедия

В учебната си структура ТУС включва общо 17 факултета и 3 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища в няколко града:

  • 14 факултета и 2 департамента в София, филиал в Пловдив с 2 факултета;
  • Инженерно-педагогически факултет и колеж в Сливен с един департамент, Колеж по енергетика и електроника в София (с бази в Ботевград, и Козлодуй), Технически колеж в Казанлък;
  • 2 средни училища – Технологично училище „Електронни системи“ в София и Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец.

ТУС е самостоятелно висше училище от 1953 г. Учреден е под името Машинно-електротехнически институт, който е сред 4-те висши инженерни училища, създадени вследствие от разделянето на Държавната политехника, включвайки 2 нейни факултети (Машинен и Електротехнически).

Предистория

редактиране

Със Закона за висше техническо училище (ДВ, бр. 126 от 12 юни 1941) се основава държавното Висше техническо училище с 2 факултета – Строително-архитектурен и Машинно-технологически (преименуван на Машинно-електро-технологически през 1945 г. и после на Машинен). Учебните занятия в Строително-архитектурния факултет започват още от есента на 1942 г., но са прекратени заради Втората световна война. Занятията обаче в Машинно-електро-технологическия факултет стартират едва от есента на 1945 г., чествана като година на основаването на ТУС.

През 1951 г. Машинният факултет е разделен на 4 факултета – Машинен (специалност „Машинно инженерство“), Електротехнически (специалност „Електроинженерство“), Минен (специалности „Минно инженерство“ и „Инженерна геология“) и Факултет по индустриална химия (специалности „Силикати“ и „Органичен синтез“)[3], първите 2 факултета от които стават основата на бъдещия МЕИ. Строително-архитектурният факултет е разделен на 4 факултета – Строителен, Архитектурен, Геодезически и Хидротехнически.

Висшето техническо училище се преименува през 1945 г. на Държавна политехника, която е преобразувана през 1953 г. в 4 висши инженерни училища, наречени „институти“:

Развитие

редактиране

Първоначално, след отделянето му в самостоятелно висше училище, ТУС е наречен Машинно-електротехнически институт (съкратено МЕИ), който е преименуван през 1965 г. на Висш машинно-електротехнически институт (съкр. ВМЕИ). Известно време носи и името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“. С решение на XXXVII народно събрание на 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет.

Филиалът на ТУС в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет[4] в Сливен.

Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.

От 1990 г. в ТУС – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт съгласно междуправителствена спогодба с Германия. През 1992 и 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език.

Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец. Преподаватели от ТУ водят учебни занятия в тези професионални гимназии.

През цялата история на ТУС в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително ок. 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.

За предишните ректори вижте Държавна политехника.
Машинно-електротехнически институт (1953 – 1965)
Висш машинно-електротехнически институт (1965 – 1995)
Технически университет (от 1995 г.)

Учебна структура

редактиране
 
Инженерно-педагогическият факултет и Колежът в Сливен

Образователната система на университета обединява:

  • университетски звена:
    • в София – 11 основни факултета и 3 функционални факултета (с преподаване на чужд език – немски, английски, френски)
    • в Пловдив – 2 основни факултета и 2 центъра;
    • в Сливен – основен факултет и център;
  • колежи (висши училища) – в София, Сливен, Казанлък;
  • средни специализирани училища – в София и Правец.

Факултети

редактиране
 
Електротехническият факултет

Във всеки факултет и колеж има няколко катедри. Например Електротехническият факултет[7] включва следните катедри:

Други звена

редактиране
  • Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика, София
  • Департамент за физическо възпитание и спорт, София
  • Център за дистанционно обучение, Пловдив
  • Център за обучение на специализанти, Пловдив
  • Център за развитие и квалификация, Сливен
  • Център за развитие и квалификация, София

Средни училища

редактиране

Научна структура

редактиране

Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:

  • Научноизследователски сектор – с 15 научноизследователски и 20 научно-приложни лаборатории
  • 4 малки предприятия – ЕФТОМ-ЙОН, ЕФТОМ-ХИМ, МОД-МАН, МУСАТ, ЕМНМ
  • Учебно-експериментално предприятие (Учебен завод) – с 4 обособени производствени звена

Бележки и източници

редактиране
  1. Официалното наименование на университета е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, София, също ТУ (София) или ТУ – София. Най-краткото съкращение е ТУС.
  2. The Education System in Bulgaria
  3. История – в сайта на ТУ, София
  4. www.tu-sofia.bg, архив на оригинала от 11 май 2006, https://web.archive.org/web/20060511115031/http://www.tu-sofia.bg/Bul/struktura/IPF-Sliven.htm, посетен на 8 октомври 2008 
  5. tu-sliven.com[неработеща препратка]
  6. www.tu-kazanlak.com
  7. www.tu-sofia.bg

Външни препратки

редактиране