Техово (дем Воден)
- Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Теово (община Чашка).
Техово или Теово, произнасяно и като Тейво, (на гръцки: Καρυδιά, Каридия, до 1926 година Τέχοβο, Техово, катаревуса: Τέχοβον, Теховон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
Техово Καρυδιά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Воден |
Географска област | Нидже |
Надм. височина | 580 m |
Население | 385 души (2021 г.) |
Телефонен код | 23810 |
География
редактиранеСелото е разположено на 13 километра северозападно от Воден (Едеса), на 580 m надморска височина в подножието на планината Нидже (Ворас).[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водене (Воден) от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Техова с 81 джизие ханета (домакинства).[3]
Външната църква „Света Петка“ е отпреди 1817 година, а „Свети Георги“ в центъра е отпреди 1850 година.[4]
По време на Негушкото въстание в 1822 година 25 теховчани заедно с 40 държиловчани под командването на Йоанис Папарескас осигуряват изтеглянето на жените и децата от Негуш.[5]
В края на XIX век Техово е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Теховон (Téchovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Техово (Téhovo) е посочено като селище в каза Водина със 187 домакинства, като жителите му са 880 българи.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Теово живеят 604 българи.[8] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово има 280 българи екзархисти и 440 патриаршисти гъркомани.[9] През 1908 година в селото се открива българско училище.[10] В 1909 година по желание на гръцкия владика Стефан воденският каймакамин разпорежда да се затвори българското училище.[11]
По време на Балканската война 2 души от Техово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1913 година местните жители са подложени на асимилационен натиск от страна на гръцките власти.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Техово има 100 къщи славяни християни.[13]
В 1926 година селото е прекръстено на Каридия, в превод Орехово.[2][14] През 30-те години всички жители независимо от възрастта си са задължени да учат гръцки език, а за употребяване дори на една българска дума са принуждавани да пият рициново масло.[15] През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[16]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 – 1949). Много ог жителите му загиват, а част емигрират в Югославия. През зимата на 1947 година населението е евакуирано от властите във Воден и във Владово. След нормализацията на положението, селото е обновено.[2] След средата на XX век се засилва емиграцията на жителите на селото във Воден и в чужбина.[2]
Главни продукти на селото са орехи, череши и жито, а частично е развито и скотовъдството.[2]
През 1962 година на главния площад на Техово са издигнати паметници на гръцките андарти Андон Минга и капитан Аграс (Телос Агапинос), обесени през 1907 година от чета на ВМОРО на пътя между Владово (днес Аграс) и Техово. Бюстът на капитан Аграс е периодично разрушаван от местното население.[17] През 2008 година статуите на Андон Минга и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.[18]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Арамийски камен[19][20] | Άραμίτοκ Κάμεν | Листу Петра | Ληστου Πέτρα[21] | хребет на СИ от Техово, между селото и долината на Белояса бара (Карасули)[19] |
Божикот[22] | Ποζικοντ | Корифи ту Тома | Κορυφή τού Θωμά | връх на СЗ от Техово (1277 m)[22] |
Мерджам падина[22] или Мирджам падина[19] | Μέρτζαμ Παντίνα | Алого ту Теу | Άλογο τΰ Θεού[21] | местност на СЗ от Техово, на СЗ под Божикот[22] |
Ганчиче[19] или Гаганич[22] | Γκαγκάντς | Рулия | Ρουλιά[21] | местност на ЮЗ от Кронцелево и на СЗ от Техово[22] |
Леската[19][20] | Λέσκατα | Лептокария | Λεπτοκαρυά[21] | връх на Ю от Кронцелево и на С от Техово (764 m)[19] |
Караули[22] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[21] | връх на СЗ от Техово и на З от Кронцелево[22] |
Папрат[22] | Παπρα | Фтери | Φτέρη[21] | местност на З от Кронцелево[22] |
Мучарите (Голема и Мала)[19] | Μπουτσάριτε | Неротопи | Νεροτόπι[21] | местност на З от Кронцелево[22] |
Ленище[22] | Λένιστε | Елени | Ελένη[21] | местност на СЗ от Кронцелево (913 m)[22] |
Сорвисово[22] или Сорвисовок[19] | Σορβίσοβον | Агуро | Άγουρο[21] | връх на СЗ от Кронцелево (884 m)[22] |
Араил[22] | Άραηλ | Агриотопос | Αγριοτοπος[21] | връх на СИ от Кронцелево[19][22] |
Ново село[22] | Νόβουσελ | Неохори | Νεοχώρι[21] | местност и възвишение на СИ от Кронцелево[19][22] |
Голема Костена[22] | Γολεμ Κοστεν | Мегали Кастания | Μεγάλη Καστανιά[21] | чешма на Ю от Техово[22] |
Обла[20][22] | Όμπλα | Синефо | Σύννεφο[21] | връх на СЗ от Кронцелево (913 m)[22] |
Селиваново[22] | Σελιβανωφ | Кипариси | Κυπαρίσσι[21] | местност на С от Кронцелево и на Ю от Саракиново[22] |
Пер[22] | Πέρ | Тригос | Τρύγος[21] | възвишение на СИ от Кронцелево (545 m)[19] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 517[2] | 512[2] | 525[2] | 708[2] | 509[2] | 603[2] | 552[2] | 560[2] | 498[2] | 893 | 387 | 385 |
Личности
редактиране- Родени в Техово
- Димитър Петров Паришков (1922 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., куриер между селата Родиво, Саракиново, Техово, Кронцелево, войник на ДАГ (1947 – 1949), завършва военно училище в Преспа, сапьор в дружината на Гарефи, тежко ранен в 1949 година е изпратен на лечение в България, установява се във Варна, оставя спомени[23]
- Вангел Бирозов (Ευάγγελος Βυρώζης), гръцки андартски деец, четник[24]
- Иван Т. Фудулов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[25]
- Костас Стафидас (Κώστας Σταφίδας), гъркомански андарт,[26] агент от втори клас, куриер и водач на четите на Карапанос, Мазаракис, Воланис, Гарефис, Караманолис и Спиромилиос[24]
- Леко Гьошев, деец на ВМОРО, войвода във Воденско през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[27]
- Христо Кушев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[28]
- Христо Шаламанов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[29]
- Други
- Димитър Хлебаров, български революционер, по произход от Техово
Външни препратки
редактиране- Καρυδιά Έδεσσας ... στις πλαγιές του Καϊμάκτσαλάν // Edessa city of waters. Посетен на 2 юни 2021 г. (на гръцки)
- Диалектни текстове от Техово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 203 – 204.
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.
- ↑ Καρυδιά Έδεσσας ... στις πλαγιές του Καϊμάκτσαλάν // Edessa city of waters. Посетен на 2 юни 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Η επανάστασις και καταστροφή της Ναούσης, Νικόλαος Γ. Φιλιππίδης, Αθήνα 1881, Εκδόσεις Αδελφών Βαρβαρρήγου, σελ. 60
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 95.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 203 – 204.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Καπετάν Άγρας: Μισοκρυμμένη αλήθεια, архив на оригинала от 16 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100216141142/http://www.bulgarmak.org/agras.htm, посетен на 27 декември 2008
- ↑ Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
- ↑ а б в г д е ж з и к л Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 325. Посетен на 3 септември 2015.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 747.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40