Сръбска доброволческа гвардия
- Не бива да се бърка със Сръбска гвардия.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2023-07-26. |  |
Сръбската доброволческа гвардия (на сръбски: Српска добровољачка гарда, СДГ) е паравоенна доброволческа организация, създадена и предвождана от Желко Ражнатович (широко известен с псевдонима си „Аркан“). Членовете на подразделението са известни с прозвището си „Тигрите на Аркан“ (на сръбски: Арканови Тигрови). Те се сражават в Хърватска (1991 – 1992), Босна и Херцеговина (1992 – 1995) и в Косово и Метохия (1998 – 1999).
| Сръбска доброволческа гвардия | |
| Српска добровољачка гарда | |
 Знаме на СДГ | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1990 – 1996 г. |
| Държава |  Сърбия |
| Тип | паравоенни |
| Роля | противотанкова отбрана близък бой контрол на тълпата партизанска война патрулиране нападение рекогносцировка бой в градски условия |
| Размер | 500 – 1000 |
| Гарнизон/щаб | Ердут, Република Сръбска Крайна |
| Прякор(и) | Тигрите на Аркан |
| Цветове | Червен, син, бял (сръбски национални цветове) |
| Марш | „Arkan’s Delije“ |
| Талисман | Тигър |
| Битки/войни | Югославски войни |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Желко Ражнатович, Борислав Пелевич, Милорад Улемек, Звездан Йованович |
| Емблеми | |
| Емблема |  |
| Сръбска доброволческа гвардия в Общомедия | |
История редактиране
Сръбската доброволческа гвардия е създадена на 11 октомври 1990 г. от 20 доброволци измежду феновете на белградския футболен клуб „Цървена Звезда“ край манастира Покайница в село Радован, където на 13 юли 1817 г. е убит Карагеорги. Начело на СДГ застава лидерът на фенгрупата „Делие“ Желко Ражнатович, по прякор Аркан.
След битката при Вуковар в края на ноември 1991 г. правителството на тогавашната Република Сръбска Крайна предава на СДГ казармите, изоставени от ЮНА в Ердут (Западна Славония), където се намира тогавашния щаб и център за обучение на гвардията. В Република Сръбска Крайна „Тигрите“ са отговорни за защитата на републиката от хърватските войски, които се стремят да ликвидират Република Сръбска Крайна, за да възстановят териториалната цялост на Хърватия. СДГ участва и в опазването на реда, изпълнявайки функциите на полицията.
През пролетта на 1992 г. Милорад Улемек (по прякор Легия) се присъединява към гвардията като току-що завърнал се от служба във Френския чуждестранен легион. Улемек има нещо, което останалата част от СДГ, включително техният командир, не притежават – професионално военно обучение, тъй като Легия се е сражавал във войната в Персийския залив.
Отначало Улемек служи като помощник-командир и инструктор, а основната му задача е да обучава новопристигналите доброволци. Обученията се провеждат по същата система както във Френския легион, с единствената разлика, че за се влезе в легиона, е необходимо да се премине строг подбор на всеки, който желае да бъде приет в СДГ. Обучението, извършвано от Улемек, обаче се оказва такова, че за цялото време на участие в двете войни непоправимите загуби на гвардията възлизат на едва около 50 души.
В допълнение към битките за Република Сръбска Крайна, гвардията взема активно участие в събития като освобождаването на градовете Биелина и Зворник от войските на армията на Босна и Херцеговина и възстановяването на автономията на Република Западна Босна.
Сръбската доброволческа гвардия е разпусната официално след края на Война в Босна и Херцеговина през април 1996 г.
Обвинения във военни престъпления редактиране
На 23 септември 1997 г. прокурорът на Международния трибунал за бивша Югославия Луиза Арбър повдига обвинения срещу Желко Ражнатович за събитията от септември 1995 г. в селищата Сански мост, Търново и околностите им. Ражнатович е обвинен като тогавашен командир на СДГ. Обвинителният акт, първоначално пазен в тайна, както се изисква от политиката на Международния трибунал, все пак е оповестен публично на 31 март 1999 г., тъй като има предположения, че Аркан може да участва във войната в Косово.
През 1992 г. са разпространени снимки, направени от американския фотограф Рон Хавив в Биелина, показващи телата на трима души, които според Хавив са били убити от бойци на СДГ.
Участие в Косовската война редактиране
Въпреки общоприетото погрешно схващане, СДГ не участва във войната в Косово. Това не попречва на бившите бойци и командири на гвардията да постъпят на служба в сръбската армия или полиция и да бъдат изпратени в Косово като част от тях, като лично Желко Ражнатович публично ги призовава да го направят през лятото на 1998 г.
Милорад Улемек „Легия“, веднага след разпускането на СДГ, се прехвърля с подчинените му специални сили „Супер тигри“ в специалните сили на отдела за държавна сигурност на Сърбия „Червени барети“, а през 1999 г. той отива на косовския фронт вече в чин полковник от Службата за държавна сигурност на Сърбия, когато е и командир на всички „Червени барети“.
Самият Ражнатович заявява, че ще събере гвардията отново само в случай на сухопътна операция на НАТО в Косово. По това време периодично се появяват твърдения, че Аркан все пак командва някои формирования от сръбската армия, например след бомбардировката на китайското посолство в Белград от самолети на НАТО, някои медии избързват да съобщят, че целта е хотел „Югославия“ до сградата на посолството, където се твърди, че се е помещавал командният щаб на „Тигрите“. По-късно тази информация не беше потвърдена.
Източници редактиране