Тима Икономова

българска учителка

Тима Икономова е българска учителка, деятелка на Българското възраждане в Македония.[1]

Тима Икономова
българска учителка
Икономова като учителка в Солунската българска девическа гимназия, 1895/1896 година. Фото: Пол Зепджи
Родена
1861 г.
Починала
Тима Икономова в Общомедия

Биография редактиране

 
Телеграма на Икономова до царица Елеонора, „Родина“, година I, брой 8, Скопие, 13 януари 1916 г.
Текст
Днесъ, когато слѣдъ вѣкове страдания и тегло, македонскитѣ българки и българи, благодарение мѫдрата политика на Вашия Августейши съпругъ, Негово Величество Царя, посрѣщаме свободни новата година, спомняме си съ горѣща признателност за денонощнитѣ грижи, които неуморно полага Ваше Величество, като най-блага майка, за облекчение болкитѣ на нашитѣ ранени и заболѣли герои освободители и за подпомагане бѣдните войнишки сѣмейства и сираци. Честь ми е отъ името на Скопското Женско Благотворително дружество „Екатерина А. Симитчиева“ и отъ мое име да честитя на Ваше Величество, нашата върховна Покровителка, Новата година и да поднеса смирено прѣдъ стѫпкитѣ Ви нашитѣ вѣрноподанически благопожелания да Ви дари Богъ съ здраве и животъ, та да се радвате много години на постигнатия успѣхъ – освобождението на Македония и обединението на българския народъ.
Прѣдседателка: Т. Икономова

Родена е в 1861 година в град Велес, тогава в Османската империя.[2] Завършва Девическото училище в Стара Загора. Първоначално преподава в родния си Велес. След една година Българската екзархия я мести в Скопие.[1] Там за учебната 1880/1881 година в Българското девическо училище се открива I клас и Тима му преподава.[3] В Скопие тя се жени за учителя хаджи Димитър Хаджикочов Икономов. След три години в града двамата заминават да преподават в Прилеп.[1] В учебната 1881/1882 година Тима Икономова е директорка на новооткритотото Прилепско българско девическо класно училище.[4][5] В Прилеп Димитър Икономов умира и Тима се връща в Скопие като директорка на българското трикласно девическо училище и ръководителка на девическия пансион с помощница Екатерина Симидчиева. След заминаването на Симидчиева за Куманово, тя е заместена от Захария Шумлянска.[1] Работи като учителка в Солунската българска девическа гимназия в 1892/1893 година[1] и от 1896 до 1898 година.[6] Активно участва в женското благотворително движение в Македония.[2]

След смъртта на Симидчиева в 1899 година, на нейно място в Куманово Екзархията мести Тима Икономова, която преподава в този град две години и се връща в Скопие.[1] През Първата световна война, в освободено Скопие Икономова възстановява женското дружество „Екатерина Симидчиева“ и открива и ръководи стопанско училище. Подпредседателка е на Червения кръст в града. Наградена е с орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен.[1]

След края на войната емигрира в Свободна България и преподава в Трънско.[1]

След пенсионирането си се установява в София. Деятелка е на читалище „Гоце Делчев и Тодор Александров“.[1]

Умира на 7 септември 1937 година в София.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к Ивановъ, С. х. Тима Икономова // „Илюстрация Илиндень“ IX (8 (88). София, септемврий 1937. с. 12.
  2. а б Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 108.
  3. Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  4. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.
  5. Ивановъ, Ил. Учебното дѣло в гр. Прилепъ и Прилепско // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (109). София, ноемврий 1939. с. 11.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.