Тимур и неговата команда

Тимур и неговата команда
	Тимур и неговата команда
Тимур и его команда
Автор	Аркадий Гайдар
Създаване	27 август 1940 г.; СССР
Първо издание	1940 г.
Оригинален език	руски език
Жанр	повест

„Тимур и неговата команда“ (на руски: Тимур и его команда) е съветски детски разказ от Аркадий Гайдар (1904 – 1941).

Ливий Щипачев в Тимур и неговата команда

Аркадий Гайдар започва да пише историята в Москва през декември 1939 г. Историята, завършена през лятото на 1940 г., е заснета през същото лято и постига успех. Публикуван е през есента в седмичното списание „Пионерская правда“, с продължение следващата седмица, между 5 септември 1940 г. и 8 октомври 1940 г. Издадена е като книга през 1941 г. и в продължение на десетилетия е използвана активно от съветската пропаганда сред децата, като дълги години е част от учебната програма както в Съветския съюз, така и в страни от Източния блок, включително в България. Книгата е преведена на 75 езика и има повече от 14 милиона продажби.^[1]

От 1941 до 1942 г. заради войната детските лагери в СССР нарастват от 19 до окло 100 заради евакуация на деца от заплашените от окупация места. Сред евакуираните деца В Чистополие е и синът на Аркадий Гайдар – Тимур. По неговото име възниква наименованието „тимуровец“, в смисъл на дете, което се труди и помага на възрастните, преживявайки заедно с тях трудните години на война, нищета и глад.^[2]

Сюжет

СССР, лятото на 1940 г. Женя, дъщерята на командира от Червената армия полковник Александров, среща връстника си Тимур в дача край Москва.^[3]

Сестра ѝ Олга бърка Тимур с хулиган и забранява на по-малката си сестра да бъде приятелка с него. Всъщност Тимур е командир на група пионери, живеещи във ваканционно селище и тайно оказващи помощ на възрастни хора и семейства на войници от Червената армия.

В същото село има банда хулигани, начело с Мишка Квакин. Пионерите влизат в конфронтация с тези хулигани.

През нощта бащата на Женя идва в Москва за няколко часа. Олга, която е заминала за Москва, изпраща на Женя телеграма. Но Женя закъснява за последния влак. Тимур ѝ помага, като я довежда до Москва на мотоциклет. Момичето среща баща си. На следващия ден Женя и Олга, които разбират, че Тимур пожелава добро на сестра си, се връщат в дачата. Момчетата придружават чичо Тимур до фронта и се събират, за да се сбогуват, защото някои вече тръгват към дома.

На български

Гайдар, Аркадий. Тимур и неговата команда. Съдбата на барабанчика. София, Народна младеж, 1969. с. 192. Превод Георги Жечев, Милка Спасова.
Гайдар, Аркадий. Тимур и неговата команда. Съчинения в четири тома. София, Народна младеж, 1976. с. 189 Т 4.
Гайдар, Аркадий. Тимур и неговата команда. София, Отечество, 1985. ISBN 9537621231. с. 103.

В киното

„Клятва Тимура“ (1942)

Тимур и его команда, Одеская киностудия, сценаристи Александър Бланк, Сергей Линков, Нина Давидова, оператор Генадий Карюк, композитор Григорий Фрид, звезди Антон Табаков, Инга Третякова, Вячеслав Баранов (1976).^[4]