Тина Търнър
Тѝна Тъ̀рнър (на английски: Tina Turner) е американска поп и рок певица и киноактриса. Родена е като А̀на Мей Бу̀лък (Anna Mae Bullock) на 26 ноември 1939 г. в Нътбуш (в щата Тенеси), САЩ.
| Тина Търнър Tina Turner | |
| американска певица и киноактриса | |
 Тина Търнър през 2009 година | |
| Родена | Ана Мей Булък
26 ноември 1939 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Етнос | афроамериканци |
| Религия | Будизъм |
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Tina Turner |
| Стил | рок, поп, арендби, соул |
| Инструменти | вокал |
| Глас | контраалт |
| Активност | 1956 – 2009 г. 2020 – 2023 г. |
| Лейбъл | „Кепитъл“, EMI, „Парлофон“, „Върджин“ |
| Участник в | „Айк и Тина Търнър“, Kings of Rhythm, Beyond |
| Семейство | |
| Съпруг | Айк Търнър (1962 – 29 март 1978) |
| Деца | 4 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.tinaturnerofficial.com |
| Тина Търнър в Общомедия | |
Кариерата ѝ продължава над половин век и тя получава широко признание и множество награди. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. Родена и израснала в американския Юг, получава швейцарско гражданство през 2013 г.
Започва кариерата си като музикантка в средата на 50-те години, когато е наета като вокалистка на група „Кингс ъф Ритъм“ („Кралете на ритъма“) на Айк Търнър. Първите ѝ записи са през 1958 г. под името Литъл Ан (Малката Ан). Представена е на публиката под името Тина Търнър през 1960 г. като членка на „Айк енд Тина Търнър Ревю“. Успехът идва с поредица от големи хитове, отнесени към дуото, включително A Fool in Love („Влюбена глупачка“), River Deep – Mountain High („Дълбоко колкото река – високо колкото планина“, 1966), Proud Mary („Гордата Мери“, 1971) и Nutbush City Limits („Покрайнините на Нътбуш“, 1973). В автобиографията си I, Tina („Аз, Тина“) от 1986 г. разкрива няколко случая, в които понася сериозно домашно насилие от Айк, преди да се разделят през 1976 и разведат през 1978 г. Израства като баптистка, но сменя вярата си с будизма през 1974 г. По-късно споделя, че факторът, който я уравновесява през трудните времена, са религията и песнопението „Наму-мьохо-ренге-кьо“ (на японски: 南無妙法蓮華経, транслитерация по Хепбърн: Namu myōhō renge kyō), което е препратка към Лотосовата сутра.
След развода си с Айк Търнър изгражда наново кариерата си чрез изпълнения, макар че отначало има трудности при оставянето на отпечатък върху музикалните класации като солова изпълнителка. В края на месец май 1981 г. гостува в България. Изнася концерти в София (в зала „Универсиада“), Пловдив (в Летния театър), Бургас (два поредни в зала „Изгрев“) и Варна (в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта).[1] В столицата участва в предаването „Всяка неделя“, в което дава интервю за Янчо Таков. Записва и рецитал, излъчен по време на новогодишната програма на Българската телевизия в края на годината,[2] а междувременно „Балкантон“ издава и дългосвиреща плоча с нейни песни.[3][4] В нейна памет навръх рождения ѝ ден през 2023 г. е поставена посмъртно почетна „Звезда на славата“ във фоайето на бургаската зала.[5][6][7]
През следващите години се завръща с нова поредица от хитове, започвайки със сингъла Let's Stay Together („Нека останем заедно“) от 1983 г., последван от издаването през следващата година на петия ѝ солов албум Private Dancer („Частна танцьорка“), носещ успехи по цял свят. Заглавието на най-успешния сингъл от него – What's Love Got to Do with It („Какво общо има любовта с това“) – е използвано по-късно като заглавие на биографичния игрален филм от 1993 г., адаптиран по нейната автобиография.
Освен като музикален творец Търнър се радва на успех и в киното. Играе роля в рок мюзикъла от 1975 г. „Томи“ и главната роля в блокбъстъра „Лудия Макс 3“ с Мел Гибсън, както и кратка поява в „Последният екшън герой“ от 1993 г.
Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Определяна е като най-успялата жена в рока със своите осем награди „Грами“ и за продадените си концертни билети повече от всеки друг солов изпълнител в историята. Общите продажби на албумите и синглите ѝ наброяват около 100 милиона бройки по света.
През 2008 г. се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод 60-годишния си юбилей. Турнето ѝ се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 и 2009 г. Списание „Ролинг Стоун“ я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.
Биография
редактиранеПроизход и младежки години
редактиране
Както е присъщо на талантливите във вокално отношение деца от афроамерикански произход, Тина започва да пее в църковния хор и се увлича от блуса и соула.
Айк и Тина Търнър
редактиране
Тина Търнър започва професионалната си кариера в нощните клубове на Сейнт Луис през 1956 г. Там тя среща музиканта Айк Търнър, който по-късно става неин съпруг. След няколко години двамата създават една от най-известните групи на соул музиката – „Айк и Тина Търнър“ (Ike & Tina Turner).[8]
През периода 1960 – 1979 г. са издадени редица албуми на групата, част от които стават много известни. Айк попада под зависимостта на алкохола и наркотиците, поради което отношенията в групата се влошават и се разпада на практика през 1975 г., а през следващата година семейството се развежда.
Самостоятелна кариера
редактиранеРазпадането на групата се отразява зле върху набиращата популярност Тина Търнър и в продължение на няколко години тя не успява да се осъществи като певица. Отгледана като баптистка, тя приема будизма през 1974 г., насочвайки се към течението на Ничирен и неговото специфично пеене в особено трудния момент от живота си.[9] След развода си с Айк Търнър изгражда наново кариерата си, създавайки хитове постепенно.
През месец май 1981 г. гостува в България, изнасяйки концерти в София, Пловдив, Бургас и Варна, както и рецитал, излъчен по време на новогодишната програма на Българската телевизия.[1][2] Издадена е и дългосвиреща плоча от „Балкантон“.[3][4] Дава интервю за Янчо Таков в предаването „Всяка неделя“.[2]
Едва през 1982 г. името ѝ се появява отново в класациите и за няколко години прави бляскава кариера. През 1983 г. издава хитовата песен Let's Stay Together („Нека останем заедно“), а през следващата излиза петият ѝ солов албум Private Dancer („Частна танцьорка“). Периодът от 1984 до 1992 г. е низ от успехи за нея и добива статут на рокзвезда от световна величина.
През 1985 г. получава три награди „Грами“, а видеоклиповете ѝ са сред бестселърите. През това време работи заедно с Брайън Адамс, Дейвид Боуи, Марк Нопфлър и Мик Джагър.
Първата ѝ роля в киното е във филмовата версия на рок операта „Томи“ от 1975 г., а през 1985 г. участва в „Лудия Макс 3“ с Мел Гибсън.
През 1989 г. песента The Best („Най-добрият“), позната по-широко като Simply the Best („Просто най-добрият“) и включена в албума ѝ Foreign Affair („Чужда афера“) от същата година, е всъщност кавър на едноименната песен от репертоара на Бони Тайлър. С годините става една от най-знаковите в творчеството ѝ и е позната най-вече именно в нейно изпълнение.
Смърт
редактиранеПрез 2016 г. ѝ е открит рак на дебелото черво, а през 2017 г. ѝ е присаден бъбрек.[10]
Умира на 83-годишна възраст на 24 май 2023 г. в дома си в Кюснахт, Швейцария след дълго боледуване.[11][12][13] След частно поклонение тялото ѝ е кремирано.[14]
Дискография
редактиране
Студийни албумиредактиране
Концертни албумиредактиране
Сборни албумиредактиране
|
Саундтраковередактиране
Видео албумиредактиране
|
Сингли
редактиране
70-те годиниредактиране
|
80-те годиниредактиране
|
90-те годиниредактиране
|
От 2000 г. нататъкредактиране
|
Филмография
редактиранеФилми
редактиране- 1975 – „Томи“
- 1985 – „Лудия Макс 3“
- 1993 – „Последният екшън герой“
Видеоклипове
редактиране| Година | Песен | Албум |
|---|---|---|
| 1983 | Let's Stay Together | Private Dancer |
| 1984 | Help! | |
| What's Love Got to Do with It | ||
| Better Be Good to Me | ||
| Private Dancer | ||
| 1985 | We Don't Need Another Hero | Mad Max Beyond Thunderdome |
| One of the Living | ||
| 1986 | Typical Male | Break Every Rule |
| Two People | ||
| Overnight Sensation | ||
| 1987 | What You Get Is What You See | |
| Break Every Rule | ||
| Paradise Is Here | ||
| 1989 | The Best | Foreign Affair |
| Steamy Windows | ||
| I Don't Wanna Lose You | ||
| 1990 | Foreign Affair | |
| Look Me in the Heart | ||
| 1991 | Nutbush City Limits | Simply the Best |
| Way of the World | ||
| 1992 | Love Thing | |
| I Want You Near Me | ||
| 1993 | I Don't Wanna Fight | What's Love Got to Do with It |
| Why Must We Wait Until Tonight | ||
| Disco Inferno | ||
| Proud Mary | ||
| 1995 | GoldenEye | Wildest Dreams |
| 1996 | Whatever You Want | |
| On Silent Wings | ||
| Missing You | ||
| Something Beautiful Remains | ||
| In Your Wildest Dreams | ||
| 1999 | When the Heartache Is Over | Twenty Four Seven |
| 2000 | Whatever You Need |
Турнета
редактиране- 1977 – Australian Tour
- 1978 и 1979 – The Wild Lady of Rock Tour
- 1982 – Nice 'n' Rough Tour
- 1984 – 1984 World Tour
- 1985 – Private Dancer Tour
- 1987 и 1988 – Break Every Rule World Tour
- 1990 – Foreign Affair: The Farewell Tour
- 1993 – What's Love? Tour
- 1996 и 1997 – Wildest Dreams Tour
- 2000 – Twenty Four Seven Tour
- 2008 и 2009 – Tina!: 50th Anniversary Tour
Бележки
редактиране- ↑ а б Мая Димитрова. Спомени за кралицата на рока: Концертите на Тина Търнър в България // „По света и у нас“, БНТ, 25 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г.
- ↑ а б в Станчо Станчев. „Лови те ток до нея“: Журналистът Янчо Таков за интервюто му с Тина Търнър преди 42 г. // „Тази сутрин“, bTV, 26 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г.
- ↑ а б Тина Търнър // balkanton.su. Посетен на 2 юни 2024 г.
- ↑ а б Тина Търнър (1981, Vinyl) // discogs.com. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
- ↑ БНТ. Тина Търнър вече има почетна звезда в Бургас (Снимки) // bnt.bg, 26 ноември 2023 г. Посетен на 27 май 2024 г.
- ↑ БНР Бургас. Звезда с името на Тина Търнър откриват в зала „Бойчо Брънзов“ // bnr.bg, 24 ноември 2023 г. Посетен на 27 май 2024 г.
- ↑ БТА. Бургас – Тина Търнър – паметна плоча – звезда // bta.bg, 26 ноември 2023 г. Посетен на 27 май 2024 г.
- ↑ The Legend of Tina Turner // altosaxo.net, 9 май 2020 г. Архивиран от оригинала на 14 май 2020 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
- ↑ Tina Turner Bids Farewell // cbsnews.com, 21 септември 2002 г. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2002 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
- ↑ Стефан Сайкс. Iconic singer Tina Turner dies at 83 // Си Ен Би Си, 24 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
- ↑ Лозана Владимирова. Почина Тина Търнър, Кралицата на рокендрола // БНР, 24 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г.
- ↑ Дан Кернз. Tina Turner, 'Queen of Rock 'n' Roll', dies aged 83 in Switzerland // „Скай Нюз“, 25 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
- ↑ Ема Сондърс. Tina Turner: Music legend dies at 83 // Би Би Си, 24 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
- ↑ Робърт Оливър. Tina Turner’s funeral details revealed as legendary singer preferred ‘small, private’ service // metro.co.uk, 31 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
