Тиононтати (на английски: Tionontati) или Петуни е северноамериканско индианско племе, което в началото на 17 век живее в планинския район югозападно от залива Нотосага, до югоизточния бряг на езерото Хюрън. В почти всяко отношение, включително езиково, културно и по начин на живот са идентични с хуроните. Езика им е ирокезки, почти идентичен с един от диалектите на хуроните. Въпреки тези прилики и близки отношения с хуроните, тиононтатите винаги поддържат отделна политическа независимост. Партньорството между двете племена се изразява само в търговията и по време на война. След като ирокезите разгромяват хуроните в началото на 1649 г., много хурони намират убежище при тиононтатите, което провокира нова ирокезка атака. През декември 1649 г. тиононтатите също са разгромени. Около 1000 тиононтати и хурони успяват да се спасят и бягат на запад до Грийн Бей, където впоследствие формират новото племе виандот.

Тиононтати
Общ брой изчезнали като племе
Разселение Канада, Онтарио
Език ирокезки
Сродни групи хурони

ИмеРедактиране

Името тиононтати идва от хуроните и означава от „другата страна на планината“. Негови вариации са „конкандииронон“, „киононтати“ и „киононтатеронон“. В историята остават известни с френското си име „Женс дьо Петун – народа на тютюна“, което по-късно е съкратено само до Петун.[1]

ИсторияРедактиране

Като всички ирокезки народи, тиононтатите са предимно земеделци, но за разлика от хуроните например, те отглеждат много тютюн, който използват в търговията. Въпреки че са в близки отношения, преди 1610 г. хуроните и тиононтатите воюват помежду си. В резултат на френската търговия с кожи, след 1610 г. двете племена прекратяват военните действия и стават близки съюзници и търговски партньори. През 1615 г. Самюел дьо Шамплейн предприема дълго пътуване на запад от Квебек до селата на хуроните. На следващата година той се среща и с тиононтатите. Тогава племето наброява около 8000 души. Французите са посрещнати с въодушевление заради техните стоки, но мисионерите, които пътуват с тях не са добре дошли и са поканени да напуснат земите им. Мисионерите се завръщат отново през 1640 г. и в рамките на няколко години успяват да основат мисия във всяко село на тиононтатите. Като всяко друго племе, което участва в търговията с французите, тиононтатите скоро унищожават всичкия дивеч с ценна кожа в територията си. Хуроните се снабдяват с кожи от северните племена, но на тиононтатите се налага да навлизат все по-често в Долен Мичиган да ловуват. Въоръжени с новите огнестрелни оръжия и в съюз с неутрал и отава, тиононтатите постепенно започват да избутват алгонкинските племена на запад след 1630 г. Тези конфликти за ловни територии слагат началото на Бобровите войни (1629 – 1701) в западните части на Големите езера. След 1640 г. тиононтатите и техните съюзници са пред голяма война с Ирокезката лига. Въоръжени превъзходно с огнестрелни оръжия от холандците в долината на Хъдсън, ирокезите предприемат мащабна военна офанзива, за да получат контрол над търговията с кожи. Първа тяхна жертва стават венро. През 1645 г. ирокезите подписват мир с французите и със серия от атаки принуждават алгонкин и монтанаите да отстъпят на изток като по този начин изолират хуроните от техните основни доставчици. До зимата на 1648 – 1649 г. хуроните са разгромени. Много от тях успяват да се спасят при тиононтатите, но ирокезите ги притискат и там. През декември 1649 г. тиононтатите също са победени. Около 1000 тиононтати и хурони успяват да се спасят и прекарват зимата на остров Макинак. Ирокезите обаче не ги оставят на мира и в крайна сметка двете племена са принудени да бягат далеч на запад. Първоначално се установяват на Грийн Бей в Уисконсин, където след 1652 г. се обединяват и стават известни като племето виандот. С преместването им на запад съдбата им завинаги се свързва с алгонкините от Големите езера и с французите. Французите продължават да наричат обединеното племе хурон, въпреки че повечето от тях са тиононтати. В следващите около 200 години, вече като виандот те ще играят важна роля в историята на региона на Големите езера. В началото на 21 век потомците на тиононтатите са част от около 10 000 членове на племето виандот.[1]

ИзточнициРедактиране