Кумеяай
Кумеяай (на английски: Kumeyaay) е Калифорнийско индианско племе, живяло и живеещо в крайните югоизападни части на Калифорния и северозападната част на Мексико. Известни по-рано като Дигеньо и Камиа. От 1950 г. името на племето е Типаи-Ипаи.[1]
Име редактиране
Типаи и Ипаи означава народ в двата диалекта, а Дигеньо идва от името на испанската мисия Сан Диего де Алкала. Името Дигеньо (срещано и като Дегуеньо) е колективно име за няколко хомогенни групи, прилагано с цел да се отделят от останалите. Родните им имена Типаи и Ипаи отразяват най-малко 2 основни културно и езиково разделени, но свързани разделения. Испанците им дали името кумеяай (камиа), което вероятно идва от името им в езика мохаве – Камиа-хуе. Пима ги наричали И-им Оотам. Друго тяхно име, което се среща в документи е Кумана. Съседите им Луисеньо и Купеньо ги наричали съответно Кичамкауичам и Кичамкучум.[1]
Език редактиране
Говорели език с 2 близки диалекта класифициран към Юманското езиково семейство част от Хоканските езици. Ипаи говорели северната диалектна форма на езика и обхваща подразделенията наричани преди това Северни или Северозападни Дигеньо, както и групите на крайбрежните и северните групи на западните и планински Дигеньо. Типаи е южната диалектна форма на езика и обхваща южните или източни, югоизточни дигеньо, камиа, Байеньо Дигеньо и южните групи на западни и планинските Дигеньо. Между тези две езикови разделения дефинирани от антрополозите имало културни разлики.[1]
Население редактиране
Когато идват испанците в района през 1769 г. се предполаога, че племето наброявало между 3000 и 9000 души. През 1828 г. в мисията Сан Диего са преброени 1711. През 1856 г. според Бюрото по индианските въпроси наброявали общо около 2500 души. През 1860 г. 1571 души живели в общо 24 села. През 1900 г. наброявали 3200. Днес общото им население възлиза на около 3500 души, организирани около 13 ранчерии в окръг Сан Диего и в 5 общини в Баха Калифорния.[1]
Култура редактиране
Живели в патрилинейни семейства без централизирана власт. Състояли се от над 30 автономни групи, обикновено съставени от един бащин клан. Групата била ръководена от вожд и най-малко един помощник. Позицията на вожда била наследствена и се предавала на най-големия син или на брат ако няма такъв, рядко на вдовиците. Групите Памо имали селски вожд избиран с консенсус. Типаите в Империъл Вали нямали вождове на клановете, а имали племенен вожд като при кечан. Основна функция на вожда била да ръководи клановите и междукланови церемонии, да съветва хората, да разрешава спорове и да назначава лидери при различни поводи като при събирането на агаве или при военен поход. Освен тези лидери имало също ловни лидери и ръководители на мъжките и женски танци. Нито племето като цяло, нито отделните групи имали собствени имена и някои враждували един с друг. Човек се идентифицирал чрез неговия клан или село. Липсват списъци с имена на селата, местонахождението им и тяхното население. Жилищата им варирали в зависимост от сезона и околната среда. През зимата строяли куполовидни колиби от колове покрити с кора, слама и други растения. Входът бил от източната страна. Също така използвали планински пещери и временни заслони покрити с палмови листа. През лятото строяли временни колиби от клони покрити със слама. Основни храни били брашно приготвено от различни семена, диви растения, миди, горски плодове, адки, агаве и др. Ловяли риба и ловували различни гризачи, рядко елени. Ядяли също така гущери, някои змии, насекоми, ларви и птици. Отглеждали по малко тютюн а някои групи, особено в Империъл Вали засаждали царевица и боб повлияни от юманските племена в долната част на река Колорадо. По крайбрежието хората ядели повече риба. Групите постоянно се местели според сезона, за да си набавят храни. Облеклото било минимално. Децата и мъжете често ходели голи, а жените само с препаски отпред и отзад. И двата пола носели шапки и сандали изплетени от листата на агавето. От 18 век под натиска на мисионерите мъжете започнали да носят поне набедреник, а жените рокли. От изкуствата били развити кошничарството и грънчарството.[1]
История редактиране
В края на 18 век живели в южна Калифорния, както и в Баха Калифорния в Мексико, от крайбрежието почти до река Колорадо. Границите на територията им грубо се простират от река Сан Луис Рей и Сан Фелипе Крийк на север до Тодос Сантос Бей на юг и от крайбрежието на изток до Сан Хилс.
Според археологическите доказателства хора са обитавали родината им от преди 20 000 години, а протокултурата на днешните Типаи-Ипаи се зародила преди около 7000 години. Съвременните Типаи-Ипаи заемат тази територия от 1000 години.
Дигеньо най-трудно се поддават на мисионизирането от останалите Калифорнийски племена. През 1769 г. испанците основават форт и мисията Сан Диего де Алкала и започват да експлоатират местното население, особено това по крайбрежието и на север. През 1775 г. около 800 индианци от 70 села се обединили и изгорили мисията. По-късно тя била отново възстановена и асимилационният процес спрямо индианците продължил. След като мексиканците стават господари на Калифорния през 1834 г. те започват да третират местното население като бунтовници и продължават по-ранните испански репресии. През 1852 г. малко след като Съединените щати поемат контрола над Калифорния, част от земите на племето са анексирани с първия подписан между двете страни договор в Санта Изабел. Американските заселници пристигат в земите на племето след Гражданската война. Злато е открито в Хулиан през 1870 г. До края на 1870-те племето било съсредоточено в 13 малки ранчерии или резервати, първият от които бил създаден през 1875 г.
Без резервати крайбрежните ипаи по-слабо засегнати от цивилизацията живеели в бедни села в Сан Диего и по близките хълмове. В окръг Сан Диего изолираните планински групи, които винаги били извън мисионерските и резервационни системи продължили да живеят старият начин на живот и успели да запазят по-голяма част от културата си по-дълго време. Към 1890-те много мъже и жени от тях работят като нископлатени работници по фермите, в мините и в градовете.[1]