Титаник

Британски океански лайнер
Вижте пояснителната страница за други значения на Титаник.

„Титаник“ (RMS Titanic) е един от трите британски лайнера от типа „Олимпик“ (заедно с „Олимпик“ и „Британик“), известен със сблъсъка си с айсберг и трагичното си потъване на 15 април 1912 г.

Титаник
RMS Titanic
Флаг
Клас и типЛайнер от типа „Олимпик“
Служба
Поръчан17 септември 1908
Заложен31 март 1909
Спуснат на вода31 май 1911
Влиза в строй10 април 1912
Изведен от
експлоатация
15 април 1912
Основни характеристики
КласOlympic
Бруто тонаж46 329 бруто регистър тона
Дължина269,1 m
Скорост21 възела (круизна скорост) 23 възела (максимална скорост)
Екипаж874
Титаник в Общомедия

Построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, с водоизместимост приблизително 66 хил. тона, „Титаник“ е най-големият пътнически параход в света по онова време. Проектната му скорост достига 24 възела (приблизително 45 km/h) и е близо до тази на рекордьорите „Мавритания“ и „Лузитания“ на конкурентната компания Кунард Лайн. Съкращението RMS в наименованието му означава Royal Mail Ship („Кралски пощенски кораб“) и се е поставяло пред имената на кораби, упълномощени да пренасят пощенски пратки по договор с британската държавна пощенска служба Royal Mail. По време на първия си трансатлантически рейс от Саутхемптън (Англия), с кратки спирки в Шербур (Франция) и Коув (Ирландия) (известен до 1920 г. като Куинстаун), до Ню Йорк, той се сблъсква с айсберг в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части.

История редактиране

 
Спасителна лодка (Notboot D) на „Титаник“, снимана от един пътник на Carpathia
 
„Титаник“ при пробно плаване на 2 април 1912 г.

Агонията на най-луксозния за своето време пътнически кораб, обявен предварително за „непотопяем“, продължава два часа и четиридесет минути. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Точният брой на българите не е установен – по данни на Lloyd's of London загиналите са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, като повечето остават завинаги в Америка.

В нощта на фаталната среща на „Титаник“ с гренландски айсберг, в същото направление (за Бостън) пътува и 6000-тонният кораб „Калифорниън“ (Californian) с капитан Стенли Лорд. Вечерта на 14 април „Калифорниън“ е заобиколен от ледове и е принуден да спре до сутринта. В 23:00 часа капитан Лорд нарежда по радиото да се излъчи съобщение, предупреждаващо плаващите в района кораби за опасни ледени блокове. На борда на „Титаник“ съобщението е игнорирано и радистите Филипс и Брайд не съобщават за него на вахтения офицер на мостика (трябва обаче да се отбележи, че към 1912 г. радиото е все още техническа новост и не е станало неотменима част от навигацията на кораба). След излъчването на съобщението радистът на „Калифорниън“ изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Малко по-късно същата вечер двамата наблюдатели на марса на „Титаник“ алармират за наличие на айсберг по курса на кораба. В този момент разстоянието до него е приблизително 200 – 250 метра, а температурата на въздуха около -10 °C. Първият помощник-капитан Уилям Мърдок, който се намира на мостика, дава стандартната при подобна ситуация команда: „Ляво на борд, машини пълен назад!“. Относително лошата маневреност на кораба при скоростта му в този момент – около 24 възела, обаче правят сблъсъка неизбежен – ледената скала разпаря корпуса от носа по протежение на десния борд на дължина около 90 – 100 метра. Интересен факт е, че при разследването на катастрофата много анализатори са на мнение, че ако корабът е бил посрещнал айсберга с носа си, са щели да бъдат смачкани най-много двете носови отделения и той е щял да остане на вода. При така получената пробойна водата започва да изпълва предните пет водонепроницаеми отделения на кораба, при положение, че „Титаник“ е в състояние да запази плавателност с наводнени най-много четири съседни носови или кърмови отделения (или две от които и да с други отделения).[1] Главният конструктор на „Титаник“ Томас Андрюс уведомява капитан Дж. Смит, че потъването на кораба е само въпрос на време. Когато спускането на спасителните лодки вече е започнало, капитанът все още е относително спокоен – близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън“. Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от „Титаник“. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж. Потъвайки само за около 2 часа и 40 минути, „Титаник“ причинява смъртта на повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които в ранните часове на следващия ден са прибрани на кораба „Карпатия“.

Разследване редактиране

Всички са уверени, че корабът „Калифорниън“, командван от капитан Стенли Лорд, се е намирал в близост до „Титаник“ по време на инцидента. Стенли Лорд не успява да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито пред следствието. Според дадените от него показания, членове на екипажа на кораба в действителност са видели бели сигнални ракети и са го уведомили за това.[2] Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 г. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен. Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 години. Към тази изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 г., когато Нес е бил капитан на промишления кораб „Самсун“. Според дневника именно „Самсун“ бил корабът, наблюдаван на 4 – 5 мили от „Титаник“, който след първите ракети загасил светлините си и изчезнал. Причината е, че „Самсун“ ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколкостотин убити животни. Ракетите на „Титаник“ капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. „Самсун“ бил голям съд, но нямал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на „Титаник“. Капитан Нес събрал екипажа и му обяснил какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали.

Изследване и откриване редактиране

Десетилетия наред се смята, че айсбергът като нож е разрязал обшивката на „Титаник“. Приема се, че пробойната е била дълга около 90 и широка около 2 метра. Но тази пробойна вероятно е била видяна от само двама души – капитана Едуард Джон Смит и конструктора Томас Андрюс. И двамата загиват с кораба.

През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 m. За целта те използват миниподводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“. Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват типични пробойни, а само побитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е, че бордът на кораба не е бил разрязан, а се е разпорил по протежение на нитовите шевове от налягането при контакта с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и експерименти стигат до заключението, че ако при строителството на „Титаник“ са били използвани нитове best, best (по тогавашния британски стандарт) – от стомана с въглеродно съдържание 0,4% вместо използваните в действителност нитове best – от стомана с въглеродно съдържание 0,3%, „Титаник“ вероятно би запазил плавателност. По-високовъглероден нит би издържал на натиск над 1000 kN, но са направени икономии за сметка на здравината на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 kN.

Хронология редактиране

10 април 1912 редактиране

  • 12:00 – „Титаник“ напуска пристанището в Саутхемптън
  • 19:00 – „Титаник“ акостира в Шербур (Франция)
  • 21:00 – „Титаник“ се отправя към Ирландия

11 април 1912 редактиране

  • 12:30 – „Титаник“ акостира в Ирландия
  • 13:30 – „Титаник“ напуска Ирландското пристанище

14 април 1912 редактиране

  • 09:00 – първо съобщение за айсберги – 42°с.ш. и 49 – 51 з.д.
  • 13:42 – второ предупреждение – 41°51′с.ш. и 49°52′з.д.
  • 13:45 – трето предупреждение – 41°27′с.ш. и 50°8′з.д.
  • 19:30 – четвърто предупреждение – 42°3′с.ш. и 49°9′з.д.
  • 21:40 – пето предупреждение – 42 – 41°25′с.ш и 49 – 50°30′з.д.
  • 23:00 – шесто предупреждение (от „Калифорниън“)
  • 23:40 – „Титаник“ се сблъсква с айсберг – 41°.6′с.ш и 50°14′з.д.

15 април 1912 редактиране

  • 00:13 – първи подаден сигнал за помощ.
  • 00:55 – пускат втората спасителна лодка и първата сигнална ракета
  • 01:40 – изстреляна последната сигнална ракета
  • 01:55 – спусната последната 20-а спасителна лодка
  • 02:10 – изпратен последен сигнал за помощ
  • 02:17 – изгасва електричеството
  • 02:18 – „Титаник“ се разцепва на две части
  • 02:22 – „Титаник“ потъва
  • 03:30 – пристига „Карпатия“
  • 04:10 – започва качването на хората от лодките
  • 08:50 – „Карпатия“ взема курс обратно за Ню Йорк

Разпределение на пасажерите редактиране

Принадлежност Общо Спасени Спасени в % Жертви Жертви в %
I класа 325 202 60,5 123 39,5
II класа 285 118 43,8 167 56,2
III класа 706 178 24,5 528 75,5
Персонал 908 212 23,6 696 76,4
Общо 2224 710 31,9 1514 68,1

Размери и схеми на кораба редактиране

 

Източници редактиране

  1. Archibald, Rick & Ballard, Robert. "The Lost Ships of Robert Ballard", Thunder Bay Press: 2005; 100.
  2. Патрик Стенсън – Лайтс или одисеята на Ч. Х. Лайтолър – стр.198 – 201, изд. Георги Бакалов – Варна 1988 г

Вижте също редактиране

Титаник (филм, 1997)

Външни препратки редактиране