Титаномахия в древногръцката митология се нарича войната между титаните и олимпийските богове. Позната е също и под името битката на титаните.

Титаномахия
Древногръцка митология
Peter Paul Rubens 108.jpg
Битката на титаните, Рубенс
Страни в конфликта
олимпийски боговетитани
Титаномахия в Общомедия

Титаните били водени от Кронос и включвали: Кой, Крий, Хиперион, Япет, Атлас, Менетей (синът на Япет и Климена). Олимпийските богове били предвождани от Зевс и включвали: Хестия, Деметра, Хера, Хадес, Посейдон, хекатонхейрите и циклопите. На тяхна страна бил Прометей, както и океанидата Стикс, заедно с децата си Нике, Сила и Мощ .

След 10-годишна война олимпийците победили. Разделили владенията помежду си – владетел на въздуха и небето станал Зевс, на морето и всички води Посейдон, а на подземното царство Хадес. Земята станала общо владение на всички богове. Победените титани били затворени в Тартар. Въпреки че по време на войната Океан и титанидите: Тея, Рея, Темида, Мнемозина, Феба, и Тетия останали неутрални, не били наказани от Зевс. Хекатонхейрите станали стражи пред вратите на Тартара, за да пазят затворените титани. Зевс оставил на Олимп децата на Стикс, Нике направил своя неделима спътница, а на самата Стикс оказал небивалата чест – безсмъртните да се кълнат във водите ѝ. Оттогава тази клетва е най-вярната от клетвите и договорите били ненарушими. Титанът Атлант бил наказан да крепи небето.

Вижте същоРедактиране