Уикипедия

Титко Черноколев

Титко Николов Черноколев е политик от Българската комунистическа партия (БКП) и академик. През 1949 – 1951 година е член на Политбюро на ЦК на БКП и играе водеща роля в провеждането на колективизацията.

Титко Черноколев
български политик
Роден
Починал
16 юли 1965 г. (55 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Политика
ПрофесияАгроном
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   IV НС   

Биография

редактиране

Роден е в Търговище на 24 юни 1910 г. През 1927 г. става член на РМС, а през 1930 и на БКП. През 1936 г. завършва факултета по агрономия към Софийския университет. Арестуван е през 1932 и лежи в затвора до 1935 г. Между 1941 и 1943 е интерниран в лагер. От 1944 г. е пълномощник на БКП при Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Черноколев става първи секретар на ЦК на РМС, а в края на годината оглавява новосъздадения Селски отдел в ЦК на БКП.[1] В два периода е член на ЦК на БКП (1944 – 1949 и 1962 – 1965). Между 1949 и 1951 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. се явява като един от главните свидетели в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов [2].

Бил е заместник-министър от 1948 до 1949 г. и министър на земеделието през 1949 – 1951 г.

През този период Черноколев е най-висшият партиен функционер, пряко отговорен за провеждането на колективизацията – първоначално като завеждащ Селския отдел в ЦК на БКП, а от декември 1947 година и като помощник-министър на земеделието, отговорен за колективизацията.[1] През ноември 1950 година разработва доклад, предвиждащ кампания за „ликвидиране на кулачеството като класа“, която обаче е спряна по искане на съветския диктатор Йосиф Сталин, който я смята за преждевременна.[3]

След масовите селски бунтове през пролетта на 1951 година партийното ръководство започва да му отправя противоречиви обвинения – за прекалено ускоряване на колективизацията или за неуспехите при събирането на нарядите.[4] Макар че един от най-догматичните привърженици на колективизацията по съветски образец в комунистическото ръководство, Черноколев предизвиква личното неодобрение на диктатора Вълко Червенков.[5] Когато през юни той издава разрешение селяните, засяли преди да постъпят в ТКЗС, сами да ожънат нивите си, Червенков реагира рязко и незабавно.[1] Черноколев е отстранен от правителството, заедно с всички заместник-министри, и е изваден от състава на ЦК, Политбюро и Народното събрание.[6] Срещу Черноколев започва следствие, арестуван е от юли 1951 до февруари 1952 година и е измъчван в Държавна сигурност, но не е съден.[6]

В периода 1953 – 1955 Титко Черноколев е Директор на Института по икономика на селското стопанство към Министерство на земеделието. От 1955 до 1959 г. е научен секретар на Българска академия на науките (БАН). От 1958 г. става професор по икономика и организация на селското стопанство в Селскостопанската академия, както и член-кореспондент на БАН.

В периода 1961 – 1965 е член на Президиума на БАН и председател на Академията на селскостопанските науки. От 1962 г. е академик в Академията на селскостопанските науки и като такъв с ранг на министър в правителството на Антон Югов. През 1962 г. отново става член на ЦК на БКП и народен представител. През 1965 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“. На 6 март 1990 г. е реабилитиран посмъртно[7].

Трудове

редактиране
  • Развитие на нашето селско стопанство (1948)
  • „ТКЗС – единствено правилен път за развитието на нашето селско стопанство“ (1948)
  • „Организация и заплащане на труда в полевъдството на ТКЗС“ (1953)
  • „Успехите на селското стопанство през първата петилетка“ (1953) съавторство с други
  • „Съгласуване работата на тракторната бригада на МТС с работата на полевъдните бригади на ТКЗС“ (1954) в съавторство с други
  • „Материалната заинтересованост на ТКЗС, кооператорите и частните стопани“ (1955)
  • „Основни задачи на селското стопанство през втората петилетка“ (1955)
  • „Съветското селско стопанство в нов подем“ (1955)
  • „Преимуществото на кооперативния строй в село“ (1956)
  • „Гарантираното парично заплащане на труда в ТКЗС“ (1961) в съавторство с други
  • „За внедряване индустриални методи на производство в селското стопанство“ (1964)
  • „Райониране, специализация и концентрация на селското производство в НРБългария“ (1967) в съавторство с други.

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б в Груев 2009, с. 74, 86.
  2. ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) Архив на оригинала от 2013-01-04 в Wayback Machine. – www.archives.bg
  3. ↑ Груев 2009, с. 181 – 182.
  4. ↑ Груев, Михаил. Колективизация и социална промяна в българското село (40-те – 60-те години на XX век) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 359.
  5. ↑ Груев 2009, с. 210 – 211.
  6. ↑ а б Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 118, 210.
  7. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 520.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
Георги Трайков → министър на земеделието
(20 януари 1950 – 22 юни 1951) 		→ Никола Стоилов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Титко_Черноколев&oldid=12244568“.