„Тих бял Дунав“ е популярна българска маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното ѝ преминаване през р. Дунав с парахода „Радецки“. Създадена е по текст на Иван Вазов и музика на Иван Караджов.

Тих бял Дунав
Марш на Иван Караджов
Езикбългарски
КомпозиторИван Караджов
Автор на текстаИван Вазов

Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 година „...при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй...“, както самият той си спомня. Музиката е композирана през 1909 г. от революционера, общественик и учител Иван Караджов, докато е учител по музика в Българската мъжка гимназия в Солун, заради което е преследван от турските власти.

Скоро творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш.

Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети. Оригиналният текст е от 22 куплета.

ТекстРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Целият текст на песента е поместен в Уикиизточник.

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
по златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

МелодияРедактиране

Вижте същоРедактиране