Тласкане на гюле
Тласкането на гюле е лекоатлетическа дисциплина, състояща се в хвърлянето (изтласкването) на тежък сферичен обект (гюле) на възможно най-дълго разстояние. Дисциплината е част от съвременните Олимпийски игри още от самото им начало, но съревнованията между жени започват около петдесет години по-късно от това, а именно през 1948 година. Присъства като поддисциплина в седмобоя и десетобоя.
Състезателите изтласкват гюлето от обозначен за целта кръг с диаметър 2,135 метра, пред който се намира висок около 10 сантиметра праг. Разстоянието се измерва от вътрешната страна на прага до най-близката следа оставена от гюлето в сектора за попадения и се закръгля до най-близкия сантиметър (според правилата на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации и Уърлд мастърс атлетикс).
История редактиране
Едни от най-ранните сведения за дисциплината са от Исландия, където на първенства били хвърляни камъни с две ръце. След известно време това става популярно и в цяла Европа.
Омир споменава състезания по хвърляне на камъни от войници по време на Троянската война, но няма данни сходни дисциплини да са присъствали в гръцките състезания като цяло. Има доказателства, че първите подобни състезания са се провели в Хайлендс преди повече от двадесет века.[1] Рисунка от XVI век показва как Хенри VIII хвърля ковашки чук.[2]
Първите състезания напомнящи съвременното тласкане на гюле вероятно са били провеждани в Средновековието, когато войници мерели силите си в хвърляне на топовни гюлета. През XVII век военнослужещи на английската артилерия също организирали игри с хвърляне на такива. Сведения за тласкане на гюле датират от ранните години на XIX век, а през 1866 година дисциплината е включена в Британското първенство за аматьори.[3] Скоро преди това се въвежда правилото за тласкане само с една ръка, а гюлето добива фиксирано тегло – 16 фунта (7,256 килограма).
Правила редактиране
За правилен опит е необходимо спазването на следните правила: [4]
- Състезателят има шестдесет секунди да извърши своя опит, считано от обявяването на името му;
- Не е разрешено да се носят ръкавици, но е разрешено използването на лепенки за отделните пръсти;
- Състезателят трябва да опира гюлето в близост до врата си и да го притиска здраво през цялото време на движението преди изтласкването;
- Гюлето трябва да бъде изтласкано над височината на рамото и само с една ръка;
- На състезателя е разрешено да докосва прага и вътрешната част на кръга, но не терена отвъд тях. Крайниците обаче могат да бъдат протегнати извън очертанията на кръга, но във въздуха;
- Гюлето трябва да се приземи в рамките на сектора за попадения;
- Обозначеният кръг трябва да бъде напуснат от задната страна (вж. също Погрешни разбирания).
Отсъждане на фаул редактиране
- При директно пристъпване към изпълнението, без пауза при влизането в кръга;
- При надвишаване позволеното време за изпълнение от шестдесет секунди, след обявяване името на състезателя;
- При падане на гюлето под рамото на тласкача или под хоризонталната равнина на рамото му при тласкането;
- При излизане от кръга преди приземяването на гюлето;
- При попадане на гюлето извън определената зона или върху ограничителни ѝ линии;
- При докосване с която и да е част на тялото (в това число и обувките) на горната част или ръба на борда на кръга, върха на металния пръстен и всяка зона извън предназначения за изпълнение кръг.
Погрешни разбирания редактиране
Макар да са остарели и да не важат при тласкането на гюле в наше време, тези правила продължават да бъдат следвани от много състезатели:
- В кръга за изпълнение на тласкането се влиза само от задната му част – такова правило не присъства в разпоредбите.
- Ако състезателят влезе в кръга и след това стъпи извън него се счита нарушение – няма подобна забрана, тъй като на атлета е позволено да влиза и излиза от кръга неограничен брой пъти, но трябва да извърши тласкането в рамките на минутата.
- При излизането на дългите връзки, широките дрехи или дългата коса извън кръга се получава наказание – това схващане е напълно погрешно, но много от състезателите продължават да носят кърпи на главите си и еластични костюми, за да не им бъде отсъден фаул. Реално такава опасност не съществува, понеже наказания се отсъждат при опит за добиване на предимство, което в случая не се получава.
Състезания редактиране
Състезания по тласкане на гюле са включени още на първите Летни олимпийски игри. Включени са и в Световното първенство по лека атлетика.
Всяко състезание се състои от няколко рунда. Обикновено има три рунда за квалификация (предварителни) и след това още три финални рунда. Всеки състезател е представен с най-добрия си опит без значение дали той е постигнат в предварителен или финален рунд. Победител е състезателят изтласкал гюлето най-далеч.
Предназначеното за състезания на открито гюле тежи 7,260 килограма (мъже) или 4 килограма (жени). Състезанията могат да бъдат училищни, за юноши, за професионалисти, хора с увреждания и други, но съществуват различия в теглото на гюлето. При изготвянето на правилата трябва да бъде взето единодушно решение относно теглото му, имайки предвид някои фактори като пол и възраст.
Техники на тласкане редактиране
Основните техники при тласкане на гюле са две: плъзгане и въртене. Целта при всички техники е гюлето да бъде освободено с максимална скорост и ъгъл около 40 градуса.
Плъзгане (с подскок) редактиране
Произходът на плъзгането датира от 1951 година, когато американецът Пери О'Брайън измисля техника, при която тласкачът се насочва назад, завърта се на 180 градуса и хвърля гюлето.
Служещият си с дясната ръка атлет започва с лице към задната част на кръга, след което оттласква левия крак към предната част, същевременно оказвайки натиск с десния крак. При пресичането на кръга лявата ръка и бедрата на атлета се извъртат към предната част. Последвана от рамената, лявата ръка се връща в първоначалното си положение. Накрая гюлето се хвърля с дясната ръка. Ключът е в бързото придвижване в кръга с колкото се може по-малко въздух под краката, откъдето идва и името на техниката.
Въртене редактиране
През 1972 година Александър Баришников поставя рекорд посредством нова техника, наречена „въртене“ (на руски: круговой мах) и създадена от треньора му Виктор Алексеев. Завъртането е като при дискохвъргачите, като своето въздействие оказва ротационната инерция. През 1976 година Баришников отбелязва световен рекорд от 22 метра със същата техника и става първият тласкач, чието гюле преминава 22-рия метър.[5]
Десноръкият тласкач започва с лице към задната част на кръга и се завърта наоколо върху левия крак, пренася десния крак близо до средата на кръга, а накрая насочва към предната част на кръга левия крак, извъртайки бедрата и рамената (както при плъзгането), след което изтласква гюлето.
При изпълняване на опит с тази техника горната част на тялото на атлета се завърта така, че създадените от рамената и бедрата мислени линии да не са успоредни една на друга. Това действие изгражда въртящ момент и изпъва мускулите, придавайки им допълнителна еластичност и осигурявайки допълнителна мощ. Когато атлетът се приготви за изтласкване, левият крак е здраво стъпил на земята, осигурявайки запазване на импулса и енергията.
Друга цел на въртенето е достигането на висока скорост, за което спомага първоначалният размах на десния крак, но и прибирането на всички крайници възможно най-плътно до тялото (подобно на фигурист, който се стреми да държи ръцете си до тялото при въртене). Веднъж достигнал необходимата скорост, атлетът пуска гюлето, предавайки му своята енергия.
Употреба редактиране
Най-успешните мъже-гюлетласкачи използват техниката на въртене, но е популярна и тази на плъзгане (най-вече сред олимпийски, световни шампиони и жени), която също има своите предимства пред другата. Почти всички състезатели в този спорт започват с техниката на плъзгане. Томаш Майевски споделя, че макар и повечето атлети да използват въртене, той и още няколко върхови състезатели (които, за разлика от получилия доживотна забрана Ранди Барнс, не са употребявали допинг през кариерата си) постигат успех именно с този класически метод. Томаш например защитава олимпийска титла цели 56 години. Методът на въртене не е препоръчителен в лоши метеорологични условия (вятър, дъжд, студ).
Световният рекорд при мъжете (23,120 метра) държи Ранди Барнс. Опитът му е изпълнен чрез техниката на въртене, докато Улф Тимерман, вторият в класацията на най-добрите тласкания, постига 23,063 метра при плъзгане.
Да се прецени коя техника е най-подходящата в даден случай е трудно, защото голяма част от най-добрите тласкания са осъществени под действието на допинг или наркотични вещества. Състезателят сам избира техниката, вземайки предвид своите физически възможности. Гюлетласкачите с по-нисък ръст биха могли да извлекат полза от въртенето, а по-високите – от плъзгането, но повечето не го правят.
Видове гюлета редактиране
За изработка на гюлета могат да послужат различни материали, в зависимост от предназначението. Сред използваните материали са желязо, месинг, неръждаема стомана, плътна стомана, синтетика (например поливинил) и чугун. Различните метали и синтетика се използват за направата на различни по размери гюлета, което се налага от правилниците на различните състезания. Така например при събития на открито се използват по-малки гюлета, отколкото на закрито.
Рекорди редактиране
Световни рекорди редактиране
Текущите световни рекорди държат:
| Тип | Състезател | Разстояние (в метри) | Място | Дата |
|---|---|---|---|---|
| Мъже | ||||
| На открито | Ранди Барнс[6] | 23,12 | Лос Анджелис, САЩ | 20 май 1990 |
| На закрито | Ранди Барнс[6] | 22,66 | Лос Анджелис, САЩ | 20 януари 1989 |
| Жени | ||||
| На открито | Наталия Лисовская[7] | 22,63 | Москва, СССР | 7 юни 1987 |
| На закрито | Хелена Фибингерова[8] | 22,50 | Яблонец, ЧССР | 19 февруари 1977 |
Континентални рекорди редактиране
Текущите континентални рекорди държат: [9]
| Континент | Мъже | Жени | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Разстояние (в метри) | Състезател | Страна | Разстояние (в метри) | Състезател | Страна | |
| Африка | 21,97 | Джанъс Робъртс |  Република Южна Африка
|
18,35 | Вивиан Чуквуемека |  Нигерия
|
| Азия | 21,13 | Султан Ал Хабаши |  Саудитска Арабия
|
21,76 | Ли Мейсу |  Китай
|
| Европа | 23,06 | Улф Тимерман |  ГДР
|
22,63 | Наталия Лисовская |  СССР
|
| Северна, Централна Америка и Карибите |
23,12 | Ранди Барнс |  САЩ
|
20,96 | Белси Лаза |  Куба
|
| Океания | 21,26 | Скот Мартин |  Австралия
|
21,24 | Валери Адамс |  Нова Зеландия
|
| Южна Америка | 21,26 | Джерман Лауро |  Аржентина
|
19,30 | Елисанджела Адриано |  Бразилия
|
Най-добри десет редактиране
- По данни от месец юни 2012
Мъже редактиране
| Разстояние (в метри) | Състезател | Страна | Място | Дата |
|---|---|---|---|---|
| 23,12 | Ранди Барнс | САЩ |
Калифорнийски университет, Лос Анджелис |
20 май 1990 |
| 23,06 | Улф Тимерман | ГДР |
Ханя | 22 май 1988 |
| 22,91 | Алесандро Андреи |  Италия |
Виареджо | 12 август 1987 |
| 22,86 | Брайън Олдфилд | САЩ |
Ел Пасо | 10 май 1975 |
| 22,75 | Вернер Гюнтор |  Швейцария |
Берн | 23 август 1988 |
| 22,67 | Кевин Тот | САЩ |
Лорънс | 19 април 2003 |
| 22,64 | Удо Байер | ГДР |
Берлин | 20 август 1986 |
| 22,54 | Крисчън Кентуел | САЩ |
Грешам | 5 юни 2004 |
| 22,52 | Джон Бреннър | САЩ |
Уолнът | 26 април 1987 |
| 22,51 | Адам Нелсън | САЩ |
Грешам | 18 май 2002 |
Жени редактиране
| Разстояние (в метри) | Състезател | Страна | Място | Дата |
|---|---|---|---|---|
| 22,63 | Наталия Лисовская | СССР |
Москва | 7 юни 1987 |
| 22,45 | Илона Брисеник | ГДР |
Потсдам | 11 май 1980 |
| 22,32 | Елена Фибингерова |  Чехословакия |
Нитра | 20 август 1977 |
| 22,19 | Клаудия Лош |  ФРГ |
Хайнфелд | 23 август 1987 |
| 21,89 | Иванка Христова |  България |
Белмекен | 4 юли 1976 |
| 21,86 | Мериън Адам | ГДР |
Лайпциг | 23 юни 1979 |
| 21,76 | Ли Мейсю | Китай |
Шъдзяджуан | 23 април 1988 |
| 21,73 | Наталия Акрименко | СССР |
Леселидзе | 21 май 1988 |
| 21,69 | Вита Павлиш |  Украйна |
Будапеща | 15 август 1998 |
| 21,66 | Суй Ксинмей | Китай |
Пекин | 9 юни 1990 |
Бележки редактиране
- ↑ ((en)) Уайт, Колин. Projectile Dynamics in Sport: Principles and Applications. Taylor & Francis. ISBN 978-0-415-47331-6. с. 131. Посетен на 18 август 2013.
- ↑ ((en)) Origins. Hammerthrow.org. Посетен на 19 август 2013.
- ↑ ((en)) Shot Put – Introduction. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 19 август 2013.
- ↑ Тласкане на гюле. Sport.framar.bg. Посетен на 19 август 2013.
- ↑ ((ru)) Рудерман, Григорий. МЕТАНИЯ В ХХ ВЕКЕ: ТЕНДЕНЦИИ РАЗВИТИЯ Архив на оригинала от 2013-10-31 в Wayback Machine.. Посетен на 22 август 2013.
- ↑ а б ((en)) IAAF Shot Put Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013.
- ↑ ((en)) IAAF Shot Put Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013.
- ↑ ((cs)) Helena Fibingerová. Osobnosti.cz. Посетен на 22 август 2013.
- ↑ ((en)) Outdoor: Shot Put: Area Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shot put в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |