Тодорци (дем Мъглен)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Мъглен. За бившето село в Беласица вижте Тодорич.

Тодорци или понякога Тодорче или Тудорче (на гръцки: Θεοδωράκι, Теодораки, катаревуса: Θεοδωράκιον, Теодоракион, до 1925 година Τούδορτσι, Тудорци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Селото има население от 772 души (2001).

Тодорци
Θεοδωράκι
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 594 m
Население 772 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 10 километра югоизточно от Къпиняни, на плато в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Селото вероятно носи името си от аязмото Свети Тодор.[2][3][4]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

На два километра на север в местността Църковата поляна има останки от старо селище.[3] В началото на XX век Тодорци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя – едно от малкото чисто християнски села в Мъглен.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тутордже (Toutordjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тодорци живеят 336 българи християни.[6] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тодорче (Todortche) има 288 българи екзархисти.[7]

Църквите в селото са изгаряни три пъти от турците – един път църквата „Свети Атанасий“ и два пъти „Възнесение Господне“ – в 1850 и 1875 година.[3]

Населението на селото дава двама участници в гръцката пропаганда – поп Божин Геракарис, ятак на гръцките чети, отровен от българи през март 1906 година, и капитан Тано Сорцис (1873 – 1953), участник в Балканската война на гръцка страна.[3]

В 1909 година в Тодорци е открито българско училище.[8]

През октомври 1910 година край селото българска чета се сражава с жандармерийско отделение.[9]

По време на Балканската война 2 души от Тодорци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

 
Новата църква в Тодорци.

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото са настанени гърци бежанци. В 1925 година е преименувано на Теодораки. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 27 души.[11]

В 1981 година селото има 805 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[12]

„Възнесение Господне“Редактиране

 
Гробът на Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) зад църквата

Църквата „Възнесение Господне“ в Тодорци е строена около 1878 година. В трикорабната базилика има икони от 1778 година. Изписана е в 1878 година от Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) от Енидже Вардар. Църквата е изгаряна три пъти от турците и днес е обявена от държавата за защитен паметник.[3] До нея е построена нова църква със същото име.

ЛичностиРедактиране

Родени в Тодорци
  •   Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[13]
  •   Трайко Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[14]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Η Κωνσταντία. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б в г д е Το Θεοδωράκι. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  4. Τοπική Κοινότητα Θεοδωρακείου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  8. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.