Тодорци (дем Мъглен)
Тази статия е за селото в Мъглен. За бившето село в Беласица вижте Тодорич.
Тодорци или понякога Тодорче или Тудорче (на гръцки: Θεοδωράκι, Теодораки, катаревуса: Θεοδωράκιον, Теодоракион, до 1925 година Τούδορτσι, Тудорци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
| Тодорци Θεοδωράκι | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Тодорци  Тодорци  Тодорци | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 420 m |
| Население | 583 души (2011 г.) |
| Тодорци в Общомедия | |
География Редактиране
Селото се намира на 10 километра югоизточно от Къпиняни, на плато на 420 m надморска височина в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Селото вероятно носи името си от аязмото Свети Тодор.[2][3][4][5]
История Редактиране
В Османската империя Редактиране
На два километра на север в местността Църковата поляна има останки от старо селище.[3] В началото на XX век Тодорци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя – едно от малкото чисто християнски села в Мъглен.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тутордже (Toutordjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тодорци живеят 336 българи християни.[7] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тодорче (Todortche) има 288 българи екзархисти.[8]
Църквите в селото са изгаряни три пъти от турците – един път църквата „Свети Атанасий“ и два пъти „Възнесение Господне“ – в 1850 и 1875 година.[3]
Населението на селото дава двама участници в гръцката пропаганда – поп Божин Геракарис, ятак на гръцките чети, отровен от българи през март 1906 година, и капитан Тано Сорцис (1873 – 1953), участник в Балканската война на гръцка страна.[3]
В 1909 година в Тодорци е открито българско училище.[9]
През октомври 1910 година край селото българска чета се сражава с жандармерийско отделение.[10]
По време на Балканската война 2 души от Тодорци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция Редактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
В 1924 година в селото са настанени малко гърци бежанци.[5] В 1925 година е преименувано на Теодораки.[5] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 27 души.[12] Според други сведения в 1928 година от 474 души има 26 бежанци. Бежанците по-късно напускат селото и в 1940 година всичките 651 жители са местни.[5]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - жителите му са преселени от властите в полските села Къпиняни и Слатина. След нормализацията на обстановката, селяните се завръщат и обновяват селото.[5]
В 1981 година селото има 805 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[13]
Селото се занимава предимно със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие.[5]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Селка | Σέλκα | Хориудаки | Χωριουδάκι[14] | |
| Чопрова[15] | Τσόπροβα | Рема ту Корициу | Ρέμα τοϋ κοριτσιού[14] | река в Паяк на СИ от Тодорци[15] |
| Борданчев[15] | Γνώσιτο Μπορταντσίφ | Богданос | Μπογδάνος[14] | възвишение в Паяк на ЮИ от Тодорци (625 m)[15] |
| Крайца[15] | Κράϊτσα | Апомено | Άπόμενο[14] | местност Ю от Тодорци[15] |
| Клекниш[15] | Κλικνης | Катисма | Κάθισμα[14] | възвишение на ЮЗ от Тодорци (457,8 m)[15] |
| Мачица[15] | Μάτσιτσα | Гаторема | Γατόρεμα[14] | река в Паяк на З от Тодорци[15] |
| Вермеджик[15] | Βερμετζέκ | Корфи | Κορφή[14] | връх в Паяк на СИ от Тодорци (863,6 m)[15] |
| Добро поле[15][16] | Ντόμπρο Πόλε | Кали Педияда | Καλή Πεδιάδα[14] | местност и връх в Паяк на И от Тодорци (1222 m)[16] |
| Думаница[15] | Ντουμάντσια | Митакас | Μύτακας[14] | връх в Паяк на С от Тодорци (506 m)[15] |
| Браямуто[17] | Μπραγιάμαντο | Плая | Πλαγιά | местност на С от Тодорци[17] |
| Думово[15] | Ντούμοβο | Корифи ту Думу | Κορυφή τοϋ Δούμου[14] | връх в Паяк на СИ от Тодорци (849 m)[15] |
| Голем Брезей[16] | Μεγάλο Μπρετζέϊ | Мегало Брецеи | Καραγάτσι[14] | връх в Паяк на И от Тодорци[16] |
| Къркливица[15] | Καρκλίβιτσα | Мавроскувала | Μαυροσκυβάλα[14] | връх в Паяк на СИ от Тодорци[15] |
| Фуларес[16] | Φουλάρες | Гемати | Γεμάτη[14] | връх в Паяк на СИ от Тодорци (1400 m)[16] |
| Царнати[17] | Τσαρνάτι | Василикес Корифес | Βασιλικές Κορυφές[14] | връх на СИ от Тодорци (857 m)[17] |
| Смилково[17] или Милково[15] | Σμίλκοβο | Фиди | Φίδι[14] | възвишение на Ю от Тодорци[15] |
| Ревени[15] | Ρεβενί | Трехумено | Τρεχούμενο[14] | река на Ю от Тодорци[15] |
| Тресите[17] | Τρέσιτε | Тремотопос | Τρεμότοπος[14] | връх в Паяк на Ю от Тодорци и на С от Ново село[17] |
| Чобанка[15] | Τσουμπανκα | Воскопула | Βοσκοπούλα[14] | връх в Паяк на Ю от Тодорци[15] |
| Алива чешма[15] | Άληβα Τσεσμά | Вриси | Βρύση[14] | местност на ЮЗ от Тодорци и на СИ от Дреново[15] |
| Митраковер[15] | Μητρακοβέρ | Димитриу | Δημητρίου[14] | местност на ЮЗ от Тодорци и на С от Дреново[15] |
| Дерново тепе[15] | Ντέρνοβα Τεπέ | Крания | Κρανιά[14] | възвишение на ЮЗ от Тодорци и на СЗ от Дреново (460,7 m)[15] |
| Ветрак[15] | Βερτράκ | Анеморахи | Άνεμορράχη[14] | възвишение в Паяк на Ю от Тодорци (425,7 m)[15] |
| Църна[15] | Τσέρνα | Маврорема | Μαυρορεμα[14] | река на Ю от Тодорци[15] |
| Вирот Трайов | Βύρουτ Τράϊοφ | Пиги | Πηγή[14] | |
| Далеката | Νταλικάτα | Микрорема | Μικρόρεμα[14] | |
| Крапа[15] | Κράπα | Елафорема | Έλαφόρεμα[14] | река в Паяк на ЮИ от Тодорци[15] |
| Търкалия камен[15] | Τρακαλιά Κάμεν | Крокалорема | Κροκαλόρεμα[14] | река в Паяк на И от Тодорци[15] |
| Острилата[15] | Όστρίλατα | Аконистири | Άκονιστήρι[14] | гора в Паяк на СИ от Тодорци[15] |
| Големо перо[15] | Μεγάλος Πέρας | Фтеро | Φτερό[14] | връх в Паяк на СИ от Тодорци[15] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 436[5] | 354[5] | 474[5] | 651[5] | 651[5] | 792[5] | 817[5] | 805[5] | 754[5] | 772 | 583 |
„Възнесение Господне“ Редактиране
Църквата „Възнесение Господне“ в Тодорци е строена около 1878 година. В трикорабната базилика има икони от 1778 година. Изписана е в 1878 година от Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) от Енидже Вардар. Църквата е изгаряна три пъти от турците и днес е обявена от държавата за защитен паметник.[3] До нея е построена нова църква със същото име.
Личности Редактиране
- Родени в Тодорци
Бележки Редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Η Κωνσταντία. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б в г д е Το Θεοδωράκι. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ Τοπική Κοινότητα Θεοδωρακείου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.