Тодорци (дем Мъглен)
Тази статия е за селото в Мъглен. За бившето село в Беласица вижте Тодорич.
Тодорци или понякога Тодорче или Тудорче (на гръцки: Θεοδωράκι, Теодораки, катаревуса: Θεοδωράκιον, Теодоракион, до 1925 година Τούδορτσι, Тудорци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Селото има население от 772 души (2001).
|
Тодорци Θεοδωράκι |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към селото |
|
  Тодорци  Тодорци |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 594 m |
| Население | 772 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 10 километра югоизточно от Къпиняни, на плато в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Селото вероятно носи името си от аязмото Свети Тодор.[2][3][4]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
На два километра на север в местността Църковата поляна има останки от старо селище.[3] В началото на XX век Тодорци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя – едно от малкото чисто християнски села в Мъглен.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тутордже (Toutordjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тодорци живеят 336 българи християни.[6] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тодорче (Todortche) има 288 българи екзархисти.[7]
Църквите в селото са изгаряни три пъти от турците – един път църквата „Свети Атанасий“ и два пъти „Възнесение Господне“ – в 1850 и 1875 година.[3]
Населението на селото дава двама участници в гръцката пропаганда – поп Божин Геракарис, ятак на гръцките чети, отровен от българи през март 1906 година, и капитан Тано Сорцис (1873 – 1953), участник в Балканската война на гръцка страна.[3]
В 1909 година в Тодорци е открито българско училище.[8]
През октомври 1910 година край селото българска чета се сражава с жандармерийско отделение.[9]
По време на Балканската война 2 души от Тодорци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото са настанени гърци бежанци. В 1925 година е преименувано на Теодораки. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 27 души.[11]
В 1981 година селото има 805 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[12]
„Възнесение Господне“Редактиране
Църквата „Възнесение Господне“ в Тодорци е строена около 1878 година. В трикорабната базилика има икони от 1778 година. Изписана е в 1878 година от Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) от Енидже Вардар. Църквата е изгаряна три пъти от турците и днес е обявена от държавата за защитен паметник.[3] До нея е построена нова църква със същото име.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Тодорци
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τούδορτσι -- Θεοδωράκι
- ↑ Η Κωνσταντία. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б в г д е Το Θεοδωράκι. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ Τοπική Κοινότητα Θεοδωρακείου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 102 – 103.
- ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.