Тази статия е за селото в Мъглен. За бившето село в Беласица вижте Тодорич.

Тодорци или понякога Тодорче или Тудорче (на гръцки: Θεοδωράκι, Теодораки, катаревуса: Θεοδωράκιον, Теодоракион, до 1925 година Τούδορτσι, Тудорци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Тодорци
Θεοδωράκι
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.9489° с. ш. 22.1922° и. д.
Тодорци
Централна Македония
40.9489° с. ш. 22.1922° и. д.
Тодорци
Воденско
40.9489° с. ш. 22.1922° и. д.
Тодорци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина420 m
Население488 души (2021 г.)
Тодорци в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира на 10 километра югоизточно от Къпиняни, на плато на 420 m надморска височина в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Селото вероятно носи името си от аязмото Свети Тодор.[2][3][4][5]

В Османската империя

редактиране

На два километра на север в местността Църковата поляна има останки от старо селище.[3] В началото на XX век Тодорци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя – едно от малкото чисто християнски села в Мъглен.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тутордже (Toutordjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тодорци живеят 336 българи християни.[7] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тодорче (Todortche) има 288 българи екзархисти.[8]

Църквите в селото са изгаряни три пъти от турците – един път църквата „Свети Атанасий“ и два пъти „Възнесение Господне“ – в 1850 и 1875 година.[3]

Населението на селото дава двама участници в гръцката пропаганда – поп Божин Геракарис, ятак на гръцките чети, отровен от българи през март 1906 година, и капитан Тано Сорцис (1873 – 1953), участник в Балканската война на гръцка страна.[3]

В 1909 година в Тодорци е открито българско училище.[9]

През октомври 1910 година край селото българска чета се сражава с жандармерийско отделение.[10]

По време на Балканската война 2 души от Тодорци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

 
Новата църква в Тодорци

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

В 1924 година в селото са настанени малко гърци бежанци.[5] В 1925 година е преименувано на Теодораки.[5] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 27 души.[12] Според други сведения в 1928 година от 474 души има 26 бежанци. Бежанците по-късно напускат селото и в 1940 година всичките 651 жители са местни.[5]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - жителите му са преселени от властите в полските села Къпиняни и Слатина. След нормализацията на обстановката, селяните се завръщат и обновяват селото.[5]

В 1981 година селото има 805 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[13]

Селото се занимава предимно със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие.[5]

Прекръстени с официален указ местности в община Тодорци на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Селка Σέλκα Хориудаки Χωριουδάκι[14]
Чопрова[15] Τσόπροβα Рема ту Корициу Ρέμα τοϋ κοριτσιού[14] река в Паяк на СИ от Тодорци[15]
Борданчев[15] Γνώσιτο Μπορταντσίφ Богданос Μπογδάνος[14] възвишение в Паяк на ЮИ от Тодорци (625 m)[15]
Крайца[15] Κράϊτσα Апомено Άπόμενο[14] местност Ю от Тодорци[15]
Клекниш[15] Κλικνης Катисма Κάθισμα[14] възвишение на ЮЗ от Тодорци (457,8 m)[15]
Мачица[15] Μάτσιτσα Гаторема Γατόρεμα[14] река в Паяк на З от Тодорци[15]
Вермеджик[15] Βερμετζέκ Корфи Κορφή[14] връх в Паяк на СИ от Тодорци (863,6 m)[15]
Добро поле[15][16] Ντόμπρο Πόλε Кали Педияда Καλή Πεδιάδα[14] местност и връх в Паяк на И от Тодорци (1222 m)[16]
Думаница[15] Ντουμάντσια Митакас Μύτακας[14] връх в Паяк на С от Тодорци (506 m)[15]
Браямуто[17] Μπραγιάμαντο Плая Πλαγιά местност на С от Тодорци[17]
Думово[15] Ντούμοβο Корифи ту Думу Κορυφή τοϋ Δούμου[14] връх в Паяк на СИ от Тодорци (849 m)[15]
Голем Брезей[16] Μεγάλο Μπρετζέϊ Мегало Брецеи Καραγάτσι[14] връх в Паяк на И от Тодорци[16]
Къркливица[15] Καρκλίβιτσα Мавроскувала Μαυροσκυβάλα[14] връх в Паяк на СИ от Тодорци[15]
Фуларес[16] Φουλάρες Гемати Γεμάτη[14] връх в Паяк на СИ от Тодорци (1400 m)[16]
Царнати[17] Τσαρνάτι Василикес Корифес Βασιλικές Κορυφές[14] връх на СИ от Тодорци (857 m)[17]
Смилково[17] или Милково[15] Σμίλκοβο Фиди Φίδι[14] възвишение на Ю от Тодорци[15]
Ревени[15] Ρεβενί Трехумено Τρεχούμενο[14] река на Ю от Тодорци[15]
Тресите[17] Τρέσιτε Тремотопос Τρεμότοπος[14] връх в Паяк на Ю от Тодорци и на С от Ново село[17]
Чобанка[15] Τσουμπανκα Воскопула Βοσκοπούλα[14] връх в Паяк на Ю от Тодорци[15]
Алива чешма[15] Άληβα Τσεσμά Вриси Βρύση[14] местност на ЮЗ от Тодорци и на СИ от Дреново[15]
Митраковер[15] Μητρακοβέρ Димитриу Δημητρίου[14] местност на ЮЗ от Тодорци и на С от Дреново[15]
Дерново тепе[15] Ντέρνοβα Τεπέ Крания Κρανιά[14] възвишение на ЮЗ от Тодорци и на СЗ от Дреново (460,7 m)[15]
Ветрак[15] Βερτράκ Анеморахи Άνεμορράχη[14] възвишение в Паяк на Ю от Тодорци (425,7 m)[15]
Църна[15] Τσέρνα Маврорема Μαυρορεμα[14] река на Ю от Тодорци[15]
Вирот Трайов Βύρουτ Τράϊοφ Пиги Πηγή[14]
Далеката Νταλικάτα Микрорема Μικρόρεμα[14]
Крапа[15] Κράπα Елафорема Έλαφόρεμα[14] река в Паяк на ЮИ от Тодорци[15]
Търкалия камен[15] Τρακαλιά Κάμεν Крокалорема Κροκαλόρεμα[14] река в Паяк на И от Тодорци[15]
Острилата[15] Όστρίλατα Аконистири Άκονιστήρι[14] гора в Паяк на СИ от Тодорци[15]
Големо перо[15] Μεγάλος Πέρας Фтеро Φτερό[14] връх в Паяк на СИ от Тодорци[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 436[5] 354[5] 474[5] 651[5] 651[5] 792[5] 817[5] 805[5] 754[5] 772 583 488

„Възнесение Господне“

редактиране
 
Гробът на свещеник Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) зад църквата

Църквата „Възнесение Господне“ в Тодорци е строена около 1878 година. В трикорабната базилика има икони от 1778 година. Изписана е в 1878 година от Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) от Енидже Вардар. Църквата е изгаряна три пъти от турците и днес е обявена от държавата за защитен паметник.[3] До нея е построена нова църква със същото име.

Личности

редактиране
Родени в Тодорци
  •   Божин Геракров (Μποζίνος Γερακάρης), гръцки андартски деец[18]
  •   Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[19]
  •   Тано Сорчев (Θάνος Σόρτσης), гръцки андартски деец[18]
  •   Трайко Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[20]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Η Κωνσταντία // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б в г д е Το Θεοδωράκι // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  4. Τοπική Κοινότητα Θεοδωρακείου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  9. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  14. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в г д е Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  17. а б в г д е ж Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. а б Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.