Тодорци (дем Мъглен)
Тази статия е за селото в Мъглен. За бившето село в Беласица вижте Тодорич.
Тодорци или понякога Тодорче или Тудорче (на гръцки: Θεοδωράκι, Теодораки, катаревуса: Θεοδωράκιον, Теодоракион, до 1925 година Τούδορτσι, Тудорци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
| Тодорци Θεοδωράκι | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Тодорци  Тодорци  Тодорци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 420 m |
| Население | 488 души (2021 г.) |
| Тодорци в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира на 10 километра югоизточно от Къпиняни, на плато на 420 m надморска височина в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Селото вероятно носи името си от аязмото Свети Тодор.[2][3][4][5]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеНа два километра на север в местността Църковата поляна има останки от старо селище.[3]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Йенидже Вардар от 1632-1633 година е отбелязано село Тодорчи със 74 джизие ханета (домакинства).[6]
В началото на XX век Тодорци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя – едно от малкото чисто християнски села в Мъглен.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тутордже (Toutordjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тодорци живеят 336 българи християни.[8] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тодорче (Todortche) има 288 българи екзархисти.[9]
Църквите в селото са изгаряни три пъти от турците – един път църквата „Свети Атанасий“ и два пъти „Възнесение Господне“ – в 1850 и 1875 година.[3]
Населението на селото дава двама участници в гръцката пропаганда – поп Божин Геракарис, ятак на гръцките чети, отровен от българи през март 1906 година, и капитан Тано Сорцис (1873 – 1953), участник в Балканската война на гръцка страна.[3]
В 1909 година в Тодорци е открито българско училище.[10]
През октомври 1910 година край селото българска чета се сражава с жандармерийско отделение.[11]
По време на Балканската война 2 души от Тодорци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
редактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
В 1924 година в селото са настанени малко гърци бежанци.[5] В 1925 година е преименувано на Теодораки.[5] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 27 души.[13] Според други сведения в 1928 година от 474 души има 26 бежанци. Бежанците по-късно напускат селото и в 1940 година всичките 651 жители са местни.[5]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - жителите му са преселени от властите в полските села Къпиняни и Слатина. След нормализацията на обстановката, селяните се завръщат и обновяват селото.[5]
В 1981 година селото има 805 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[14]
Селото се занимава предимно със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие.[5]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Селка | Σέλκα | Хориудаки | Χωριουδάκι[15] | |
| Чопрова[16] | Τσόπροβα | Рема ту Корициу | Ρέμα τοϋ κοριτσιού[15] | река в Паяк на СИ от Тодорци[16] |
| Борданчев[16] | Γνώσιτο Μπορταντσίφ | Богданос | Μπογδάνος[15] | възвишение в Паяк на ЮИ от Тодорци (625 m)[16] |
| Крайца[16] | Κράϊτσα | Апомено | Άπόμενο[15] | местност Ю от Тодорци[16] |
| Клекниш[16] | Κλικνης | Катисма | Κάθισμα[15] | възвишение на ЮЗ от Тодорци (457,8 m)[16] |
| Мачица[16] | Μάτσιτσα | Гаторема | Γατόρεμα[15] | река в Паяк на З от Тодорци[16] |
| Вермеджик[16] | Βερμετζέκ | Корфи | Κορφή[15] | връх в Паяк на СИ от Тодорци (863,6 m)[16] |
| Добро поле[16][17] | Ντόμπρο Πόλε | Кали Педияда | Καλή Πεδιάδα[15] | местност и връх в Паяк на И от Тодорци (1222 m)[17] |
| Думаница[16] | Ντουμάντσια | Митакас | Μύτακας[15] | връх в Паяк на С от Тодорци (506 m)[16] |
| Браямуто[18] | Μπραγιάμαντο | Плая | Πλαγιά | местност на С от Тодорци[18] |
| Думово[16] | Ντούμοβο | Корифи ту Думу | Κορυφή τοϋ Δούμου[15] | връх в Паяк на СИ от Тодорци (849 m)[16] |
| Голем Брезей[17] | Μεγάλο Μπρετζέϊ | Мегало Брецеи | Καραγάτσι[15] | връх в Паяк на И от Тодорци[17] |
| Къркливица[16] | Καρκλίβιτσα | Мавроскувала | Μαυροσκυβάλα[15] | връх в Паяк на СИ от Тодорци[16] |
| Фуларес[17] | Φουλάρες | Гемати | Γεμάτη[15] | връх в Паяк на СИ от Тодорци (1400 m)[17] |
| Царнати[18] | Τσαρνάτι | Василикес Корифес | Βασιλικές Κορυφές[15] | връх на СИ от Тодорци (857 m)[18] |
| Смилково[18] или Милково[16] | Σμίλκοβο | Фиди | Φίδι[15] | възвишение на Ю от Тодорци[16] |
| Ревени[16] | Ρεβενί | Трехумено | Τρεχούμενο[15] | река на Ю от Тодорци[16] |
| Тресите[18] | Τρέσιτε | Тремотопос | Τρεμότοπος[15] | връх в Паяк на Ю от Тодорци и на С от Ново село[18] |
| Чобанка[16] | Τσουμπανκα | Воскопула | Βοσκοπούλα[15] | връх в Паяк на Ю от Тодорци[16] |
| Алива чешма[16] | Άληβα Τσεσμά | Вриси | Βρύση[15] | местност на ЮЗ от Тодорци и на СИ от Дреново[16] |
| Митраковер[16] | Μητρακοβέρ | Димитриу | Δημητρίου[15] | местност на ЮЗ от Тодорци и на С от Дреново[16] |
| Дерново тепе[16] | Ντέρνοβα Τεπέ | Крания | Κρανιά[15] | възвишение на ЮЗ от Тодорци и на СЗ от Дреново (460,7 m)[16] |
| Ветрак[16] | Βερτράκ | Анеморахи | Άνεμορράχη[15] | възвишение в Паяк на Ю от Тодорци (425,7 m)[16] |
| Църна[16] | Τσέρνα | Маврорема | Μαυρορεμα[15] | река на Ю от Тодорци[16] |
| Вирот Трайов | Βύρουτ Τράϊοφ | Пиги | Πηγή[15] | |
| Далеката | Νταλικάτα | Микрорема | Μικρόρεμα[15] | |
| Крапа[16] | Κράπα | Елафорема | Έλαφόρεμα[15] | река в Паяк на ЮИ от Тодорци[16] |
| Търкалия камен[16] | Τρακαλιά Κάμεν | Крокалорема | Κροκαλόρεμα[15] | река в Паяк на И от Тодорци[16] |
| Острилата[16] | Όστρίλατα | Аконистири | Άκονιστήρι[15] | гора в Паяк на СИ от Тодорци[16] |
| Големо перо[16] | Μεγάλος Πέρας | Фтеро | Φτερό[15] | връх в Паяк на СИ от Тодорци[16] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 436[5] | 354[5] | 474[5] | 651[5] | 651[5] | 792[5] | 817[5] | 805[5] | 754[5] | 772 | 583 | 488 |
„Възнесение Господне“
редактиране
Църквата „Възнесение Господне“ в Тодорци е строена около 1878 година. В трикорабната базилика има икони от 1778 година. Изписана е в 1878 година от Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) от Енидже Вардар. Църквата е изгаряна три пъти от турците и днес е обявена от държавата за защитен паметник.[3] До нея е построена нова църква със същото име.
Личности
редактиране- Родени в Тодорци
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Η Κωνσταντία // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б в г д е Το Θεοδωράκι // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ Τοπική Κοινότητα Θεοδωρακείου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 353.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.