Тодор Боров

български библиограф

Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) (30 януари 1901 – 27 май 1993) е български библиограф. Баща е на българския философ и литературовед Цветан Тодоров и на българския физик академик Иван Тодоров.

Тодор Боров
български библиограф
Тодор Боров, началото на 1920-те години. Източник: ДА „Архиви“
Тодор Боров, началото на 1920-те години. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
27 май 1993 г. (92 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластБиблиография
Работил вУниверситетска библиотека на СУ
Народна библиотека
Софийски университет
Семейство
ДецаИван Тодоров, Цветан Тодоров
ПодписSignature of Todor Borov.svg
Тодор Боров в Общомедия

БиографияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

Роден е в град Лом, където учи до тогавашния шести клас, днешен десети клас. През 1917 г. продължава образованието си в Русенската мъжка гимназия, а през 1918 г. се прехвърля в софийската Втора мъжка гимназия. През 1923 г. завършва Софийския университет, специалност славянска филология. Следва специализация по библиотечно дело и журналистика в Берлин.

Научна кариераРедактиране

Работи като библиотекар в Университетската библиотека (1929-1931) и уредник на библиотеката при Българска земеделска и кооперативна банка (1931-1944). Боров инициира създаването на Българския библиографски институт и е негов директор в периода от 1941 до 1964 г. В периода 1948–1963 г. редактира Годишника на Българския библиографски институт „Елин Пелин“. Между 1944 и 1949 г. е директор на Народната библиотека.

Преподава библиотекознание и библиография в Софийски университет, първо като частен хоноруван доцент (1943), от 1947 г. като хоноруван професор и като редовен професор (от 1952). Заема и поста ръководител на катедра „Библиотекознание и библиография“.

ТрудовеРедактиране

Има принос в изработването на библиографски справочници, редактира съчиненията на Елин Пелин, Христо Смирненски, Александър Балабанов. Намесва се в спасяването на непубликуваните ръкописи на Яна Язова. Участва в редколегиите на периодични издания като Развигор (1921-1937), „Нарстуд“ (1924-1926), и списанията „Българска книга“ (1930), „Подслон“ (1934-1943).

Тодор Боров е автор на няколко книги:

  • 1942 – „Пътят към книгите. Увод в библиографията“
  • 1941 – „Книги, библиотеки, библиография (1941—1947)“
  • 1955 – „Чехов и България. Критико-библиографска студия“
  • 1973 – „Живот с книги (1942—1972)“
  • 1992 – „Стъпки по пътя на един дълголетник (1901—1991)“
  • 1970 – „Мъдростта на вековете“

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране