Тодор Боров

Тодор Боров
	Тодор Боров
български библиограф
	Тодор Боров, началото на 1920-те години. Източник: ДА „Архиви“
Роден	30 януари 1901 г. Лом, Княжество България
Починал	27 май 1993 г. (92 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Библиография
Работил в	Университетска библиотека на СУ; Народна библиотека; Софийски университет
Семейство
Деца	Иван Тодоров, Цветан Тодоров
Подпис
	Тодор Боров в Общомедия

Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) (30 януари 1901 – 27 май 1993) е български библиограф. Баща е на българския философ и литературовед Цветан Тодоров и на българския физик академик Иван Тодоров.

Биография

Образование

Роден е в град Лом, където учи до тогавашния шести клас, днешен десети клас. През 1917 г. продължава образованието си в Русенската мъжка гимназия, а през 1918 г. се прехвърля в софийската Втора мъжка гимназия. През 1923 г. завършва Софийския университет, специалност славянска филология. Следва специализация по библиотечно дело и журналистика в Берлин.

Научна кариера

Работи като библиотекар в Университетската библиотека (1929-1931) и уредник на библиотеката при Българска земеделска и кооперативна банка (1931-1944). Боров инициира създаването на Българския библиографски институт и е негов директор в периода от 1941 до 1964 г. В периода 1948–1963 г. редактира Годишника на Българския библиографски институт „Елин Пелин“. Между 1944 и 1949 г. е директор на Народната библиотека.

Преподава библиотекознание и библиография в Софийски университет, първо като частен хоноруван доцент (1943), от 1947 г. като хоноруван професор и като редовен професор (от 1952). Заема и поста ръководител на катедра „Библиотекознание и библиография“.

Трудове

Има принос в изработването на библиографски справочници, редактира съчиненията на Елин Пелин, Христо Смирненски, Александър Балабанов. Намесва се в спасяването на непубликуваните ръкописи на Яна Язова. Участва в редколегиите на периодични издания като „Развигор“ (1921-1937), „Нарстуд“ (1924-1926), и списанията „Българска книга“ (1930), „Подслон“ (1934-1943).

Тодор Боров е автор на няколко книги:

1942 – „Пътят към книгите. Увод в библиографията“
1941 – „Книги, библиотеки, библиография (1941—1947)“
1955 – „Чехов и България. Критико-библиографска студия“
1973 – „Живот с книги (1942—1972)“
1992 – „Стъпки по пътя на един дълголетник (1901—1991)“
1970 – „Мъдростта на вековете“

Източници

Допълнителна литература

Боров, Тодор. От библиотекаря на Шпицвег до съвременния библиотекар (встъпителна лекция, четена на 12. ІV. 1943.) // Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Historico-philologique 42. 1946. с. 1-20.
Янакиева, Т. Тодор Боров — създател на модела на българското висше образование в областта на библиотечно-информационните науки. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Философски факултет. Книга библиотечно-информационни науки. Т. 1. София, 2008, 51-62
Тодор Боров — и книгознанието е наука!, сайт на Софийския университет, 24 ноември 2009

Външни препратки

От и за Тодор Боров в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
Елка Трайкова, „Тодор Боров“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН