Тодор Гърнев

български революционер

Тодор Симеонов Гърнев е български политик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.[1][2]

Тодор Гърнев
деец на БЗНС
Роден
1876 г.
Починал
24 май 1925 г. (49 г.)

Биография редактиране

Тодор Гърнев е роден в 1876 година в неврокопското село Либяхово, което тогава е в Османската империя. Баща му е възрожденският деец Симеон Гърнев, а брат му Георги Гърнев е фолклорист. Още като млад Тодор Гърнев влиза във ВМОРО и става привърженик на Яне Сандански. В 1913 година се установява в село Копривлен. Гърнев е основател и ръководител на местната земеделска дружба. Участва в конфликта на БЗНС с възстановената ВМРО и поддържа кореспонденция с Тодор Паница във Виена.[1]

Арестуван е през май 1925 година при Дъбнишката акция на ВМРО, отведен в Дъбница, изтезаван е и изгорен жив в пещта на къщата на 24 май.[1]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Гърнев
(1827 — 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Гърнев
(ок. 1856 — 1913)
 
Атанас
(? — 1906)
 
Тодор Гърнев
(1876 — 1925)
 
Иван Гърнев
(1880 — 1942)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Гърнев
(1894 — 1966)
 
Радой Гърнев
(1895 — 1952)
 
Симеон Гърнев
(1887 — 1925)
 
Никола Гърнев
(1895 — 1948)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Гърнев
(1922 - 2022)
 
 
 

Бележки редактиране

  1. а б в Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 146.
  2. Панчелиев, Атанас. Най-младите опълченци се бият и в Балканската война // 168 часа, 9 октомври 2017. Посетен на 21 февруари 2019.