Тодор Кожухаров
| ||||||||
| ||||||||
БиографияРедактиране
Тодор Кожухаров е роден на 23 юли 1891 година в Станимака (днес Асеновград). През 1912 година завършва Военно училище в София. Участва в Балканските и Първата световна войни като офицер. През 1921 година завършва Софийския университет със специалност право.
Кожухаров е сред активните участници в Народния сговор и след убийствата на Александър Греков и Никола Милев става директор на вестник „Слово“, който оглавява в продължение на две десетилетия.[1]
През 1935 година е назначен за министър на съобщенията и министър на железниците, пощите и телеграфите. Обявява се против въоръжената борба на ОФ и застава в защита на българските евреи.
Смъртна присъда и убийствоРедактиране
Тодор Кожухаров е осъден на смърт от Народния съд, както и на 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото.[2] Убит е с удар от револвер докато той и останалите осъдени на смърт от Народния съд биват ескортирани за изпълнение на смъртните им присъди.[3]
През 1996 година е реабилитиран от Върховния съд.
БележкиРедактиране
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 220.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 187, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Царица Йоанна: Поисках да ги видя един по един преди екзекуцията Царица Йоанна. „Спомени“ (Испания, 1966 г.).
3. „Балкански скици“, Варна, 2012 г. избрани произведения от Т.Кожухаров