Тодор Нейков (офицер)
Тодор Костов Нейков е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 33-ти пехотен свищовски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
| Тодор Нейков | |
| български офицер | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1889 – 1920 |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 33-ти пехотен полк 2-ра дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Биография редактиране
Тодор Нейков е роден на 19 август 1868 г. в Чирпан, Османска империя. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва през 1889 г., като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. Служи в 9-и пехотен пловдивиски полк и във Военното училище. През 1899 е произведен в чин капитан. През 1903 г. като капитан от Военното училище е командирован за обучение във Военнопедагогическите курсове в Санкт Петербург, които завършва през 1904 година.[1] Като капитан командва 8-а рота от 21-ви пехотен средногорски полк. На 14 април 1910 г. в чин майор.
Служи в 22-ри пехотен тракийски полк и като началник на 4-то полково военно окръжие.
Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 1 април 1914 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Тодор Нейков е част и командир (от 1917) на 33-ти пехотен свищовски полк, това е единственият български полк, който никога не е губил сражение. Разположен на фронта в Македония, а през 1915г. и в Поморавието и на Косово поле. В рамките на един боен ден на 14.10.1916г. от рано сутринта до късно вечерта в участъка Кенали-Меджитли 33-ти пехотен Свищовски полк разгромява 34-ти и 44-ти френски пехотен полк и 4-ти руски специален полк, като противникът който е атакувал с превъзхождащи войски дал над 2000 убити и ранени войници и 4 офицери. На 15.10.1916г. атаката се повтаря като отново е отразена с големи загуби за противника. По това време полкът е в състава на 1-ва бригада от 6-та Бдинска дивизия. Тодор Нейков е един от хората с най-голяма заслуга за победата на България при Дойран 18-19.09.1918, за която служба „за отличия и заслуги през втория и третия период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степан, 2 клас[2] и съгласно заповед № 464 от същата година по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степан, 1 клас[3].
След войната е назначен за началник на 2-ра пехотна тракийска дивизия, на 1 декември 1920 г. е произведен в чин генерал-майор и на 4 декември същата година е уволнен от служба.
Семейство редактиране
Тодор Нейков е женен с 3 деца.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (2 август 1892)
- Капитан (1899)
- Майор (14 април 1910)
- Подполковник (1 април 1914)
- Полковник (16 март 1917)
- Генерал-майор (1 декември 1920)
Образование редактиране
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1889)
- Военнопедагогически курсове в Санкт Петербург, Руска империя (1903 – 1904)
Бележки редактиране
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 158, 158. (Цит: ВИ, № 71, 19 юли 1903; № 63, 26 юни 1904; Списък на генералите и офицерите (1911), с. 107)
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 106 – 107
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 57 – 58
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 320.
- "Следъ Богинята на победите. Наборски из походите и боевете на 33. пехотен Свищовски полк.", София. 1918г.