Тодор Ненов (учител)
Тази статия е за просветния деец. За българския офицер вижте Тодор Ненов.
Тодор Ненов Йорданов с прякор Манастирски е български учител от епохата на Възраждането.[1]
| Тодор Ненов | |
| български учител | |
| Роден |
1832 г.
|
|---|---|
| Починал | 1883 г.
|
Биография редактиране
Роден е в 1832 година в търновското село Райновци. Брат е на учителя Юрдан Ненов. Учи при Никифор Попконстантинов от Елена,[2] а по-късно в лицей в румънската столица Букурещ. Според други източници, завършва духовната семинария в Одеса.[3] Връща се в българските земи и работи като учител в Неврокоп (1862 - 1863), където открива първото българско взаимно училище. По-късно преподава в Банско (1864), Враня (1864 - 1865), Самоков, Гложене, Аджар, Калофер (1874 - 1877). Пише в „Цариградски вестник“.
След Освобождението на Северна България в 1878 година става адвокат в София. Член е на окръжния съд в Пирдоп, мирови съдия в Златица и Новоселци.[4][5][6]
Бележки редактиране
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 47.
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.101.
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.101.
- ↑ Енциклопедия на български родове
- ↑ Ненов, Юрдан. Автобиография. – СбНУ, 1896; БВИ. С., 1988, с. 457, 390
- ↑ Асенов, П. Юрдан и Тодор Ненови от Елена.- Еленски сборник. 1968, с. 317-319.